В категории:Анализи / Свят

„Кръв срещу петрол“ вече е официално заявената политика на САЩ  

Тръмп споделя открито визията си за целта на Америка в Близкия Изток – да граби и плячкосва 

Снимка: palabrasclaras.mx

Адам Уейнстайн, New Republic 

Между пет часа игра на голф в събота и гледането на бейзболен мач в неделя, където бе освиркан от публиката, през миналия уикенд президентът на САЩ Доналд Тръмп успя да намери време и за другия си любим спорт – да си играе на военен. Американски войници сгащиха и убиха титулярния лидер на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади, докато Тръмп наблюдаваше. На следващата сутрин, преди да са започнали неделните токшоута, той даде триумфална пресконференция за операцията. Скептичните репортери си извадиха няколко извода от победния му танц пред камерите: че е споделил твърде много чувствителна информация, което може да застраши бъдещи операции; че си е съчинявал подробности за това, как Багдади е „хленчел, ревял и крещял“, на което той не би могъл да е свидетел; че не предлага никаква дългосрочна визия или стратегия за постигане на стабилност, и още по-малко – за мир в Близкия изток. Експертите изтъкват, че подобно на ликвидирането на Осама бин Ладен през 2011 г., обезглавяването на ръководството на подобна мрежова и идеологизирана групировка няма почти никаква стратегическа стойност.

Ораторията на Тръмп може и да бе лишена от смислена аргументация, но човек все пак би могъл да различи намеци за неговия светоглед сред нелепото му и несвързано бърборене. Основният елемент, който се открояваше, бе думата „петрол“. По време на пресконференцията Тръмп спомена петрола цели 22 пъти, а Багдади – само 18.

Това не е нещо ново за Тръмп. „Той си има списък със стари обещания и това бе едно от най-често повтаряните му обещания по време на кампанията – че ще приберем петрола. А сега реално САЩ са в позиция, в която той може да „прибере малко петрол“, коментира пред New York Times Брус Райндел, бивш анализатор от ЦРУ.

Това съвсем не е и нещо ново за Съединените щати. За пръв път чух скандирането „Без кръв за петрол!“, когато бях в гимназията през 1990 г., докато се подготвяше първата война в Залива срещу Саддам Хюсеин. Тогава, както и през целия последвал период, американските президенти настояваха, че охраняването на стратегически ресурси в Близкия Изток, макар да отговаря на националния интерес, е второстепенно след борбата с тиранията, защитата на съюзниците и ограничаването на достъпа до оръжия за масово унищожение. Много от нас смятаха тези аргументи за неискрени – като смокиново листо от добродетелна реторика, лепнато върху вулгарните апетити на щатския властнически елит за капитал и суровини. Те обаче бяха приемани от мнозинството американци през последните три десетилетия, защото фалшивите пози на добродетелност винаги са по-приемливи от откритата демонстрация на алчност и порочност.

Поради това, когато през пролетта на 2003 г. щатските танкове и пехота нахлуха в Южен Ирак, много американци се шегуваха, че би било по-подходящо „Операция иракска свобода“ да се казва „Операция иракско освобождение“ (Operation Iraqi Liberation), така че абревиатурата ѝ да е „OIL“ (петрол). Затова и някои от нас настояваха да разберат повече за тайните и явни енергийно-финансови схеми на вицепрезидента Дик Чейни – апологет на войната и бивш изпълнителен директор на петролната корпорация Halliburton.

Теоретично би могло да се очаква от един популист-националист като Тръмп – който се представяше като пресушител на блата и когото анализаторите удобно описваха като „гълъб“ във външната политика – да отстоява позиция, че петролът не е толкова безценен, че да си струва пращането на американски войници да „подсигуряват“ източниците му. Ние обаче не живеем в теоретичен вакуум, а в тръмповия свят на глупост, алчност и пазарлъци.

Попитан дали операцията срещу Багдади – която бе усложнена от решението му за изтегляне от Северна Сирия – е това, което го е накарало да размисли и да остави контингент в страната, Тръмп отговори, че всъщност иде реч за петрола:

„Вижте, не искам да държа войниците между Сирия и Турция през следващите 200 години. Те се бият помежду си от стотици години. Ние се махаме. Но оставяме войници да пазят петрола. Може да се наложи да се бием за петрола. Но това е ОК. Може би някой друг иска петрола, в какъвто случай ги очаква сериозна битка.

Но има огромни количества петрол. И ние го обезопасяваме по две причини. Първо, за да спрем ИДИЛ, защото ИДИЛ натрупаха страхотно богатство от петрола. Ние го взехме. Обезопасен е. а  На  второ място, отново да кажа – някой друг може да има претенции. Ние или ще договорим сделка с онзи, който има претенции към петрола, ако мислим, че са справедливи, или нашите военни ще ги спрат много бързо. „

Попитан има ли друг, на когото иска да благодари за съветите относно операцията срещу Багдади, Тръмп за кратко спомена републиканския сенатор Линдзи Греъм, след което започна да обяснява за петрола и компаниите, които той би искал да го продават, защото САЩ заслужават военната плячка:

Аз не искам да оставям 1000, 2000 или 3000 войника на границата. Но аз и Линдзи сме напълно съгласни за петрола. Петролът е, нали знаете, много ценен. По много причини. Той подхранваше ИДИЛ, това първо. Второ, той помага на кюрдите, защото на практика е бил взет от кюрдите. Те можеха да преживяват с този петрол. И трето, той може да помогне на нас, защото би трябвало също да можем да вземем част. 

Това, което възнамерявам да направя, вероятно, е да сключа сделка с ExxonMobil или някоя от другите ни велики компании, да отиде там и да го направи, както трябва. В момента достъпните потрилни залеои не са големи. Има много петрол под земята, но няма много петрол отгоре. Голяма част от машинарията е съсипана от престрелки и умряла. Минала е през войни. Но…  да отиде там и да разпръсне богатството. Но не, ние защитаваме петрола, ние обезопасяваме петрола. Това не значи, че няма да направим сделка в някакъв момент.

Но не искам да сме там – те, те се бият от 1000 години, те се бият от векове. Аз искам да прибера войниците ни обратно у дома, но искам да подсигуря петрола. Ако прочетете историята на Доналд Тръмп, аз бях цивилен. Нямах нищо общо с тръгването на война в Ирак и бях тотално против това. Но винаги съм казвал, че ако ще го правят – на никого не му пукаше много, но се писа за това…. Сигурен съм, че са чували това заявление, защото съм го повтарял повече от което и да е друго живо човешко същество – ако ще ходят в Ирак, да задържат петрола. Но те не го направиха. Не го направиха.“

Попитан за клопките, свързани с неговото изтегляне от Сирия, Тръмп фактически обясни, че за него животът на хората в Близкия Изток има по-малка стойност от извличането на изкопаеми горива за печалба. „Сега аз ще подсигуря петрола. Той е в една конкретна част (на страната). Но са намесени страхотни пари. Аз бих искал – знаете за петрола – да ви разкажа една история за Ирак…“, заяви той и продължи да обяснява защо всъщност не се изтегля от Сирия:

Аз просто не искам да вардя Турция и Сирия до края на живота ни. Имам предвид, не искам да го правя. Много е скъпо. И много опасно. Те се бият от векове. Не искам моите хора, 2000 мъже и жени, или 1000, или 28… имахме 28, които пазеха. Аз казах, че не ги искам там. Не ги искам.

Наскоро чух че Ирак през последните години всъщност дискредитира Америка при концесиите за петрол. С други думи, някои петролни компании от други страни, след всичко, което ние сме свършили, имат предимство в Ирак за петрола. Аз казах: вземете петрола. Дайте им от каквото се нуждаят, задръжте петрола. Защо трябва ние – отиваме там, губим живота на хиляди хора, харчим трилиони долари, а компаниите ни дори нямат предимство при вземане на петролните концесии.

Обсесията на Тръмп не е изцяло по негова вина. Неговите военни съветници, вече въртящи се като пумпали, за да обслужат зле информираните му решения за военните учения в Корея, плановете за удар срещу Иран, военен парад, разполагане на армия по границата с Мексико и т.н., сега трябва да се справят и с катастрофалните му ходове в Сирия, които не само застрашават щатските военни, но и насърчават престъпните зверства на нахлуващите сили. Така че те се заеха да го убеждават да остави войници там, използвайки лакомията му за петрол и заявявайки, че сондите и находищата трябва да бъдат охранявани от врагове. „Това е все едно да трябва да даваш на бебе лекарства, потопени в сладко или сок“, заявява пред медиите официални лице от Белия дом – потискащ коментар за слабостта на цивилният контрол върху военните, намиращи се под командването на доказан полуидиот.

Тези съветници може и да са имали добри намерения, но на практика само помагат на Тръмп да се представя като главнокомандващ предприемач – дори докато продава на враговете им сирийските кюрди и други съюзници, живеещи на Север от петролните полета. Съединените щати вече съвсем официално са глобални наемни биячи за охрана на суровини; външната политика на Вашингтон вече неприкрито е заявена като „Кръв срещу петрол“.

Съмнявам се, че Тръмп някога е изучавал Смедли Бътлър – ветеран, носител на купища военни награди, станал впоследствие изявен пацифист – който през 1993 г. резюмира кариерата си като „да бъдеш висококласен бияч на Големия бизнес, Уолстрийт и банките“. Готов съм да се обзаложа обаче, че Тръмп би приел книгата на Бътлър „Войната е рекет“ като списък с инструкции. Петролно находище под ботушите на американски войници е „шибано ценно нещо“, както би казал един друг пословичен политик-мошеник. За Тръмп това е нещо, което му дава голяма лична и междударона тежест, нещо по-ценно от ценностите – и очевидно по-ценно от живота на хората, било то сирийци или американци.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар