В средата на третия управленски мандат на ГЕРБ нараства усещането за изхабяване на властта. 48% от избирателите са на мнение, че е време друг да поеме управлението, а 33% продължават да са убедени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ. Към момента обаче липсва консолидираща избирателите алтернатива.
Това показват данни от редовното тримесечно национално-представително проучване на агенция „Алфа Рисърч“, проведено в периода 10 – 16 септември сред извадка от 1023 пълнолетни граждани.
Отговорът на въпроса „коя е алтернативата на ГЕРБ“ показва силно фрагментирани предпочитания – към БСП – 17%, към партия на Слави Трифонов – 12%, Демократична България – 4.9%, Обединени патриоти – 3.8%, към друга политическа сила – 8.9%, показват данните на „Алфа Рисърч“.
„Както тази дисперсия, така, в още по-голяма степен – и взаимната противоречивост между опозиционните формации, показва защо, макар и със силно стеснена подкрепа, ГЕРБ продължава да удържа позиции“, анализират социолозите.
На въпрос за коя от следните партии бихте гласували, ако следващата неделя се провеждат парламентарни избори, ГЕРБ отново е първа политическа сила с 21.5%. Следва БСП с 18.7%. С почти изравнени позиции на трето и четвърто място са ДПС (8.6%) и партия на Слави Трифонов (8.3%) – „Няма такава държава“ – каквато на практика все още не е сформирана и регистрирана.
„В настоящото проучване Алфа Рисърч измерва и потенциала на вече заявената от Сл. Трифонов партия – „Няма такава държава“. Тя стартира с подкрепа от 8.3%, отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и Воля, без съществена ерозия за ГЕРБ. Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на цялата политическа система и преориентация на страната, новата формация, позиционираща се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа“.
Социолозите вече измерват спрямо новите реалности подкрепата за разпадналата се коалиция „Обединени патриоти“, която обаче продължава да управлява страната заедно с ГЕРБ. ВМРО и НФСБ са измерени заедно и получават 4.8% подкрепа, а „Атака“ – 1.9%. „Демократична България“ има 4.1%, Воля – 2% и „Други“ – общо 2.7%. Отговор „няма да гласувам“ дават 27.4% от респондентите.
Социолозите подчертават, че тези данни касаят подкрепата за партиите на национално равнище и готовността на избирателите да гласуват по този начин на парламентарни избори, но местните избори са много различни по характер, а това прави изходът от тях силно зависим от спецификата в отделните общини, от състоянието на политическите сили в тях и гражданската ангажираност.
„Националното проучване не е представително за изхода от местния вот, тъй като битките ще се решават във всяка една община поотделно. То показва обаче някои по-характерни нагласи на избирателите, които могат да се окажат съществени за изхода от кметските надпревари“.
Около 47% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите местни избори, показват данните. Като правило местните избори са по-мобилизиращи за избирателите от наскоро отминалите европейски, но към момента декларираната готовност за участие в тях е относително ниска. Ситуацията вероятно ще търпи промяна с регистрацията на всички кандидати и навлизането в същинската кампания, обясняват от „Алфа Рисърч“ в своя анализ.
По-голяма част от хората – 47.3% – искат нов кмет на своето населено място, показват данните. Голям е обаче и процентът на онези, които предпочитат настоящия градоначалник да запази поста си (40.9%). Данните показват, че желанието за промяна е по-голямо в големите общини.
„Силно поляризирани са нагласите по оста „запазване на статуквото или промяна в местната власт“. 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, 47% са за избор на нов градоначалник. На база на тези настроения не могат да се правят прогнози по общини, но трябва да се отбележи, че сумарно рязко по-критични са нагласите в големите градове (32%:68%), по-умерени – в средните общини (44%:56%) и най-благоприятни за настоящите кметове – в малките населени места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма интрига се очертава надпреварата за кметското място в големите общини“.
„Алфа Рисърч“ прави и друг интересен извод по въпроса доколко българите са склонни да подкрепят кандидатура „срещу“ статуквото, без значение коя точно е алтернативата. И установяват, макар и чрез спорно формулиран въпрос, че почти двойно повече хора все пак се интересуват от личните качествена на кандидата и не са готови да се обединят зад някого, само за да има промяна.
При местни избори няма същата логика и размах на протестния вот, както при националните. 37% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура, „срещу“ действащия кмет в името на промяната. 62% обаче са на мнение, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания, а не на принципа „против“. Тази нагласа внася допълнителен съспенс в политическата битка, защото показва, че обединението на недоволните не е автоматичен процес, особено когато става въпрос за решаването на местни проблеми, които непосредствено засягат всеки гражданин.
Като цяло в настоящото си изследване от „Алфа Рисърч“ не изследват или не предоставят данни за настроенията по места относно местните избори. Не са представени данни за подкрепата към основните кандидати в столицата, които вече са ясни.
Посочено е, че „сериозен фактор в развитието на интригата ще бъдат и множеството алтернативни местни играчи, които често получават значителна подкрепа. Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига до 15%„, но без повече подробности за кои конкретни населени места става дума.
About The Author
