Роден в Плевен на 15 август 1867 г. и починал в София от рак едва 52-годишен – на 25 август 1919 г., изтъкнатият политик-социалист и публицист Георги Кирков-Майстора остава силно свързан и с Казанлък, където развива важна част от дейността си.
Именно в Града на розите заедно с Евтим Дабев той започва през 1897 г. да издава популяризиращия социалистическите идеи и борческата солидарност на трудовите хора „Работнически вестник”. Казанлък е и прототипът на измисления Дремиград, дал заглавие на популярния сборник с фейлетони на Майстора „Дремиградски смешила”.
Тук яркото перо на социалиста се вдъхновява и за създаването на неостарявщата „Дружна песен” в прослава на труда. Той развива и просветна, и училищна, и синдикална дейност, основава и работнически кооперации.
Искрена и взаимна е обичта между Георги Кирков и казанлъкчани, които и до днес го тачат с много топли чувства. В центъра на града се издига паметник на Майстора, който наскоро бе ремонтиран от общината. Неговото име носи и местно училище.
Казанлък се намира най-близо до Бузлуджа, където на 2 август 1891 г. се събират 15 съмишленици социалисти, за да основат Българската социалдемократическа партия, преименувала се малко по-късно в Българска работническа социалдемократическа партия. Социалистическите идеи и работническата солидарност винаги са били силни в този град.
Те вдъхновяват и до днес много мислещи местни хора, сред които са и членовете на дискусионния клуб за леви идеи „Георги Кирков-Майстора”. Именно от този клуб дойде инициативата 152-годишнината от рождението и 100-годишнината от смъртта на Майстора да бъдат отбелязани с дискусия „Посланията на Георги Кирков и нашето съвремие” и с тържество край паметника му.
За участие в дискусията, ръководена от председателя на клуба Станимир Стефанов, бяха поканени Георги Захариев, Янка Найденова, проф. Димитър Генчев, Георги Пирински, Къдринка Къдринова, Ана Пиринска. Със свои мнения се включиха и много членове на клуба, изпълнили залата.
За „Георги Кирков и педагогическото училище” говори Янка Найденова, която припомни, че Казанлък става един от пионерите на организираното социалистическо движение и че именно от града „червените професори” като Константин Бозвелиев, Гаврил Георгиев, Евтим Дабев, Георги Кирков популяризират най-активно левите идеи, създавайки и първия в България народен университет.
В обширното си изказване Георги Захариев, дългогодишен изявен деец на БКП/БСП в Казанлък и бивш депутат в 37-то НС, направи обзор на дейността на Майстора като най-близък съратник на Димитър Благоев, като ярък публицист и парламентарист, като борец за работнически права. И подчерта: „Гордеем се, че е пребивавал и работил в нашия град”.
Захариев изрази „гняв и болка”, че сградата „светиня” в Казанлък, в която е бил първият социалистически клуб „Дружба” и в която след това се списва и отпечатва „Работнически вестник”, днес „тъне в разруха” и не могат да се намерят средства за възстановяването ѝ. Той сподели, че ръководството на БСП в София е било информирано за тази ситуация, но в отговор последвало „гробно мълчание”.
Захариев изрази пожелание БСП „да се върне към социалната си база, да стане отново защитник на хората на наемния труд,” които сега „не я припознават” като своя партия. Той настоя да се изясни „накъде отиваме” и дали БСП е „партия на бизнеса или на хората на наемния труд”. Поиска също „да се възстанови идейното и организационно здраве на БСП” и тя да участва „със свое специфично и силно ляво ухание в многоцветния букет на европейската и световната левица”.
Темата на изказването на известния историк проф. Димитър Генчев бе „Символ-веруюто на Георги Кирков: борбата в редовете на социалната демокрация за една нова духовност, за нова цивилизация”. Изтъквайки колко силно се усеща в Казанлък и днес пулсът на левите идеи, проф. Генчев отбеляза, че не случайно Георги Кирков е избрал града за своя „духовна и политическа територия”. Отбеляза още, че Майстора продължава да е наш съвременник с повдигнатите от него още преди един век проблеми, а във фейлетоните си „той описва хала и на днешна България”.
Проф. Генчев подчерта високото интелектуално, образователно и нравствено ниво на бащите на социалистическата идея у нас, като ги нарече „цивилизатори”. „Социализмът не е само идея, а създаване на нов тип по-съвременна човешка цивилизация, на братство, в което на първо място е поставен моралът,” наблегна проф. Генчев.
Той припомни колко социална е била първата програма на БСДП още при учредяването ѝ и как Кирков е попил работническата солидарност, крачейки в шествията на трудовите хора по време на следването си във Виена. Припомни също как мечтателите социалисти у нас тръгват от онази група от 15 души на Бузлуджа през 1891 г., а през 1919-та, когато Кирков умира, основаната от тях партия наброява вече 28 000 души.
В своя статия, излязла през 2007 г. в сборник, посветен на 140-годишнината от рождението на Георги Кирков-Майстора, проф. Генчев го описва така:
„Той можеше да бъде какъвто пожелае в своя живот – талантлив поет, блестящ публицист и проникновен теоретик, народен трибун и партиен водач, политик и държавник. Пожела го и стана всичко това заедно. Стана Майстора. Той можеше да бъде висш държавен чиновник, заможен рентиер, царски генерал, министър, но не пожела – защото беше Майстора. През живота си не построи даже една къща. Измайстори собствената си партия. Живя и умря като бедняк, но беше приказно богат с любовта на хилядите си другари и приятели”.
За „Георги Кирков и силата на убежденията” говори членът на НС на БСП и главен редактор на сп. „Ново време” Георги Пирински. Той приведе цитат от статия на Димитър Благоев в първия брой на „Ново време”, в която става дума за честото бъркане на мнението с убеждението. Обърнато беше внимание на разбирането на Дядото за убеждението като „философско гледище на световните работи”.
Пирински цитира и статия на Георги-Кирков-Майстора във вестник „Социалист” от началото на неговата социалистическа дейност, в която е подчертано: „Демокрацията има единственият свой страж и изразител в лицето на БРСДП”.
При второто си включване в дискусията – в отговор на повдигнати от залата проблеми и въпроси, Георги Пирински засегна актуални теми около състоянието на БСП. Той припомни приноса на БСП за изработването на конституцията, която дава възможност за политическо развитие в демократична среда, за демократично отстояване на социалистическия идеал.
Същевременно Пирински отбеляза, че макар партията и да се е наложила като една от основните политически сили в страната в условията на многопартийна демокрация, тя е допуснала и големия пропуск през изтеклите 30 години така и да не се вгледа къде бърка, не е направила необходимия критичен анализ, който да ѝ помогне да спре постепенното си свиване. Посочено бе, че първият опит за такъв анализ е бил направен с доклада на Валери Жаблянов на последния конгрес на БСП.
Пирински изтъкна, че много хора на различни нива в БСП дълбоко страдат, когато виждат едно тежко вътрешно противопоставяне. Но за да се стигне до оздравяването на партията, е необходимо първо да се изяснят идеите, които се следват. И в този процес е недопустимо различията в мненията да се таксуват като враждебна дейност. Пирински сподели, че „това, което в момента се прави в Националния съвет с апарата е жесток удар по партията”, тъй като под предлог за липса на средства и наложителни съкращения „върви чистка на всички, които са на малко по-друго мнение”. Несъгласните с тези методи обаче нямат намерение да мълчат и гласът им ще се чуе на следващите партийни форуми.
Пирински оцени високо постиженията на синдикалната борба в Казанлък и специално в „Арсенал” в защита на социалните права на трудещите се, особено на фона на протичащите в цял свят процеси на целенасочено обезсилване на синдикатите. Според него БСП е длъжник в активната подкрепа за синдикалните усилия.
Изказа се и журналистката и авторка на „Барикада” Къдринка Къдринова, която е тазгодишната носителка на наградата на НС на БСП за политическа журналистика „Георги Кирков-Майстора”. Получавайки наградата на събора на Бузлуджа на 27 юли, Къдринова изказа своето мнение за несъвместимостта на „левия консерватизъм”, лансиран от днешното ръководство на БСП, със същински левите идеи, включително и с идеите на самия Кирков, осмял консерваторите в свой фейлетон.
На дискусията в Казанлък Къдринова разказа как заради това свое мнение е била атакувана с „разгромна статия” от ръководните среди на БСП. Тя каза: „В днешните условия ни е по-необходимо отвсякога да се връщаме към координатната ос на неговата (на Георги Кирков – б.р.) ясна и остра критична мисъл, към онази чистота и извисеност в морала и убежденията на бащите на социалистическата идея у нас, за да преоткрием и ние като леви хора своята идентичност, за да предложим и на обществото будеща доверие алтернатива. Завои към национализма, консерватизма, ксенофобията са несъвместими с лявото. Както преди сто години, така и сега, има неизменни идейни и морални принципи, които не се влияят от конюнктурата на епохите”.
Ана Пиринска, член на НС на БСП, припомни на аудиторията ярки страници от фейлетоните на Георги Кирков-Майстора, които звучат с удивителна актуалност за днешната обстановка в България.
Николай Маринов, председател на КНСБ в Казанлък, изтъкна ролята на Кирков като синдикалист и приноса му в Народното събрание „чрез неговите речи да се чуе работническият глас”.
Стела Кехайова посочи, че ако Георги Кирков беше жив днес, „БСП нямаше да е в един от най-големите си организационни сривове”. Тя разказа, че само в нейната организация 32-ма млади социалисти са напуснали партията заради несъгласие с курса на ръководството.
Трифон Митев от областната организация на Българския антифашистки съюз (БАС) напомни пророчеството, изречено от Кирков към буржоазните политици малко преди да си отиде: „Вас не ви лови вече законът, вас ви лови революцията”. В този контекст Митев настоя да се заостри вниманието към голямата опасност, която днес представлява съживяващият се фашизъм, чиято отрова се „просмуква в съзнанието на хората”.
Младият социалист Радослав Динчев, който е бил делегат на последния конгрес на БСП, изрази недоумението си от рефлексите на повечето други делегати да ръкопляскат автоматично, щом на трибуната се появи партийният водач, още преди да са го чули какво ще каже. След дискусията Радослав сподели, че е станал ляв активист, докато е работил в Испания и е участвал в синдикалните борби там за работнически права заедно с испанските си колеги и приятели.
По предложение на Янка Найденова с минута мълчание бе почетена паметта на казанлъшкия ляв журналист Веселин Стоянов.
Участниците в дискусията се отправиха към паметника на Георги Кирков в Казанлък. Там се състоя тържество с кратка литературно-музикална програма, след което беше поднесен венец и цветя. За Майстора и заветите му говориха проф. Димитър Генчев и Къдринка Къдринова. Слово произнесе и Яница Станчева, главен редактор на вестник „Долина”, съорганизатор на честването.
От двете страни на улицата, отваряща се пред паметника, са разположени две емблематични сгради, свързани с Георги Кирков-Майстора. Едната е онази, за която по време на дискусията спомена Георги Захариев. В нея през 1894 г. Константин Бозвелиев основава социалистическия клуб „Дружба”, а от 1897 до 1899 г. пак тук Георги Кирков и Евтим Дабев списват и отпечатват „Работнически вестник”. Постройката във възрожденски стил наистина е в окаяно състояние и общината е сложила предпазна ограда на тротоара, за да не пострада някой случаен минувач от възможно падане на отломки. На оградата има лепенки с надпис „Внимание”, а на самата сграда стои поочукано и явно останало от някакви предишни времена табло с надпис „БСП” и с партийната емблема.
От другата страна на улицата се намира възстановеното „Бозуково кафене”, където Георги Кирков-Майстора и други видни социалисти са се събирали да обсъждат политически въпроси и където са популяризирали идеите си сред местните хора. Затова кафенето е било наричано „Академията”. И двете му наименования стоят на днешната табела. До възстановената постройка е залепено действащо съвременно заведение.
Вътрешната обстановка в „Академията” също е реконструирана старателно, а на стената има много фотоси, запечатали важни мигове от началото на социалистическото движение в България, включително и първа страница от оригиналния първи устав на БСДП. Възстановката си „Академията” дължи на факта, че там е било снимано кулинарно телевизионно шоу, та за целта от същото шоу заделили средства за ремонта…
Отсрещната рушаща се къща, където се е правел „Работнически вестник”, няма този късмет. Намиралата се там доскоро оригинална машина, на която е бил отпечатван, е отишла за скрап.
Георги Кирков-Майстора определено би имал много работа и в съвременна България…
About The Author
