Идеологията е мъртва! Да живее идеологията!

Мохсен Явдани и Ха-Джун Чанг, Ineteconomics.org

Мейнстрийм (неокласическата) икономика винаги е слагала силно ударение върху позитивисткото разбиране на тази дисциплина, според което икономистите са обективни, непредубедени и неидеологизирани. Това остава в сила и днес, дори след като икономическата криза през 2008 г. подложи тази научна дисциплина на критики заради липсата на дебат, нетолерантността към плурализма и ограничеността в преподаването ѝ [1]. Дори мейнстрийм учени, които не отричат сляпо недостатъците на професията, продължават да се противопоставят на посочването на идеологическата пристрастност като един от основните виновници на нейната необективност. Те често предпочитат други „микро“ обяснения, като например личните стимули, свързани с академичната власт, напредъка в кариерата, както и личните и редакционни мрежи. Икономистите, представляващи други традиции на мисълта, не са съгласни с тази диагноза, но техните позиции са до голяма степен игнорирани, а диалогът бива потискан.

Признанието, че идеологията се е настанила доста комфортно в икономическите катедри би ималo значителни последствия – както теоретически, така и практически. Въпреки (или поради?) това въпросът никога не е бил подлаган на емпирична проверка.

В наскоро публикуваното си изследване правим точно това. Използвайки добре познатата техника за експериментална „заблуда“, проведохме онлайн проучване с участието на над 2400 икономиста от 19 държави. В него приписахме фиктивно 15 цитата на известни икономисти от различни идейни течения. Всички участници получиха идентични изявления, за които да отбележат дали са съгласни с тях или не. Но посочените източници на цитатите бяха променени на случаен принцип без знанието на анкетираните.

Експериментът осигурява ясни доказателства, че идеологическите предразсъдъци влияят силно на позициите и оценките на икономистите. По-специално ние открихме, че промяната на посочения източник на цитата от по-мейнстрийм с по-непознати или неортодоксални автори значително намалява вероятността анкетираните икономисти да отбележат, че са съгласни с даденото изявление. Интересно е, че това противоречи на представата, която икономистите имат за себе си – 82% от анкетираните са заявили, че при оценката на дадено изявление трябва да се обръща внимание само на съдържанието му, а не на вижданията на автора му.

Също така установихме, че проличаващите си от проучването идеологически предразсъдъци варират значително в зависимост от личните характеристики на анкетираните икономисти. Например, заявената от участвалите политическа ориентация силно влияе върху идеологическата им пристрастност, като тя става толкова по-силна, колкото по-надясно се определят политически респонденти. Пристрастността също така е по-силна сред мейнстрийм икономистите, отколкото сред представителите на по-неортодоксални течения и дисциплини, като макроикономистите са показали най- силни предразсъдъци. Мъжете също така са по-пристрастни от жените. Географските различия също играят важна роля – изследването отчита по-малко идеологически пристрастия сред икономистите от Африка, Южна Америка и средиземноморски държави като Италия, Португалия и Испания. В допълнение към това икономистите с бакалавърски дипломи по икономика или бизнес мениджмънт също показват по-силна идеологическа пристрастност.

От теоретична гледна точка тези открития са смущаващи за позитивистката методология, която господства в неокласическата икономическа теория. Както изтъква Лорънс Боланд (1991 г.), „позитивизмът вече е толкова широкоразпространен в икономиката, че всякакви конкурентни възгледи са на практика засенчени“. И все пак силното влияние на идеологическата пристрастност върху възгледите сред икономистите, което е видно от нашите емпирични резултати, не може да бъде съчетано с позитивизма.

В практическо отношение резултатите ни подсказват, че е от съществено значение да бъдат въведени промени в икономическата професия с цел академичните дискусии, както и потребителите на икономически идеи, да бъдат защитени от вредните въздействия на идеологическите пристрастия. Трупат се все повече доказателства, че ценностните преценки и политическата ориентация на икономистите се отразява не само върху изследванията, но също така и на цитираните в тях източници, на наемането на работа в академични институции, както и на позициите на икономистите по нормативните въпроси, свързани с публичните политики (виж изследванията на Байер и Пюхрингер от 2019 г., Фюхс, Крюгер и Потреба от 1998 г., Майер от 2001 г., Ван Дален от 2019 г., Ван Гюнтен, Мартин и Теплитски от 2016 г.). Поради това не би било прекомерно да кажем, че идеологическите пристрастия могат да играят важна роля в потискането на плурализма, стесняването на начина, по който се преподава дисциплината, както и очертаването на пристрастни параметри за икономическите изследвания.

Важна стъпка към идентифицирането на подходящите промени, нужни за минимализиране на влиянието на идеологическите пристрастия, е да бъдат разбрани техните корени.

Както са изтъквали изявени социолози и философи (например Алтюсер през 1976 г., Фуко през 1969 г., Попър през 1955 г., Томпсън през 1997 г.), главният източник на идеологическа пристрастност е свързан с достъпното знание и се влияе от институциите, които произвеждат дискурси. Мейнстрийм икономиката, както и доминиращите и най-влиятелни икономически институции, разпространяват и оформят идеологически виждания сред икономистите по различни канали.

Икономическото образование, чрез което икономическите дискурси се разпространяват сред студентите и бъдещите икономически изследвания, е един от тези важни канали. То влияе на начина, по който студентите обработват информация, как идентифицират проблеми, както и какъв подход към тези проблеми избират в изследванията си. Не е изненадващо, че обучението може да повлияе на политиките, които подкрепят и на идеологиите, към които се придържат. Всъщност вече съществуват солидни доказателства, че в сравнение с различни други дисциплини, студентите по икономика се открояват във вижданията си, свързани с алчността, корупцията, егоизма и готованството (например Франк и Шулц 2000 г., Фанк и др. 1993 и 1996 г., Фрей и др. 1993 г., Маруел и Амес 1981 г., Рубинщайн 2006 г., Уанг и др. 2012 г. [2]

Друг основен канал, чрез който мейнстрийм икономиката оформя идеологическите виждания на икономистите, е чрез влиянието върху социалните структури и норми в професията. Макар такива структури и норми да съществуват във всички академични дисциплини, икономиката изглежда се откроява в поне няколко отношения, което води до централизиране на властта и стимулиращите механизми за научни изследвания. Това на свой ред се превръща в пречка пред плурализма, окуражава конформизма и придържането към доминиращите (идеологически) виждания.

Работейки над този проект, ние самите бяхме изложени на различни части от тази социална структура, което бе неприятно, но отварящо очите преживяване – както и свидетелство за господстващите в тази дисциплина пристрастия, които силно възпрепятстват критическото мислене, новите гледни точки и плурализма. Бяхме заплашвани, обвинявани и обиждани, само защото задаваме един важен и легитимен въпрос. Сблъскахме от първа ръка и със стремежа на някои редактори във водещи икономически издания да налагат изпълнените си с предразсъдъци виждания. Това често се прикрива под воала на „неизбежно субективния процес на вземане на решения на редакторите“ и се налага благодарение на абсолютно безконтролната власт, с която разполагат. В някои случаи в решенията относно публикуването на нашето изследване си личеше откровена липса на професионализъм и уважение към различните гледни точки.

Светът, в който живеем днес, се характеризира от редица критично важни проблеми, за които икономиката като наука има какво да каже: неравенството, остеритета, бъдещето на работните места, климатичните промени. Но залагането на един доминиращ дискурс, който игнорира или изолира алтернативните гледни точки, само ще направи икономическата професия, неспособна да проведе балансирани разговори за тези проблеми. Това също така прави потребителите на икономически идеи скептични относно икономистите, техните виждания и политиките, които защитават.

Ние вярваме, че решаването на проблема с идеологическите предразсъдъци в икономиката изисква на първо място икономистите да осъзнаят собствените си предразсъдъци. Постоянното отричане на тези предразсъдъци ще е по-вредно от това да сме наясно с тяхното наличие и влияние, дори ако мейнстрийм икономистите продължат да отстояват същите виждания. Икономическата професия се нуждае от дълбока интроспекция, от истински и открит дебат за факторите, които са в основата на тези пристрастия, включително образованието и социалните структури в рамките на дисциплината, които централизират властта, окуражават груповото мислене и конформизма, заглушават иновативното мислене и креативността и възпрепятстват плурализма.

