В категории:Екология / Общество

„Не слушайте мен, чуйте учените!“

„Аз съм просто един вестоносец, но въпреки това получавам цялата тази омраза. Не казвам нищо ново. Само повтарям онова, което учените многократно са казвали в продължение на десетилетия“, казва шведската ученичка Грета Тунберг в емоционално писмо, в което отговаря на част от най-популярните критики и конспирации за своята дейност и личност

Грета Тунберг, Facebook, февруари 2019 г.

В последно време чух по отношение на мен се разпространяват много слухове, както и огромни количества омраза. Това не ме изненадва. Наясно съм, че тъй като повечето хора не са наясно с пълните измерения на климатичната криза (което е разбираемо, тъй като тя никога не е била третирана като такава), училищна стачка за климата може би се струва много странна за хората като цяло. Така че нека изясня някои неща относно своята стачка.

През май 2018-та година бях един от победителите в конкурс за текст относно околната среда, организиран от шведския вестник Svenska Dagbladet. Материалът ми беше публикуван и някои хора се свързаха с мен, като един от тях беше Бо Торен от Fossil Free Dalsland. Той беше сформирал нещо като група заедно с хора, предимно младежи, които искаха да направят нещо относно климатичната криза.

Имах няколко телефонни разговора и с други активисти. Целта беше да се родят идеи за нови проекти, които ще привлекат вниманието към климатичната криза. Бо имаше някои идеи относно нещата, които бихме могли да направим – от шествия до подхвърлената идея за някакъв вид училищна стачка (изразяваща се в някакви действия в училищните дворове или класните стаи). Тази идея беше вдъхновена от учениците от Паркленд, които отказаха да ходят на училище след масовото убийство.

Хареса ми идеята за училищна стачка. Така че я развих и се опитах да привлека още младежи, които да се присъединят към мен. Но никой не беше особено заинтригуван. Те смятаха, че някаква шведска версия на марша Zero Hour ще има по-голям ефект. Така че аз продължих да планирам училищната стачка изцяло сама и след това не участвах в повече срещи.

Когато казах на своите родители за плановете си, те не ги харесаха особено. Не подкрепиха идеята за стачка в училище и казаха, че ако реша да го правя, ще трябва да го сторя сама и няма за имам тяхната подкрепа.

На 20 август 2018 г. застанах пред шведския парламент. Раздадох брошури с дълъг списък от факти относно климатичната криза и обяснения защо стачкувам. Публикувах в „Туитър“ и „Инстаграм“ снимки от това, което правя, и те бързо се разпространиха. След това започнаха да идват журналисти. Шведският предприемач и бизнесмен, активен в климатичното движение – Ингмар Ренцхог, беше сред първите, които дойдоха. Разговаря с мен, направи снимки и ги качи във „Фейсбук“. Това беше първият случай, в който го срещнах и говорих с него. Не бях общувала с него никога преди това по никакъв повод.

Много хора с удоволствие разпространяват за мен слухове, че имам „хора зад себе си“, че ми „плащат“, или че ме „използват“ да правя онова, което правя. Но единственият човек „зад мен“, съм самата Аз. Моите родители съвсем не бяха климатични активисти, преди да ги запозная със ситуацията.

Не съм част от никаква организация. Понякога подкрепям и си сътруднича с някои организации, които работят по въпросите на климата и околната среда. Но аз съм абсолютно независима и представлявам единствено себе си. И правя това, което правя, напълно безплатно. Никога не съм получавала никакви пари или обещания за бъдещи плащания под никаква форма. Същото важи за моето семейство и близките ми.

И разбира се, че това ще продължи да бъде така. Не съм срещала нито един активист по проблемите с климата, който се бори заради пари. Тази идея е напълно абсурдна. Освен това пътувам само с разрешение от моето училище, а родителите ми плащат билетите и настаняването.

