Световната кампания за солидарност с Венесуела под мотото „Без повече Тръмп” (No Más Trump/ No More Trump) вече е събрала 8 милиона подписа, съобщи венесуелският президент Николас Мадуро пред провелата се в Каракас Първа международна среща на работничките и работниците.
Кампанията стартира на 10 август в отговор на наложената от президента на САЩ Доналд Тръмп на 5 август пълна финансово-икономическа блокада на Венесуела. Целта е продължаващите из цял свят подписки под петиции с искания за вдигане на тази блокада и за спиране на всякакви агресивни действия срещу Боливарската република да бъдат внесени на откриващото се през септември заседание на Общото събрание на ООН и предадени на генералния секретар на ксветовната организация Антонио Гутериш. Още един съпътстващ апел на кампанията е „Тръмп, деблокирай Венесуела”.
В България също протича такава подписка, съпроводена от различни прояви, събрания, срещи. Събирането на подписи продължава. Желаещите да се присъединят към петицията по електронен път могат да го направят оттук.
Поредното събитие, на която имаше възможност да се подпише петицията против американската блокада на Венесуела, бе организирано съвместно от Асоциацията за приятелство „България-Венесуела” и Българския антифашистки съюз. Подробна информация за обстановката във и около Венесуела изнесе посланичката на тази страна у нас Н. Пр. Ориета Капони.
„През последните 20 години народът на Венесуела е обект на неконвенционална война от страна на САЩ, която се засили след кончината на команданте Уго Чавес чрез поредица наказателни укази на американските президенти Барак Обама и Доналд Тръмп. Дело на настоящия държавен глава на САЩ са 7 такива указа, които правят все по-тежка икономическата и финансовата блокада срещу нашата страна,” отбеляза посланичката. Тя припомни серията от „едностранни, престъпни и незаконни принудителни мерки за сваляне на президента Николас Мадуро и за налагане на едно марионетно правителство, което да се подчинява на имперската воля”.
Посланичката цитира дословно и един от абзаците на въведената на 5 август от Тръмп блокада на Венесуела: „Всяко имущество и състояние, притежаванo от правителството на Венесуела, коeто се намира в Съединените щати или във властта или под контрола на което и да е лице в Съединените щати, e блокирано и не може да бъде прехвърляно, изплащано, изнасяно, изтеглено или обработено по друг начин.”
Н. Пр. Ориета Капони осъди лицемерието в тезите на Вашингтон и на съюзните му десни латиноамерикански правителства от Групата от Лима, че всичко това се правело в защита на човешките права на венесуелците. В действителност, както подчерта посланичката, наказателните мерки жестоко удрят по самия живот на венесуелците, блокирайки възможността на държавата да закупува необходими храни, лекарства, суровини и базисни стоки за функционирането на икономиката.
Очевидната водеща мотивация на американските действия е да се смени управлението в Каракас, за да се разруши сегашният социален модел на държавата и да се вдигнат бариерите към достъпа на транснационалния частен капитал до венесуелските енергийни ресурси. Н. Пр. Ориета Капони припомни как на неотдавнашна срещ в Лима, наречена „Международна конференция за демокраця във Венесуела”, министърът на търговията на САЩ, Уилбър Рос представил „спасителен план”, предвиждащ приватизация на всички венесуелски обществени услуги като образование, здравеопазване, електроенергия, водоснабдяване, телекомуникации и т.н.
Посленичката изтъкна също, че обявяването от Тръмп на блокадата срещу Венесуела на 5 август практически е саботирало вече започналия процес на диалог между правителството и опозицията, воден с посреднитечството на Норвегия в Барбадос. Реакцията на самообявилия се за „временен президент” Хуан Гуайдо е била да приветства решението на Тръмп, което принуждава президента на Мадуро да спре правителствената делегация за поредния кръг на диалога, оповестявайки: „Американският империализъм заби нож в сърцето на Венесуела, а опозицията излезе да празнува и аплодира”.
Н. Пр. Ориета Капони подчерта: „Представителите на правителството на САЩ са наясно, че чавизмът може да продължи да печели избори, следователно те залагат на влошаването на икономическото състояние и на натиска върху населението на Венесуела.” Тя припомни, че между 2017 и 2019 г. правителството на САЩ е излязло с над 150 различни наказателни мерки срещу Венесуела – тоест на всеки 4 дни е била въвеждана нова.
„Важно е да подчертаем още веднъж, че блокадата засяга пряко венесуелския народ, а не само правителствените служители, както иска да го представи Вашингтон,” каза още посланичката. Тя продължи: „Американското правителство знае, че блокирането на PDVSA (държавната венесуелска петролна компания – б.пр.) намалява с повече от 90% доларите, които влизат във Венесуела. Последицата? Повече от 40 хиляди жертви, починали между 2017 и 2019 г., както оповестиха икономистите Марк Вайсборт и Джефри Сакс от Центъра за политически и икономически изследвания на самите САЩ”.
Н. Пр. Ориета Капони добави: „Американската блокада нарушава свободното развитие на венсуелската търговска дейност, включително достъпа до храни, лекарства и основни стоки. Блокадата орязва възможността на PDVSA да превежда средства в програмите на общественото здравеопазване. Между 2014 и 2016 г. спадът на такива средстваза тях е от 4 млрд. и 300 милиона до малко над 1млрд. долара. Намален е и приносът на PDVSA в програмите по прехрана – за същия период спадът при тях е с 1 млрд. и 200 милиона долара. Блокадата замрази и авоарите на петролната компания Citgo – дъщерна компания на PDVSA в САЩ. Това доведе до загуби от близо 19 милиарда долара за Венесуела.”
Посланичката разказа също за санкции, наложени от СОЩ на действащи в Мексико, Панама, Колумбия и Турция компании, които са доставяли храни за Венесула. Тези храни са били за държавна структура, разпространявала ги сред населението на субсидирани цени чрез ежемесечни доставки, обхващайки 6 милиона семейства.
За да компенсира предизвикваните така затруднения при закупуването на храни, венесуелската държава е била принудена да направи допълнителни разходи в този сектор на стойност 300 милиона долара. Извършвайки банкови операции, които да ѝ позволят да преодолее търговската блокада и все пак да осигури храна, Венесуела е похарчила само за банкови комисиони повече от 20 милиона долара.
„Войната срещу Венесуела включва и медийна атака, която отблъсква чуждестранните инвестиции в страната. Между 2012 и 2015 г. те са намалели от 5 млрд. и 900 милиона до по-малко от 1 млрд. и 400 милиона долара,” посочи още Н. Пр. Ориета Капони. Тя припомни също, че блокадата включва изземане на активи на стойност над 30 милиарда долара, които венесуелското правителство е държало в чужди банки и финансови институции.
Посланичката отбеляза, че американската блокада удря и по над 2000 европейски компании, които са направили дългосрочни инвестиции във Венесуела. ЕС е третият търговски партньор на страната. Наказателните мерки на САЩ целят да отблъснат и други чуждестранни партньори, като например държавите с интереси във венесуелската минна индурстрия – Китай, Русия, Конго, Саудитска Арабия, Южна Африка, Канада, Великобритания, Германия, Швейцария наред с фирми от самите САЩ.
Обобщавайки изнесените данни Н. Пр. Ориета Капони изтъкна, че блокадата на САЩ срещу Венесуела е „нарушение на член 8 от Римския статут, тоест представлява престъпление на агресия, престъпление срещу човечеството и е пряка отговорност на Доналд Тръмп, Джон Болтън и целия екип на американското правителство”. Ето защо протичащата в момента по света кампания за солидарност с Венесуела върви под мотото „Без повече Тръмп” (No Más Trump/ No More Trump).
Участниците в срещата с посланичката на Венесуела подписаха петицията за вдигане на антивенесуелската блокада и се снимаха с транспарант в подкрепа на Боливарската република.