Експериментален подход 

Изследването на въпроси като влиянието на пристрастията, предразсъдъците или диксриминацията върху индивидуалните виждания и решения представлява голямо предизвикателство, като се има предвид сложното естество на тези видове поведение. Това доведе до развитието на методи за експерименти, разчитащи на заблуда – напримерq чрез изпращане на фалшиви автобиографии за кандидатстване за работа, за да се проучи доколко е разпространена дискриминацията срещу определени групи хора и какви са последствията от това на пазара на труда.[3] Ние приложихме подобен подход – използване на фалшиви източници на цитати – за да изследваме ефекта от идеологическите предразсъдъци върху икономистите (в четвъртата част от изследването ни можете да прочетете по-подробно за използването на този метод в икономическите изследвания).

По-конкретно, ние използваме рандомизиран контролиран експеримент, вграден в онлайн проучване. Икономисти от 19 различни държави бяха поканени да участват в анкета, в която трябва да оценят петнадесет заявления от изявени икономисти по различни теми. Получихме над 2400 отговора, като мнозинството участвали (около 92%) са от специалисти с докторати по икономика. Използваната в изследването ни извадка включва много разнообразна група икономисти от много разнообразен набор институции. На всички участници са дадени за оценка идентични заявления в един и същ ред, но посочените източници на цитатите са променени на случаен принцип без знанието на анкетирания. За всяко изявление участниците са получили като източник мейнстрийм икономист (контролна група), идеологически различен или разграничаващ се от мейнстрийма икономист (група 1), или цитати без посочен автор (група 2). (Вижте таблица 8 за пълен списък на включените изявления и източници)

Резултати

Анализът ни на резултатите от експеримента разкрива няколко важни неща. Първо, изследвайки вероятността от различни нива на съгласие за всяко отделно твърдение, както и сравнителната степен на консенсус (използвайки относителен индекс на ентропията, извлечен от теорията на информацията), ние открихме доказателства за категорично несъгласие сред икономистите по редица от оценяваните теми.

Като се има предвид, че изявленията в нашите тестове се отнасят или до различни елементи от основната икономическа парадигма – включително нейната методология, предположения и социология на професията – или до въпроси, свързани с икономическата политика, то значителното несъгласие, проличаващо си от резултатите, подчертава липсата на парадигматичен и политически консенсус сред икономистите.

На второ място, ние открихме доказателства за значителни идеологически пристрастия сред икономистите. По-конкретно от експеримента се вижда, че средното нивото на съгласие е със 7.3% (или 22% от стандартното отклонение) по-ниско сред икономистите, на които е казано, че твърдението е от не-мейнстрийм източник. Изследването на отделните твърдения също така разкрива, че с изключение на три от тях, нивото на съгласие спада драстично (както количествено, така и статистически, вариращо от 3.6% до 16.6%), когато посоченият източник не е част от мейнстрийма.

Например когато за цитат, критикуващ „символични псевдо-математически методи за формализиране на система за икономически анализ“q е посочен истинският му автор Джон Мейнард Кейнс вместо фалшивия източник Кенет Ароу, нивото на съгласие сред икономистите спада с 11.6%. По подобен начинq когато цитат, критикуващ интелектуалния монопол (патенти, авторско право), е приписан на икономиста-марксист от Масачузетския университет в Амхърст ричард Улф вместо на реалния му автор Дейвид Ливайн, професор от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, нивото на съгласие спада със 6.6%.

Интересното е, че тези резултати контрастират драстично с образа, който анкетираните икономисти имат за себе си. В съпътстващите въпроси в края на проучването голямото мнозинство от участниците (82%) изразяват съгласие, че при оценката на дадено твърдение човек трябва да обръща внимание само на съдържанието му, а не на автора му. Едва 18% от отбелязват, че както съдържанието на изявлението, така и вижданията на автора муq имат значение, а само около 0.5% заявяват, че вижданията на автора трябва да са единствената основа за оценка на твърдението.

На трето място установихме, че декларираната от икономистите политическа ориентация влияе силно върху вижданията им. По-конкретно резултатите от изследването показват, че дори когато става въпрос само за цитатите с посочени мейнстрийм източници, има много значителни разлики в средните нива на съгласие сред икономистите с различна политическа ориентация. Например, за дадено твърдение средните нива на съгласие сред икономистите, определили се като леви, е 8.4% по-ниско, отколкото сред определящите се като крайнолеви. Тази вече голяма разлика се разширява последователно колкото по-надясно се придвижваме, докато достигне 19.6% между определящите се като крайнодесни и крайнолеви. Това е увеличение от 133%. Това силно влияние на политическата ориентация върху оценката на твърденията в теста, което не се променя след отчитане на широк набор от характеристики, представлява друга явна проява на идеологически пристрастия.

Ефектът от политическата ориентация върху икономическите виждания става още по-драстичен, когато разгледаме как промяната на посочените източници се отразява на мнението на икономистите с различни политически позиции. За определилите се като крайно леви промяната на източника понижава средното ниво на съгласие с 1.5%, което е значително по-ниско от посоченото по-горе ниво от 7.3% сред всички икономисти. Придвижвайки се от тях към заявилите се като крайнодесни, виждаме последователно и значително понижаване на средното ниво на съгласие при промяна на посочения източник. Нивото на съгласие спада с 13.3% при крайнодесните, което е почти осемкратно по-голямо от това при заявилите се като крайнолеви. Интересното е, че в сравнение с крайнолевите, за посочилите се като крайнодесни е 17.5% по-вероятно да заявят, че оценката на твърдение трябва да зависи само от съдържанието му.

Четвърто, резултатите от изследването разкриват поразителни разлики между половете. По-конкретно ние установихме, че отчетените идеологически пристрастия са 44% по-големи при икономистите мъже, отколкото от колегите им жени. Тази разлика остава дори и след контрол за потенциални различия между половете в наблюдаваните характеристики, включително политическа ориентация и политическа/икономическа типология. Резултатите подчертават и обезпокоителни различия между мъжете и жените икономисти по отношение на възприемането на проблемите на пола в професията. Така например, нивата на съгласие са с цели 26% по-високи сред жените икономисти, отколкото сред мъжете, при оценката на следния цитат: „За разлика от повечето други научни и социални дисциплини, икономиката отчита слаб прогрес по затварянето на пропастта между половете през последните няколко десетилетия. Като се има предвид колко важна роля има това научно поле за определяне на публичните политики, това е сериозен проблем. Дали изявени или по-прикрити, преднамерени или не, пречките, пред които жените се изправят в икономическата наука, са съвсем реални„.

Освен това, когато на анкетираните е казано, че изявлението е от британската лява икономистка и феминистка Даян Елсън (вместо истинския автор Кармен Рейнхард, мейнстрийм икономист от Харвард), мъжете ясно демонстрират идеологически пристрастия – нивото им на съгласие спада с 5.8%. Интересното е обаче, че то остава непроменено при анкетираните жени икономисти. Това подсказва, че проблемите на пола в икономическата професия са толкова сериозни, че жени, които демонстрират идеологически пристрастя по много други въпроси (макар и в по-малка степен от мъжете), оставят настрана предразсъдъците си, когато става дума за това.

На пето място, ние открихме систематична и значителна разнородност в степента на идеологически пристрастия по държави, област на научните изследвания и страна, в която е завършена докторантура магистърска степен. Някои групи икономисти по тези критерии проявяват слабо или никакво идеологическо пристрастие, докато други показват много силни пристрастия.

Така например икономистите, завършили докторантура в Азия, Канада, Скандинавия и САЩ, демонстрират най-високи нива на идеологически пристрастия. В другата крайност са икономисти с докторати от Южна Америка, Африка, Италия, Испания и Португалия, които показват най-слаби идеологически предразсъдъци. По подобен начин резултатите ни подсказват, че има най-ниска идеологическа пристрастност сред икономисти, чиято основна област на научни изследвания е история на идеите, методология, хетеродоксни подходи, културна икономика, икономическа социология, икономическа антропология или икономическо развитие. От друга страна установяваме, че икономистите, занимаващи се основно с макроикономика, икономика на публичния сектор, международна и финансова икономика, са сред тези с най-изявени политически пристрастия.

Освен докторантурите, бакалавърското образование също изглежда има силен ефект върху идеологическите пристрастия. Изследването показва, че икономистите с бакалавърска специалност икономика или бизнес мениджмънт проявяват най-силни пристрастия. Същевременно изучавалите право, история, филология, антропология, социология и психология не показват идеологически пристрастия. Тези резултати съответстват на увеличаващите се доказателства, подсказващи че икономическото образование директно или косвено налага идеологически виждания на студентите (Алгууд 2012, Коландър и Кламър 1987, Коландър 2005, Рубинщайн 2006).

Тема за дискусия

Изследователите имат различни мнения дали икономиката може да бъде „наука“ в строгия смисъл на думат, и да бъде свободна от идеологически предразсъдъци. Вероятно все пак е възможен консенсус, че такъв тип идеологически пристрастия, които водят до приемане или отхвърляне на аргумент само въз основа на вижданията на автора (както те са интерпретирани от оценяващия), е нездравословно и противоречи на научния дух и стремежи на дисциплината – особено когато информацията относно отхвърлените възгледи е ограничена, както е в теста.

Някои икономисти могат да възразят, че занимаващите се с тази професия все пак са хора, поради което пристрастията са неизбежни. Но не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. След като си признал съществуването на идеологически пристрастия, то трябва да бъде отхвърлено широкоприетото виждане, че „позитивистката икономика е, или може да бъде „обективна“ наука в същата степен, в която и която и да е от физическите науки“ (Фридман 1953 г.)

Още повече, че различията, които установихме в ефектите на идеологическите пристрастия в зависимост от характеристики като пол, политическа ориентация, страна и образование, ясно показват, че съществуват начини тези идеологически ефекти да бъдат ограничавани – както и начини да бъдат подсилвани.

Откритието, че тези с бакалавърска диплома по икономика показват най-силни идеологически пристрастия, подчертава важността на икономическото образование в оформянето на идеологическите виждания. Резултатите ни допринасят към съществуващите изследвания за икономическото образование, според които идеологизирането може да бъде поне ограничено чрез промени в учебните програми за ранните етапи на обучение. През 2006 г. Ариел Рубинщайн пише, че „студентите, които идват при нас „да учат икономика“, вместо това стават експерти математическа манипулация“, и че „техните виждания по икономическите проблеми се влияят от начина, по който преподаваме, вероятно без дори те да го съзнават“. През 2002 г. Джоузеф Стиглиц също изтъква, че „икономическата мисъл в американското висше образование… свидетелства за триумфа на идеологията над науката“.

Обучението по икономика повлиява идеолопгически на студентите не само по отношение на академичната практика, но на личното им поведение. Изследвания на Дейвид Коландър и Арио Кламър от 1987 г. и на Коландър от 2005 г. сред студенти, завършили най-изтъкнатите икономически програми в САЩ, установяват, че според тези студенти техническите умения са от ключово значение за дипломирането, а разбирането на икономиката и познаването на икономическата литература помагат само донякъде. Липсата на дълбочина в придобитите знания не само в икономиката, но и в която и да е друга дисциплина, прави по-вероятно членовете на някаква група хора да залитнат към идеология. Друго изследване от 1993 г. по подобен начин подчертава  важността на икономическото образование в оформянето на поведението сред студентите, като критикува излагането на учащите тази дисциплина на модела, според който „мотивите извън собствения интерес са периферни за основния двигател на човешкото начинание“. Изследването осигурява и доказателства, че внушаването на този начин на мислене има негативен ефект и върху поведението на хората.

Но образованието не е единственият проблем: обществените структури и норми в професията също оказват силно влияние за придържането на икономистите към доминиращите идеологически виждания.

