В категории:Латинска Америка / Свят

ЕС се стресна от US-блокадата на Венесуела заради свои фирми там

Брюксел напомни, че е против наказателни мерки, засягащи трети страни, но не поиска да коментира пряко решението на Вашингтон да задуши финансово-икономически суверенната латиноамериканска държава. Николас Мадуро осъди действията на САЩ и обяви, че няма да прати представителите си на новия кръг от преговорите с опозицията в Барбадос

Европейско-венесуелският пъзел поражда повече въпроси от отговори. Снимка: El Economista

„Нашата позиция е известна – ние се противопоставяме на прилагането на екстратериториални едностранни мерки.” Това заяви по време на пресконференция в Брюксел говорителят на Европейската комисия Карлос Мартин Руис де Гордехуела. Казаното бе в отговор на въпрос по повод наложената на 5 август от президента на САЩ Доналд Тръмп пълна финансово-икономическа блокада на Венесуела, която включва и наказателни мерки за трети страни, сътрудничащи си с Каракас.

Руис де Гордехуела изтъкна, че ЕК „не коментира” конкретното решение на Вашингтон. Друга говорителна на ЕК – Аника Брейдарт, уточни: „Анализираме в детайли кого ще засегне и как ще се приложи решението”.

Испанският вестник „Ел Паис” припомня, че макар ЕС също да е наложил собствени санкции срещу правителството на Венесуела, със страната продължават да работят многобройни европейски компании, много от тях мултинационални, като Air France, Unilever, Total, Repsol и т.н. Общите им инвестиции във венесуелската икономика възлизат на около 14 милиарда евро. Блокадата, обявена от Тръмп на 5 август, несъмнено ще удари болно по техните интереси. Най-малкото – няма да могат да получават разплащания от блокираните венесуелски държавни сметки.

ЕС в лицето на висшата представителка за външната политика Федерика Могерини вече реагира остро на подобни мерки, които САЩ въведоха и срещу Куба в началото на май т.г. Тогава Могерини предупреди, че ако бъдат засегнати интересите на европейски фирми на Острова на свободата, ще последват искове срещу САЩ през Световната търговска организация и ще има ответни мерки срещу американски фирми в Европа.

Засега в случая с Венесуела подобна остра реакция липсва, но предпазливото напомняне на Руис де Гордехуела все пак сочи наличието на очевидно притеснение в ЕС за съдбата на европейските интереси във венесуелската икономика.

Въздържаността вероятно е продиктувана от неудобната двойнствена позиция, в която ЕС сам се постави, избързвайки да изрази подкрепа на самообявилия се в началото на годината за „временен президент” венесуелски опозиционер Хуан Гуайдо (макар той така и да не е признат от редица страни членки на ЕС).

В същото време ЕС се обявява за мирен изход от кризата във Венесуела чрез вътрешен диалог, макар че доста озадачаващо поставя предварителното условие или този диалог да доведе до провеждането на нови президентски избори (което противоречи на венесуелската конституция), или ще бъдат въведени нови санкции срещу Каракас. Такова изявление направи самата Могерини в средата на юли, когато в Барбадос стартира именно диалог между правителството и опозицията с посредничеството на Норвегия и на папа Франциск.

За хода на преговорите не се правят официални изявления, за да не бъде повлиян процесът на диалога от външни фактори. Но се знае, че се търси компромис между искането на опозицията за нови избори и настояването на Каракас да бъдат отменени чуждите санкции, удрящи болно по икономиката на страната.

В края на миналата седмица изтече информация, че диалогът в Барбадос се развива оптимистично. И още в понеделник, 5 август, Вашингтон се намеси брутално в този крехък процес, обявявайки пълната финансово-икономическа блокада на Венесуела. А на следващия ден – 6 август, на среща в Лима с участието на латиноамериканските съюзници на Вашингтон, съветникът на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън заяви, че „времето на диалога отмина, сега е моментът за действие”.

Отговорът на Каракас не закъсня. Венесуелският президент Николас Мадуро обяви, че представителите му няма да участват в новия кръг от преговорите в Барбадос, предвиден за днес и утре (8 и 9 август). „Венесуела ще ревизира механизмите на този процес с оглед на това, дали продължаването му може да е действително ефективно и в съответствие с интересите на нашия народ,” пише в правителственото съобщение. Не се споменава окончателно оттегляне от преговорите, каквито интерпретации направиха много световни медии. Но е даден сигнал на остро недоволство от саботирането на диалога чрез бруталните наказателни мерки на Вашингтон, както и от приветстването им от страна на Хуан Гуайдо, представляващ опозиционните сили, с които се разговаря в Барбадос.

Междувременно дойде и съобщение за първото конкретно действие, което може да се смята за пряка последица от американската блокада срещу Венесуела. В Панамския канал е бил спрян кораб, превозващ соя за производство на храни и плаващ към Венесуела. Каракас незабавно се оплака пред ООН, определяйки действието като тежко нарушение на международното право и на Устава на световната организация.

Протичащата вече от месеци международна кампания #TrumpDesbloqueaVenezuela („Тръмп, разблокирай Венесуела”) обяви 10 август за международен ден за солидарност с латиноамериканската страна и нейния народ.

Партията на европейската левица излезе с декларация, която осъжда американската блокада срещу Венесуела, изразява подкрепата си за процеса на диалог, воден в Барбадос, и настоява, че единственият път за решаване на проблемите минава през отстояването на мира и зачитането на суверенитета на Боливарска република Венесуела.

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар