Райън Грим, Андрю Перес, The Intercept
През есента на 2007 г. обществените настроения в САЩ са започнали да се обръщат против свободната търговия, тъй като продължаващото затъване на средната класа бива свързвано с глобализацията и изнасянето на работни места в чужбина. Водещ опонент на свободната търговия в публичното пространство е бомбастичният водещ от CNN Лу Добс, един прото-Тръмп, чийто икономически национализъм лесно намира пресечни точки с расизма и нативизма. Много представители на Демократическата партия също се обръщат срещу свободната търговия. Тогавашният президент Джордж Буш-младши разчита на гласовете на републиканците за прокарването на Споразумението за свободна търговия с Централна Америка през 2005 г., но бъдещите сделки от този тип съвсем не са сигурни, особено след като демократите поемат контрола над Конгреса сред частичните избори през 2006 г.
Тези процеси представляват директна заплаха за Koch Industries, разрастващата се империя на братята милиардери Чарлз и Дейвид Кох. Техният бизнес с изкопаеми горива е концентриран върху вноса на петрол, добит от катранени пясъци в Канада, който се преработва в огромната им рафинерия в щата Минесота. Съпротивата срещу свободната търговия заплашва да направи тези операции доста по-скъпи. Братя Кох отчаяно се нуждаят от помощта на демократите, така че се обръщат към един надежден партньор: корпоративно финансираният тинк танк „Трети път“ (Third Way), който има връзки с центристкото крило на Демократическата партия.
Според новопубликуваната книга „Кохланд: Тайната история на Koch Industries и корпоративната власт в Америка“, написана от разследващият журналист Кристофър Леонард, Koch Industries тайно са финансирали доклад на „Трети път“. Докладът, публикуван през ноември 2007 г. и озаглавен „Защо Лу Добс печели“, е подготвен с цел да промотира целите на свободната търговия сред либералите. В него се обяснява, че това представлява само първия залп в едногодишна програма, целяща да преправи говоренето около търговската политика. Авторите на доклада също така предупреждавта, че в като в ляво, така и в дясно в американската политика се е появил „нов и мощен популистки поток, който заплашва да направи страната страхлива и затворена“.
От „Трети път“ не са отговорили на отправените им въпроси.
В доклада не е отбелязано финансиране от Koch Industries или свързани с тях компании или организации, но има отправена благодарност към Роб Хал – по онова време лобист за подразделението на Koch Industries Invista – „за помощта при създаването и оформянето на търговския проект на „Трети път““. Това дава достоверност на твърденията на Леонард, че братя Кох са стоели зад тези усилия. Преди това Хал е заемал ръководни позиции в бизнеса на братята милиaрдери. Авторите на доклада също така „изказват искрените си благодарности на борда на настоятелите на „Трети път“ за продължаващата интелектуална подкрепа и конкретно за предоставянето на някои ключови разбирания и идеи, върху които е изграден доклада“. Бордът на настоятелите на „Трети път“ може да служи за справка кой кой е сред корпоративните елити и Уолстрийт.
Може да изглежда странно братя Кох, които в момента действат като заклети републиканци, да се съюзяват с про-бизнес демократи – но тази стратегия не е нещо ново. В разследване на American Prospect от 2001 г, се изтъква, че Koch Industries членуват в изпълнителния съвет на Съвета за демократични лидерство, основан през 1985 г. от демократи-центристи с цел да се борят с лявото в партията. По време на публикуването на доклада за свободната търговия, Хал членува в комитета по събитията на Съвета за демократично лидерство.
В доклада се настоява, че „неопопулисти“ като Добс са във възход, защото американците не вярват на аргументите, изтъквани от застъпниците на свободната търговия. Според социологическите проучвания хората вярват, че „отворената търговия“, както я наричат от „Трети път“, коства работни места, облагодетелства само големите корпорации, отслабва САЩ в глобален план, както и че търговските ограничения и митата са добри политики за защита на работните места. Според авторите на доклада защитниците на свободната търговия грешат като не вземат предвид затрудненията на средната класа. „Нашите политики в подкрепа на свободната търговия не правят нищо за възстановяване на увереността на средната класа в бъдещето“, правилно се отбелязва в доклада. „Икономическото безпокойство на средната класа е широкоразпространено и легитимно. И справедливо или не, голяма част от вината за тези тревоги се хвърля само върху търговията“.
Разбира се, както отбелязва Леонард в своята книга, има доста добри причини за обществения скептицизъм към сделките за свободна търговия. „Подобни търговски политики бяха подложени на атака през 2007 г., защото за огромни части от населението те не реализираха икономическите ползи, които бяха обещани. Текстилната индустрия в Южна Каролина например бе съсипана от търговски споразумения като НАФТА“, пише той.
Докладът на „Трети път“ е подготвен и разпространен в координация с тогавашните конгресмени демократи Джо Краули и Мелиса Бийн, и двамата водещи фигури в про-бизнес крилото на партията. „Трябва да започнем да говорим различно за търговията, как тя облагодетелства икономиката и външната търговия, как помага на американците и на хората в чужбина“, заявява Краули в интервю за Politico през 2007 г.
Докладът, като част от по-мащабните усилия на „Трети път“ и други да продадат политиките за свободна политика на политиците от Демократическата партия, съдържа серия от предписания как да бъде променена рамката на дебата. Тези усилия идват точно навреме – през 2008 г. удря финансовата криза, която води до политики на остеритет по целия свят, и само подсилва огъня на популисткото движение.
Администрацията на Обама прегърна свободната търговия и направи подготовката на Споразумението за транстихоокенаско партньорство крайъгълен камък на глобалната си търговска политика. Тази политика среща съпротива както от ляво, така и от дясно. Доналд Тръмп превърна съпротивата срещу свободната търговия в основен компонент на кампанията си, а след това и на президентството си. След влизането си в Белия дом той незабавно изтегли Вашингтон от преговорите за транстихоокенаското търговско споразумение. Водещите прогресивни кандидати за президент, сенаторите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс, също се противопоставят на споразуменията за свободна търговия.
След като губи вътрешните избори от Александрия Окасио-Кортес и остава извън Конгреса, Краули става служител на лобистка фирма и работи за прокарването на „предоговорената“ от Тръмп НАФТА. Мелиса Бийн пък наскоро напусна банка JPMorgan Chase, за да стане директор на косултантското звено на финансовата фирма Mesirow.
От своя страна „Трети път“ постоянно отправят предупреждения за възхода на популизма в ляво. През 2013 г. групата предприе атака срещу Елизабет Уорън, защото според тях тя „ще тласне партията в популистката пропаст“. Днес от „Трети път“ твърдят, че са примирили с Уорън, и изтъкват, че виждат като много по-голяма заплаха Бърни Сандърс и неговото виждане за демократичен социализъм.
