Легендата на кубинския и световния балет Алисия Алонсо напусна този свят на 17 октомври т.г. – два месеца преди да навърши 99 години. Отишла си е от сърдечна криза, след като е била приета по спешност в хаванската болница „Симек” – същата, в която преди три години почина и историческият лидер на Кубинската революция Фидел Кастро. Приживе двамата са били свързани от дълбоко взаимно уважение и приятелство.
След революцията от 1959 г., Кастро дава силна държавна подкрепа на балетната трупа на Алисия Алонсо, която става и основа за развитието на Кубинския национален балет. Заедно със съпруга си Фернандо Алонсо легендарната още тогава балерина създава уникалната кубинска балетна школа, подреждана днес редом с руската и френската.
Световните медии отдават сега дълбока почит на голямата кубинка, белязала с великата си дарба балетното изкуство 20-ти и на част от 21-ви век и оставяща след себе си огромна празнина.
Рожденното ѝ име е Алисия Ернестина де ла Каридад Мартинес дел Ойо. Тя е най-малкото дете в семейството на офицер кавалерист. Родена е на 21 декември 1920 г. в Хавана. 9-годишна започва да посещава балетната школа на руския емигрант Николай Яворски. За първи път стъпва на сцената в спектакъл на тази школа, когато е 11-годишна. А на 12 г. е истинският ѝ дебют в хаванската постановка на балета „Спящата красавица”, осъществена от Яворски – там се появява като Синята птица.
В школата на Яворски Алисия среща и своя бъдещ съпруг – шест години по-големия от нея Фернандо Алонсо, който заедно с по-малкия си брат Алберто също танцува при маестрото. Алисия се омъжва за Фернандо още 17-годишна и двамата заминават за Ню Йорк, за да търсят по-добра артистична реализация. Скоро след това се ражда единствената им дъщеря Лаура, която също става балерина.
В САЩ качествата на талантливата кубинка са забелязани, като тя продължава и да учи при големи майстори на балета. Пословични са нейната дисциплинираност, усърдие и всеотдайност в отработването на балетната техника, което по-късно ѝ носи славата на една от най-безупречните в техническо отношение балерини в света, зареждаща при това изпълненията си и със страстна южна емоция.
Когато е на 19 години, Алисия започва да губи зрението си, което с течение на годините се влошава все повече, оставяйки я почти сляпа. Широко известно е, че тя се е ориентирала на сцената по специално отправяни към нея различни по цвят светлини, както и чрез подкрепа от сценичните си партньорите.
Претърпява три очни операции в течение на живота си, но никоя не е успешна. През 1972 г. лекарите я предупреждават, че напълно ще ослепее, ако не спре да танцува, но тя отказва да слезе от сцената.
Въпреки недъга си, Алисия се прославя с винаги прецизните си и много вдъхновени изпълнения. Получава звездна слава с ролята на Жизел, която изпълнява за пръв път през 1943 г.
В началото на 50-те тя и съпругът ѝ Фернандо, който се отдава предимно на хореографията и преподаването, се завръщат в Куба, и се опитват да разгърнат своята Балетна академия „Алисия Алонсо”. Напускат отново своя остров във втората половина на 50-те заради бруталната диктатура на Фулхенсио Батиста. Алисия танцува на големи балетни сцени из цял свят, печелейки всеобща възхита и голяма слава.
Балерината и съпругът ѝ подкрепят Кубинската революция и се завръщат след нея в родината си, за да развият Националния балет на Куба – мисия, в която изцяло ги подкрепа новото правителство и лично Фидел Кастро, техен почитател и приятел.
Фернандо се развежда с Алисия през 1975 г. и се жени за друга кубинска балерина, с което пътищата и в балета им се разделят. Алисия остава начело на Националния балет и продължава своята дълголетна кариера на сцената, превръщайки се в балерината, танцувала активно до най-късна възраст. Радва се на огромна почит в Куба и по света.
Младите балетисти от създадената от нея кубинска балетна школа я боготворят, макар че примата е известна със суровата си взискателност. Тя преподава и разработва хореографии до последно, вече незряща и в инвалидна количка, но изобразявайки с прочутите си чувствени ръце всяко необходимо движение или позиция.
В Куба Алисия Алонсо отдавна е национален мит и всеобща гордост. Гранд-театърът на Хавана в центъра на кубинската столица носи нейното име. Вътре има и нейна скулптура, открита тържествено миналата година в нейно присъствие от президента Мигел Диас-Канел.
По повод кончината ѝ, която свари Диас-Канел на официално посещение в Мексико, той написа в Туитър: „Алисия Алонсо си отиде и ни остави огромна празнина, но също и неоценимо наследство. Тя постави Куба на пиедестала сред най-доброто в световния танц. Благодарим ти, Алисия, за твоето безсмъртно дело. Ние сме Куба.”
