Доста медии у нас побързаха да обявят Кристалина Георгиева като несъмнена бъдеща ръководителка на Международния валутен фонд (МВФ), след като в резултат на поредни инфарктни брюкселски препирни, проточили се 12 часа, тя беше одобрена на 2 август като кандидатка на ЕС за поста, заеман досега от французойката Кристин Лагард.
Само че нещата още далеч не са предопределени. Окончателното решение тепърва ще се взима при гласуването в самия МВФ през октомври. За да победи и в него, на Георгиева няма да са ѝ достатъчни плюсовете по полов и регионален признак (жена от Източна Европа), помогнали ѝ в Брюксел, а ще ѝ е необходимо да преодолее и едно немаловажно техническо препятствие. Правилата на МВФ за лицето на ръководния пост включват и ограничението то да не е на повече от 65 години. Само че Георгиева навършва 66 на 13 август.
Въпреки успокояващите медийни съобщения, че въпросният лимит можел да бъде и отменен от Съвета на МВФ, не става ясно защо той би направил това за Георгиева, след като не го е правил при други подобни случаи. Испанският в. „Ел Паис” напомня казуса със също кандидатствалия за ръководната позиция през 2011 г. авторитетен шеф на Израелската банка Стенли Фишер, който тогава е бил 67-годишен. Съветът на МВФ не е направил компромис за него и Фишер е отпаднал от надпреварата.
Вярно, за дежурната кандидатка на българската държава за всички важни световни постове непреодолими пречки няма, но все пак пътят пред нея не изглежда съвсем гладък. Твърде вероятно е за правилника да се хванат и да се заинатят представители на бързо разрастващи се икономики като Индия или Мексико, например, които претендират да наложат свои кандидати и отдавна се бунтуват срещу негласната договорка Световната банка да се ръководи от американец, а МВФ – от европеец.
Възрастта на Георгиева е била сред основните аргументи на противниците тя да бъде утвърдена като кандидатка на ЕС и по време на 12-часовото наддаване в петък, 2 август, между финансовите министри на 28-те страни членки на Съюза. Интересното е, че по предложение на подкрепящата Георгиева Франция дискусията и гласуването на министрите са били проведени не „на живо”, а онлайн и по телефона.
В крайна сметка Георгиева все пак бе излъчена, но и тук е направен сериозен компромис с правилата. Те повеляват за утвърдено да се смята решение, подкрепено от най-малко 55% от страните членки, представляващи обаче поне 65% от населението на ЕС. Георгиева е подкрепена от представителите на 56% от страните членки, в които обаче живеят не 65%, а 57% от европейските граждани.
Обсъжданията са били инфарктни. Първоначално се въртят пет имена на кандидати – на самата Георгиева, на гуруто на португалската икономика и настоящ шеф на Еврогрупата Марио Сентено, на испанската министърка на икономиката Надя Калвиньо, на холандския социалдемократ и бивш шеф на Еврогрупата Йерун Дейселблум и на бившия еврокомисар и шеф на Финладската банка Оли Рен.
Пръв от надпреварата излиза Марио Сентено – още в четвъртък (1 август) вечерта. На следващия ден, вече в хода на започналите напрегнати онлайн и телефонни дискусии, се оттегля и Надя Калвиньо. Мотивът и на двамата иберийци е, че искат да улеснят определянето на единна европейска кандидатура. Решенията им обаче предизвикват критики в страните им, защото така те лишават европейския Юг от сериозен шанс в надпреварата.
Испанското правителство на социалиста Педро Санчес обявява, че ще подкрепи претендента от своето политическо семейство – холандския социалдемократ Йерун Дейселблум. И това поражда допълнителни негативни реакции в Юга. Защото холандецът остана в историята с доста грубите си изказвания за южните страни длъжници по време на финансовата криза в еврозоната, разразила се след 2008-2009 г. Той продължи да повтаря обидните си тези и в по-късен етап – например, в едно интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” от 2017 г., в което заяви: „Пактът в еврозоната се базира на доверието. При кризата на еврото страните от Севера показаха своята солидарност със задължнелите държави. Като социалдемократ смятам солидарността за изключително важна. Но който я изисква, трябва да поема и своите ангажименти. Не мога да изхарча всичките си пари за пиене и жени и после да искам помощ”. Заради тези думи на Дейселблум тогава испански евродепутати му поискаха оставката като шеф на Еврокгрупата, но той отказа дори да се извини за казаното.
Ето защо решението на Мадрид сега да оттегли кандидатурата на Калвиньо и да подкрепи Дейселблум предизвика силни брожения, а Италия реши напук да застане зад Георгиева.
Трябва да се припомни още, че Георгиева и Калвиньо са работили в тясно сътрудничество помежду си, докато българката беше зам.-председател на Еврокомисията начело с Жан-Клод Юнкер и отговаряше за бюджета на ЕС. Тогава Калвиньо беше нейната дясна ръка – тя оглавяваше Генералната дирекция, управляваща финансите на ЕС.
В крайна сметка Георгиева окончателно се очерта като фаворитка на ЕС за шеф на МВФ след оттеглянето и на Оли Рен от надпреварата в следобедните часове на 2 август. На последното гласуване поддържаният от Германия Дейселблум събра подкрепата само на 44% от страните членки, представляващи 43% от населението в ЕС срещу съответните 56% и 57% на Георгиева. Така, макар и със сериозно скърцане, нейната кандидатура беше утвърдена. Това дава възможност на Брюксел да отчете, че и Източна Европа най-после получава висок пост от европейската квота. А се записва и още една червена точка по издигането на жени на важни позиции.
Най-упоритите възражения срещу Георгиева до края се въртяха около възрастта ѝ, тъй като рискът тя да не бъде допусната от Съвета на МВФ е сериозен. Тогава ЕС все пак ще получи възможност за друга номинация, но забавянето и процедурните сложности ще ударят по авторитета му и ще засилят аспирациите на държавите, които искат да разбият американско-европейския монопол върху Световната банка и МВФ.
Ако пък Съветът на МВФ все пак промени правилата заради Георгиева, това ще е поредният знак, че живеем в свят, където наистина всичко е възможно. Не, че и сега не го знаем – щом като Доналд Тръмп може да е президент на САЩ, а Борис Джонсън – премиер на Обединеното кралство.