Моето семейство написа книга за това себе си и как аз и сестра ми Беата сме повлияли на начина на мислене на родителите си, особено що е отнася до възгледите им за климата. И относно нашите диагнози. Книгата трябваше да излезе през май, но тъй като имахме сериозно несъгласие с издателите, в крайна сметка трябваше да ги сменим и книгата беше издадена през август. Преди това да се случи, моите родители дадоха да се разбере, че евентуалните печалби от книгата „Сцени от сърцето“ ще отидат за 8 различни организации, които се занимават с проблемите на околната среда, с детски болести и права на животните.

И да, пиша сама своите речи. Но откакто осъзнах, че онова, което ще кажа, ще достигне до много, много хора, често търся съвети. Също така разчитам и на няколко учени, от които често търся за помощ относно въпроси, свързани с това как да изразя някои по-сложни казуси. Искам всичко да е напълно коректно, така че не разпространявам непроверени факти или неща, които могат да бъдат разбрани погрешно.

Някои хора ми се подиграват заради моята диагноза. Но Аспергер не е болест, а подарък. Хората също така казват, че с такава диагноза не бих могла да съм се поставила сама в такава ситуация. Но всъщност го направих именно заради това. Защото ако бях „нормална“ и по-социална, щях да се включа в организация или сама да създам такава. Но тъй като не съм особено добра в социализирането, направих това, което направих. Бях много разочарована, че не се прави нищо за климатичната криза и чувствах, че трябва да направя нещо, каквото и да е. Понякога да НЕ ПРАВИШ нещо – като например просто да седнеш пред парламента – говори по-силно, отколкото да правиш нещо. Точно като шепотът понякога е по-мощен, отколкото крясък.

Има и едно оплакване, че „звуча и пиша като възрастен“. На това мога само да кажа – наистина ли смятате, че едно 16-годишно момиче не може да говори от свое име? Също така има хора, които казват, че опростявам нещата. Например, когато казвам, че „климатичната криза е черно-бял въпрос“, че „трябва да спрем емисиите на парникови газове“ и „искам да се паникьосате“. Но аз го казвам, защото е вярно. Да, климатичната криза е най-сложният проблем, който сме се сблъсквали и ще трябва да дадем всичко от себе си, за да я спрем. Но решението е пределно ясно; трябва да спрем емисиите. Или ще ограничим затоплянето до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните времена, или няма да го направим. Или ще достигнем до преломна точка, след която ще се отключи верижна реакция със събития, които са извън нашия контрол, или не. Или ще продължим тази цивилизация, или не. Няма „сива зона“, когато става дума за оцеляване.

И когато казвам, че искам да се паникьосате, аз искам да кажа, че трябва да третираме кризата като криза. Когато къщата ви гори, не сядате на раздумка относно това колко хубаво можете да я възстановите, след като угасите огъня. Ако къщата ви е в пламъци, тичате навън и се уверявате, че всички са далеч от огъня, докато се обаждате на пожарната. Това изисква известна доза паника.

Има още един аргумент, за който не мога да направя нищо. Това е фактът, че съм „просто дете, а ние не трябва да слушаме деца“. Но това е лесно поправимо – просто започнете да слушате огромната група учени, а не мен. Защото ако всички слушаха учените и фактите, на които аз непрекъснато се позовавам – тогава никой не трябва да слуша мен или някое от хилядите деца, които стачкуват заради климатичната криза из целия свят. Това всички ние бихме могли да се върнем на училище.

Аз съм просто един вестоносец, но въпреки това получавам цялата тази омраза. Не казвам нищо ново. Само повтарям онова, което учените многократно са казвали в продължение на десетилетия. Иначе съм съгласна с вас – аз съм много млада да правя това. Ние, децата, не би трябвало да се занимаваме с това. Но тъй като почти никой не прави нищо, а нашето бъдеще е застрашено, ние чувстваме, че трябва да продължим.

Благодаря на всички ви за подкрепата! Тя ми носи надежда.

Грета.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар