В категории:Анализи / Икономика

„BRICS“ е въпрос на геополитика, а не на икономика

Кредитната агенция S&P казва, че акронимът вече няма особен финансов смисъл. Но идеята е по-релевантна политически от всякога 

Лидерите на страните от BRICS се срещат веднъж годишно, като причината едва ли се изчерпва с това, че акронимът им харесва. Wikimedia Commons.

Леонид Бершидски, Bloomberg

BRICS, една от най-значимите концепции, появили се в политическата икономия през това столетие, днес вече няма никакъв смисъл, пише в анализ на S&P Global Ratings, публикуван миналата седмица. Но дори това да е вярно за икономическия анализ, този акроним, измислен от експерта от Goldman Sachs Джим О’Нийл, се оказва добра прогноза за текущата геополитическа реалност, която не съответства на наследените от 20 век институции.

Акронимът съчетава първите букви от имената на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка на английски. Последната не бе включена в оригиналния доклад на О’Нийл от 2001 г., нито в продължението му от 2003 г. (където последното „s“ в „BRICs“ се използва за множествено число, а не като обозначение на South Africa).

И двата доклада прогнозираха, че в бъдеще тези четири не-западни държави ще отговарят за много по-голям дял от световната икономика, задминавайки някои големи европейски икономики. О’Нийл заявяваше на инвеститорите, че биха сбъркали, ако не се възползват от възможността да участват в това глобално разместване.

Тази идея често бива отхвърляна като обикновен маркетингов инструмент, начин да се сложи лъскав етикет на нещо, което никой не би могъл да пропусне – а именно растежа на големите нововъзникващи икономики. Хората, отправяли такива критики, могат да приемат като доказателство за правотата си анализа на S&P, според който „различаващата се дългосрочна икономическа траектория на петте страни отслабва аналитичната стойност на разглеждането на BRICS като съгласувана икономическа група“.

Но подобно на много други добри идеи, концепцията на О’Нийл бе трансформирана от промените в света през следващите десетилетия. Реално няма значение, че икономиките от BRICS не растат със същия темп. Те все още играят важни роли в промяната на света.

Както се изтъква в доклада на S&P, поставянето на петте държави в една и съща икономическа група става все по-съмнително. Индия и Китай последователно надвишават темпа на икономически растеж, прогнозиран от рейтинговите агенции в началото на века. Русия и Южна Африка от друга страна не успяват да достигнат прогнозирания растеж след 2005 г., а Бразилия – след 2010 г.

Разбира се, петте страни са увеличили значително комбинираната си икономическа тежест след 2000 г., но това се дължи изцяло на Китай и Индия. Делът на Бразилия, Русия и ЮАР от глобалната икономика всъщност се е свил оттогава.

Делът на петте страни от световния БВП се е увеличил от началото на века, като се вземе предвид паритета на покупателната способност, но това се дължи изцяло на Китай и Индия. Източник: МВФ, BLoomberg.

Заедно с постепенното разграничаване на икономическите модели и политики на петте страни, кредитните им рейтинги също тръгват по различни пътища. В класацията на S&P Китай се изкачи с четири степени до A+, докато останалите никога не стигнаха толкова високо – днес Русия и Индия са пет стъпки по-надолу от Китай, а ЮАР и Бразилия – съответно седем и осем.

Това разграничаване може да се интерпретира като грешка от страна на О’Нийл кои страни да подбере. Вместо Бразилия и Русия, той  можеше да сложи например Индонезия и Виетнам (което щеше да направи звучния акроним „VICI“, като „победих“ на латински), а по-късно някой можеше да добави и Нигерия (и акронима да стане „VINCI, като, нали знаете, Леонардо да Винчи). Това би имало по-голям смисъл ако се гледат само траекториите на икономическия растеж, като същевременно общият дял на избраните страни от глобалния БВП би останал същия – 32.6%.

Това обаче не би могло да улови геополитическите реалности толкова добре, колкото концепцията BRICS. В отговор на критиките към своята идея О’Нийл посочва, че докладът му от 2001 г. е имал за цел да постави под въпрос адекватността на съществуващата глобална система за икономическо управление. Той предлагаше например европейските членки на Г-7 да освободят място за някои от нововъзникващите икономически сили. Германия, Франция и Италия биха могли да споделят едно място във формата като членове на еврозоната. Според О’Нийл така реформираната група би отразявала по-добре променящата се икономическа структура.

Делът на САЩ и ЕС от глобалния БВП се свива, като се вземе предвид паритета на покупателната способност. Източник: МВФ, Bloomberg.

Това разбира се не се случи. Но големите развиващи се икономики все пак придобиха повече власт по отношение на глобалното икономическо управление. Би могло да се каже, че Г-20 днес е по-ефективна структура от Г-7. Мащабни промени в глобалните данъчни режими например се обсъждат в по-големия формат, докато групата Г-7  напоследък не изглежда способна да се договори за каквото и да е.

BRICS същевременно се оказа доста полезна група за взаимна подкрепа. Лидерите на петте страни организират среща на високо равнище всяка година (през следващия месец трябва да се съберат в Бразилия). Лишени от достъп до ръководните постове в международните финансови институции, те организираха своя Нова банка за развитие (НБР), за да финансират инфраструктурни проекти в развиващия се свят. Правото на глас в институцията не е в зависимост от големината на икономиката на отделните членки. Четири години след като започна да работи, банката вече има кредити за 10.2 млрд. долара в баланса си. Това е сравнително малко, но НБР е една от най-големите многостранни банки за развитие по размер на внесения капитал.

Ако гледаме на идеята на О’Нийл като на маркетингов инструмент, то той изглежда е проработил по-добре за управляващите петте страни, отколкото за международните инвеститори. Не случайно четирима от тези пет лидери са сред най-активно работещите за създаване на алтернатива на глобалната доминация на САЩ – Си Дзинпин, Владимир Путин, Жаир Болсонаро и Нерендра Моди. Дали те са толкова впечатлени от един акроним, измислен от финансов анализатор преди 18 г., или има нещо по-силно, което ги привлича заедно?

Индонезия, Виетнам, Нигерия, Индия и Китай имат същия дял от световната икономика като сегашняи състав на BRICS. Източник: МВФ, Bloomberg.

Икономическата сила, разбира се, е изключително важна в международните отношения, но не е единственият фактор, който прави държавите силни. Военната мощ и апетитът към риск на Русия я правят глобален играч, въпреки слабата икономика, задушавана от авторитарно управление. Бразилия и ЮАР си остават водещи регионални сили, независимо колко зле управляват икономиките си. Поради това S&P споменават „очевидното политическо значение“ на BRICS, макар да се съмняват в полезността на тази концепция при кредитния анализ.

Тези държави – както и други гъсто населени и често икономически динамични страни в Африка и Азия – все още са аутсайдери в глобалната финансова система, както беше и през 2001 г. Тази система все още е управлявана от САЩ и Европа, което става все по-малко оправдано предвид свиващия се дял на тези страни от глобалната икономика. В този смисъл старата идея на О’Нийл си остава съвсем релевантна. Макар и да не е познал точно кои страни ще се отличат с икономически растеж, той е напълно прав за стремежа на развиващите се държави да получат по-голяма роля във вземането на решения на глобално ниво. Този усилия ще продължават, независимо кои страни могат да бъдат прибавяни или изваждани от оригиналния акроним.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар