Жителите на района около булевард „Христо Смирненски” и площад „Журналист” в столичния квартал Лозенец бяха удивени в петъчната привечер от повишено оживление около барелефа на пролетарския поет, инсталиран на стената на сграда на булеварда с неговото име.
Оказа се, че досами барелефа се е разположил предизборен агитационен пункт на управляващата партия ГЕРБ. Образите в пълен ръст на кандидатката за нов мандат като кмет на София Йорданка Фандъкова и на също желаещия да повтори кметуването си в Лозенец Любомир Дреков стояха един до друг на постери буквално до каменното лице на Смирненски. А пъргави активистки спираха минувачите, за да им тикат в ръцете рекламни диплянки за кандидат-кметовете.
Очите на барелефа на Смирненски от години „плачат” и ликът му стои набразден от следите на вадички – резултат от атмосферни амплитуди, „чист” въздух и безгрижие на общинарите към почистването и поддържането на паметниците.
И досега „сълзите” на Смирненски си бяха символ на грозното време, отново върнало ни в действителността, разпалвала някога неговите стихове. Но гротескната картинка с предизборния кич на ГЕРБ, лепнал се до барелефа му и закачил лика на един велик поет и на един паметник на културата като брошка на Фандъкова, надминава границите на всякаква простотия и цинизъм.
Как да не плаче Смирненски…
Едва ли е допускал, че и век по-късно едни странни потомци ще играят все същия „Вечен карнавал“, който е описал подобаващо още в едноименното си стихотворение:
….А жрец под празнични одежди,
опит от вечна суета,
кове олтар на глупостта,
сърцата трови той с надежди
и ръси пепел и тъма
над светлий пламък на ума…
Извън поезията и емоцията обаче днес вероятно трябва да се спазват и някакви норми за предизборна агитация, които едва ли допускат да се злоупотребява с паметници и с исторически личности. Какво ли мисли ЦИК по въпроса?