В свой обширен анализ на плурализма в икономическата наука, Джак Райт подчертава няколко особености на дисциплината, които превръщат йерархичната система там „по-стръмна и по-важна“ в сравнение с повечето други академични дисциплини. Тези особености включват: (1) особеното значение на класирането в научните журнали, особено в тези от Топ пет, за различни аспекти на академичния живот, включително наемане на работа (Хекман и Моктън, 2018), получаване на изследователски грантове, получаване на покани за семинари и и конференции, както и искания за професионални консултации; (2) господстващата роля на „звездите“ в дисциплината (Гоял 2008, Офър и Сйодеберг 2016); (3) ръководната роля в дисциплината на тясна група от икономисти (Фукад и др. 2015 г.); (4) доминиращите позиции на икономисти от високо класирани институции както в редакционните колегии, така и сред публикациите в престижната научна периодика (Колуси 2018, Фукад 2015, Хекман и Коктан 2018, Ву 2007);  силният ефект, който има рангът на институцията за кариерния успех както на студентите, така и на академиците (Хан 2003, Ойер 2006).

В интервю за Световната икономическа асоциация от 2013 г, икономистът Дани Родрик също подчертава ролята на социалните структури в икономическата професия: „Съществуват мощни сили, свързани със социологията на професията и процесът на социализация, които тласкат икономистите да мислят еднакво. Повечето икономисти започват магистратури и докторантури без да са прекарали много време в мислене за социални проблеми и без да са изучавали много неща извън математика и икономика. Системата за стимулиране и йерархичната стълбица възнаграждават тези с технически умения, вместо занимаващите се с интересни въпроси и научни теми. Манталитетът на делене на вътрешни и външни групи се развива още в ранните етапи и противопоставя икономистите срещу учените от другите социални науки“. Интересно е, че много подобна картина на професията е очертана и от икономиста Аксел Лейонхуфвуд още през 1973 г. в неговата забавна, но проницателна статия „Животът сред икономическото племе“.

Трудно е да си представим, че предразсъдъците, които установихме в нашето изследване, се проявяват само в обстановка с нисък залог, като например нашия експеримент, без да да влияят и в други области на академичния живот. В крайна сметка, както отбелязахме в началото, вече съществува нарастващ набор от доказателства, показващи, че политическите наклонности и личните разбирания на икономистите повлияват върху различни аспекти от тяхнтата научна дейност. Съвсем не е трудно да си представим как подобни идеологически пристрастия пречат на ангажирането на икономистите с алтернативни възгледи, стесняват педагогическите методи и налагат предубедени параметри за изследванията. Ние сме убедени, че признаването на собствените предразсъдъци, особено на фона на доказателствата, че те могат да действат и по индиректен и несъзнателен начин, трябва да е първата стъпка за икономисти, които се стремят да бъдат обективни и да не се влияят от идеологии. Това в крайна сметка ще е в съответствие със стандарта, на който повечето икономисти в нашето изследване заявяват, че държат. Както изтъква бившият вицепредседател на Федералния резерв Алис Ривлин в своя реч пред Американската икономическа асоциация през 1987 г.,“икономистите трябва много внимателно да разграничаваме, за самите себе си и за околните, това, което наистина знаем, от нашите идеологически пристрастия“.

[1] Няколко изследователи подчертават връзката между идеологическите виждания и липсата на плурализъм в икономическата наука, както и провала на професионалните икономисти да предвидят кризата от 2008 г. Критикува се и липсата на честно и задълбочено ретроспективно обяснение, което би помогнало за разработването на отговорни мерки срещу бъдещи кризи (например Barry 2017; Cassidy 2009; Dow 2012; Freeman 2010; Heise 2016; Lawson 2009; Stilwell 2019). Има и такива, според които кризата от 2008 е била непредвидима, но все пак е по вина на професията. Както пише Коландър през 2010 г.: „има провал в разработването и анализирането на модели, които най-малкото да включват вероятността от подобен срив“(Също така Cabalerro 2010; Colander et al. 2013).

[2] Дори ако тази връзка не е строго казуална, това предполага, че в икономическото образование съществува нещо, което води до непропорционалено ориентиране на такива студенти към икономиката.

[3] Виж Bertrand and Duflo (2017) и Riach and Rich (2002), както и  Currie et al. (2014)

*Мохсен Явдани е доцент по икономика в Университета на Британска Колумбия

 Ха-Джун Чанг е професор в Универистета Кеймбридж