Ротационният председател на доминираното от опозицията Национално събрание на Венесуела Хуан Гуайдо, който преди шест месеца се самообяви за „временен президент” на страната, отбеляза половингодишнината на експеримента си с изнесено на площад „Алфредо Садел” в Каракас парламентарно заседание. На опозиционен митинг на същия площад на 23 януари т. г. Гуайдо изненада света като се самопровъзгласи за държавен глава в противовес на избрания със законен вот през 2018 г. за втори мандат президент Николас Мадуро, когото той счита за „узурпатор”.
Сега Гуайдо декларира пред събралите се свои съмишленици, че възстановява действието на стар международен договор, от който Венесуела заедно с още няколко свои съюзнички от групата ALBA е излязла през 2012 г., докато президент все още беше покойният днес Уго Чавес.
Става дума за Междуамериканския договор за взаимопомощ (TIAR), сключен през 1947 г. в Рио де Жанейро и затова често наричан също Договора от Рио. Клаузите му напомнят правилата на НАТО. Нападението над която и да е страна, подписала документа, се приема автоматично от останалите държави като нападение и срещу тях. И това отключва веднага действия за взаимна отбрана.
Стъпвайки на този договор, Гуайдо може да поиска намеса във венесуелските дела от други приели го държави на континента. Самият „временен президент” потвърди, че ще търси такова приложение на TIAR, посочвайки, че ще действа за международна военна коалиция, която да гарантира достъпа на хуманитарна помощ до населението във Венесуела.
Той припомни отново случая от 23 февруари т. г., разиграл се на граничен мост между Колумбия и Венесуела, представяйки го в известната интерпретация на САЩ и венесуелската опозиция. Тогава американското правителство и опозиционни венесуелски дейци се опитаха насила да вкарат на венесуелска територия камиони с товар, подготвен от USAID (Американската агенция за международно развитие), представяйки ги за хуманитарна помощ.
Венесуелските власти обаче отказаха да ги допуснат в държавата, аргументирайки се, че са готови да приемат помощ от оторизирани международни организации като Червения кръст, но не и от водещото необявена война срещу Каракас американско правителство, особено при отсъствие на достоверен международен сертификат за проверка какво точно съдържат камионите.
Съпровождащите конвоя откъм колумбийската страна венесуелски опозиционни демонстранти обсипаха военните части на венесуелския граничен пункт с камъни и бомби „Молотов”, като някои от запалените бутилки паднаха върху един от камионите, подпалиха го и той изгоря. Че подпалването е станало именно по този начин, доказват видеозаписи, публикувани в социалните мрежи и медиите. Това бе потвърдено и в статия на американския в. „Ню Йорк Таймс”. Но тезата на венесуелските опозиционери, повторена сега отново от Гуайдо, е, че камионът изгорял заради „саботаж” на прочавистки военизирани групи.
Според международното право, активирането на договора TIAR от самопровъзгласилия се за президент опозиционер не би трябвало да се счита за легитимно. Но с оглед на факта, че въпросът е крайно обвързан с големи геополитически интереси, има вероятност около 50-те страни (от над 190 държави, членуващи в ООН), признали досега Гуайдо (сред тях е и България), да признаят и това негово действие. По този начин може да се намери благовиден предлог за „хуманитарна интервенция” във Венесуела от съседни страни с десни правителства като Колумбия и Бразилия – сценарий, за който венесуелското правителство на президента Мадуро многократно е предупреждавало.
Този нажежаващ допълнително обстановката около и във Венесуела ход е предприет от Гуайдо насред протичащия в Барбадос при посредничеството на Норвегия мирен диалог между представители на венесуелските власти и опозицията. Подобно предизвикателство носи риска от взривяване на крехкия мирен процес.
