Испания изглежда най-после ще има ляво правителство, сформирано от Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и „Подемос“. Лидерите на двете партии Педро Санчес и Пабло Иглесиас се разбраха за това на днешна тяхна среща в Конгреса в Мадрид и подписаха предварително споразумение. Ще правят „прогресивна коалиция”. Санчес ще е премиер, Иглесиас – вицепремиер.
Двамата се появиха на пресконференция след срещата си и обясниха пред журналистите, че са се договорили да деблокират образуването на правителство, че ще си съдействат, че историческата необходимост ги тласка да възпрат крайната десница.
Това е голям пробив, като се има предвид, че след извънредните избори на 28 април т.г. Санчес и Иглесиас изгубиха месеци наред в препирни и сръдни, като така и не се договориха за съвместно управление, въпреки че избирателите им горещо искаха точно това. Именно заради техния провал се наложиха нови извънредни парламентарни избори, които се състояха на 10 ноември.
На изборите и ИСРП, и „Унидас Подемос” (както е цялото наименования на съюза между „Подемос” и Обединена левица) се представиха по-зле, отколкото през април. Социалистите взеха 120 вместо досегашните 123 места в 350-членния Конгрес на депутатите, а УП – 35 вместо 42.
Затова пък силно увеличи представянето си консервативната Народна партия начело с Пабло Касадо – от 66 на 88 места. А най-голям скок направи крайнодясната „Вокс” на Сантяго Абаскал – от 24 на 52 места. Така тя стана трета сила в парламента – след социалистите и НП.
Практически се стопи либералната „Сюдаданос” на претендиращия да е центрист Алберт Ривера, който обаче с крайно агресивното си „вето” срещу левицата и със сговорчивостта си с „Вокс” всъщност даде криле на ултрадесните. И избирателите му го наказаха – „Сюдаданос” се срина от априлските си 57 места на 10 сега, а Ривера обяви, че се маха и от ръководството на партията си и от политиката въобще.
Ето това е новото разположение на силите, пришпорило сегашното бързо разбирателство между Санчес и Иглесас. Трябваше изборите на 10 ноември да им покажат нагледно и болезнено, че инатите им водят само до спад на подкрепата за техните партии и до засилване на крайната десница и на консерваторите, за да укротят еготата си и да се разберат.
Все пак сборът от гласовете на депутатите от двете им формации – 155, е доста под онези 176 гласа, които правят абсолютното мнозинство, необходимо за одобряване на правителство на първо гласуване в парламента. Така че тепърва предстои да се осигуряват недостигащите гласове от по-малките парламентарни сили. Сред тях веднага изразиха готовността си да предоставят такава подкрепа PNV (Баска националистическа партия) със 7 депутата и новата формация Más Pais („Повече страна”) на напусналия „Подемос” Иниго Ерехон, която получи 3 депутатски места. Очакват се и още три гласа в полза на съюза ИСРП-УП от малки регионални формации с по един депутат.
Но и това няма да е достатъчно. Най-вероятно ще се опре и до сепаратистки каталунски формации – като например ERC (Каталунска репулбликанска левица), която също малко подкопа представянето си на тези избори и от 15 падна на 13 депутати в парламента в Мадрид, докато в Каталуня затвърди позицията си на първа политическа сила.
Само че точно обръщането за подкрепа към сепаратистите е онова, което действа на Народната партия и особено на „Вокс” като червен плащ на разярен бик по време на корида. Лидерът на „Вокс” Абаскал вече заклейми обявеното споразумение между социалистите и „комунистите”, както той определя „Унидас Подемос”, специално наблягайки, че съюзът им несъмнено ще се опре и на „превратаджиите” в Каталуня и то „в разгара на преврата”.
Абаскал явно визира новите предизвикателства откъм Барселона – парламентът там точно днес реши да даде ход на предложение, внесено от сепаратистката CUP („Кандидатура за народно единство” – тя вече влезе и в парламента в Мадрид с двама депутати) и предвиждащо изработването на конкретни мерки за самоопределение на автономната област. Минути преди предложението да бъде задвижено, Конституционният съд в Мадрид постанови, че тази инициатива е противоконституционна. Съдебното решение обаче не е било доведено до знанието на каталунския парламент в момента на гласуването там на предложението на CUP. Така че едва ли е възможно да бъде повдигнато обвинение срещу парламентарното ръководство в Барселона за неподчинение на КС – нещо, за което пледират „Вокс” и Народната партия.
Горещата каталунска криза пак днес получи допълнителни градуси в нажежаването и със сблъсъците по магистрала, преминаваща през френско-испанската граница, която беше блокирана от сепаратистки активисти. Френската полиция ги разгони и отпуши транспортната артерия с доста твърди действия.
Каталунската тема ще продължи да бъде пареща във всички предстоящи напрегнати дни, когато ще трябва да се конкретизира подписаното днес предварително споразумение между ИСРП и „Подемос” и ще трябва да се търсят достатъчно гласове в парламента за минаване на тази „прогресивна коалиция”. Впрочем, подкрепата на сепаратистите никак не е сигурна и ако въобще започнат пазарлък, те ще искат да я изтъргуват срещу отстъпки точно по тяхната кауза, както плаши десницата.
От Народната партия бе съобщено, че тя по никакъв начин няма да съдейства за прокарването на това бъдещо правителство и ще му бъде твърда опозиция. Тове и досега многократно е повтаряно от лидера на НП Пабло Касадо в отговор на спекулациите дали партията му би могла да улесни с вот „въздържал се” управление на социалистите с правителство на малцинството. Окончателното отпадане на този вариант също повлия за днешната сговорчивост на Санчес и Иглесиас.
Подписаното сега от тях предварително споразумение е доста общо, но все пак в него са очертани основни акценти, формулирани в следните 10 точки:
- да се консолидира растежът наикономиката и откриването на нови работни места;
- да се работи за обновление на обществото и против корупцията;
- да се води борба с климатичните промени;
- да се укрепва малкият и среден бизнес;
- да се прокарат гаранции за нови граждански права, като правото на достойна смърт чрез евтаназия;
- да се признае достъпът до култура като право и да се противостои на прекариатския труд в културния сектор;
- да се отстоява равноправието на жените и да се парира насилието срещу жени;
- да се взимат мерки срещу обезлюдяването на селища;
- да се гарантира съжителството в Каталуня;
- да се върви към данъчна справедливост и баланс в данъците.
Тепърва – при същинските преговори – предстои тази обща рамка да се напълни с конкретно съдържание и да се разпределят министерства, което няма да е лека задача, както се знае от досегашния опит. Гласуването на предложението за бъдещо правителство трябва да се проведе в парламента на 3 декември.
About The Author
