Миналата седмица властите в САЩ обвиниха двама бивши служители на Twitter в шпионаж в полза на Саудитска Арабия. Те са злоупотребили с личните данни на над 6000 профила в социалната мрежа, включително този на изявен саудитски дисидент, близък до убития журналист Джамал Хашоги, пише Middle East Eye.
Според обвинението двамата са били вербувани от саудитски агент, който ги е затрупвал с десетки хиляди долара и скъпи подаръци. Тяхната задача е била да пращат информация за критици на режима на Бадер ал-Асакер – ръководител на благотворителната организация MiSK. принадлежаща на престолонаследника Мохамед бин Салман. Тези разкрития представляват поредният удар по имиджа на Саудитска Арабия и „реформаторът“ Салман, който фактически управлява страната от няколко години насам.
Има няколко причини, по които репресивният саудитски режим все още не е забранил Twitter и други социални медии. Бин Салман искаше да сложи началото на нова ера на свързаност в социалните мрежи, която да му позволи да облъчва с пропаганда, паралелно с така наречените му реформи. Той е наясно, че саудитската младеж вече е необратимо потопена в интернет активизма, и използва социалните мрежи, за да дава глас на своите стремежи и критики към режима.
Когато Мохамед бин Салман бе издигнат до позицията на престолонаследник през 2017 г., младите саудитци вече бяха показали като особено активни представители на „хаштаг поколението“ и използваха интернет, за да показват съпротива и да изискват от властта да спази многобройните си обещания за подобряване на живота им. Исканията на младите за достъпни жилища и работни места изобличаваха дупките в официалната държавна пропаганда и реториката на режима.
Наскоро саудитците използваха хаштага „Саудитска Арабия е велика“, промотиран от Бин Салман, за да изобличат държавната пропаганда и да обърнат внимание на въпроси като несправедливото задържане и изтезаване на политически затворници. Живеещи в изгнание саудитски активисти започнаха да използват контра-хаштаг за предполагаемото величие на страната, което не се усеща от милиони от нейните жители.
Младите безработни саудитци стартираха собствена хаштаг кампания – „Форум на безработните„, за да подчертават погребаните стремежи на образованото поколение, за което все така не е осигурена заетост, въпреки хвалената програма на Салман за национално възраждане „Визия 2030“. Саудитската младеж на практика създаде свой Twitter парламент, където може да обсъжда притесненията си. Но уви, този виртуален парламент постепенно бе присвоен от престолонаследника и превърнат в пропагандна машина за собствените му лъжи и илюзии.
За многобройните апологети на Салман, действащи в интернет, е трудно да противодействат на съпротивата на младите, която се засилва и сред саудитската диаспора в други държави. След като престолонаследникът започна да стяга хватката върху социалните мрежи посредством личната си електронна армия, която разпространява лъжи и следи критичните към властта потребители, водещата роля в онлайн съпротивата поеха активистите, живеещи в изгнание.
Престолонаследникът използва Twitter, за да следи и идентифицира дисиденти в страната и чужбина. Дейността на саудитските студенти в чужбина се следи особено внимателно, като местните саудитски консулства пращат в Рияд досиета с отчети за тяхното поведение. На позволяващите си да критикуват режима се заявява, че паспортите им не могат да бъдат подновени, освен ако не се завърнат в родната си страна – където вероятно ги очаква арест и наказание.
Синът на задържаният от властите шейх Салман ал-Одах и активистът Омар ал-Захрани са заявили пред Middle East eye, че са заплашвани с прекратяване на стипендиите и анулиране на паспортите им. И двамата вече са подали молба за убежище и са получили разрешение за пребиваване съответно в САЩ и Канада. Редица други саудитци се оказват блокирани в Канада, Европа и Австралия, защото паспортите им са изтекли, но още не са получили убежище от страните, в които се намират. Тези хора са новата саудитска диаспора. Twitter шпионите на режима са част от схемите за докладване и разправа с тези изгнаници – особено с активните и открито критични като Захрани.
Причината Twitter все още да не е забранен в Саудитска Арабия е, че режимът го използва както за промотиране на принц Салман, така и за да следи директно какви са обществените настроения. В държава, в която свободата на словото е потискана, а политическото организиране е забранено, има само един глас: този на официалната пропагандна машина. Режимът обаче иска да знае какво мислят обикновените саудитци и как реагират на различните му авантюри в страната и чужбина.
Twitter се оказва много добро подслушвателно устройство – не само за засичане и наказване на несъгласните, но и за да се види кой възхвалява режима и заслужава награда. В такава атмосфера да мълчиш само по себе си се оказва престъпление, защото от саудитците се очаква да маршируват ентусиазирано под ритъма, задаван от Салман. Който не го прави вероятно ще се окаже в списък за наблюдение, защото може да се окаже критик.
В кралството на мълчанието, дори мълчанието не е позволено. Това се вижда от злополучната история на шейх Салман Ал-Одах, който не коментираше разрива между Рияд и Доха – с изключение на един път, когато заяви, че се надява бог да обедини мюсюлманите, с което намекваше, че му се иска да има помиряване с Катар. Той бе арестуван през 2017 г. и сега очаква процес в контролирания от престолонаследника съд.
Ако Мохамед бин Салман някога поиска да изчисти международния си имидж, първото, което трябва да направи, е да освободи незабавно гниещите в затвора по политически обвинения – вариращи от проповедници, поети и феминисти, до племенни старейшини и различни професионалисти. Но имиджът на престолонаследника, в който той инвестира толкова много, вероятно е непоправимо опетнен. Той е отговорен за погазването на най-ценените международни норми, свързани със суверенитета на посолствата, както и табутата за убийството и накълцването на журналисти в чужбина – да не говорим за хилядите йеменци, избити в петгодишната война, опустошила страната.
