Шекспирови страсти раздират испанския политически живот тези дни с хамлетовата дилема пред кандидата на социалистите за нов премиерски мандат Педро Санчес: „Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът”.
Санчес много иска да бъде. И при представянето си пред парламента в понеделник, 22 юли, произнесе рекордно дълго двучасово слово, в което вдъхновено разказа каква приказна страна ще стане Испания, ако депутатите го утвърдят като премиер – достойни заплати и пенсии, трудови гаранции, нов семеен кодекс, 5% повече бюджетни средства за образованието, зелена икономика, все повече равноправие между половете и т.н.
Но за да стане Санчес премиер и да започне да сбъдва мечтите, 123-те гласа на собствената му Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП) в 350-членния Конгрес на депутатите не стигат. Необходими са му съюзници от другите политически сили. Ръководител на правителството може да бъде избран на първо гласуване само с пълно мнозинство, тоест със 176 гласа. Ако това не стане, отива на второ гласуване и там вече могат да го утвърдят и с просто мнозинство.
След бурни и разпалени дебати в пленарната зала в понеделник и вторник, първото гласуване в крайна сметка остави Санчес в скромната компания само на неговите съпартийци плюс още един депутат от регионална партия в Кантабрия. Тоест – социалистическият кандидат събра само 124 гласа „за”.
Против гласуваха 170 депутати. Това са представителите на Народната партия, либералната „Сюдаданос”, ултрадясната „Вокс”, каталунските ERC и Junts per Catalunya, както и още две националистически формации от Навара и Канарските острови.
52-ма депутати се въздържаха. Сред тях са представителите на „Подемос”, баските от PNV и Bildu, както и валенсианската коалиция Compromís.
Общо в гласуването участваха 346 депутати. И Санчес загуби.
Сега остава да се чака вторият, решаващият вот, който ще се състои в четвъртък, 25 юли. Резултатът му ще зависи от това, дали дотогава Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и „Подемос” ще стигнат до споразумение за общо бъдещо правителство.
В днешното гласуване депутатите от „Подемос” се въздържаха като жест на добра воля и очевиден знак, че трудните преговори със социалистите, които на няколко пъти бяха блокирани, все пак продължават.
Според испанските медии, решението за вот „въздържал се” е било взето в „Подемос” в последния момент, а първоначалното намерение е било да се гласува с „не”. Изводът се прави въз основа на подадения дистанционно глас „не” на Ирене Монтеро – втори човек в „Подемос”, говорител на тази партия и двойка в живота с лидера ѝ Пабло Иглесиас. Ирене Монтеро, която вече е майка на първите им две деца с Иглесиас – близнаците Лео и Мануел, в момента е в нова, напреднала бременност. И затова поиска и получи разрешение да гласува дистанционно. Гласът ѝ бе подаден рано сутринта, доста преди следобедното гласуване в пленарна зала. И той беше „не” – което очевидно е било първоначалното решение на „Подемос”, променено по-късно „в крачка”.
Напрежението между социалистите и „Подемос” е с доста високи градуси, макар техните лидери, говорители и активисти да не спират да повтарят, че са естествени съюзници и че ако не се разберат, ще разочароват всички гласували за ляво и социално управление избиратели.
Още в предварителните преговори между двете партии, които увлеченият в европейските си изяви Педро Санчес доста се забави да започне, проличаха сериозни разминавания във вижданията какво трябва да бъде евентуалното бъдещо правителство. Санчес държеше то да е „правителство на сътрудничеството” и „Подемос” да получат само постове на средно ниво в администрацията. Докато Иглесиас бе категоричен, че формацията му ще подкрепи премиерската кандидатура на Санчес, само ако се договори пълноценно коалиционно правителство, в което броят на министрите да се разпредели пропорционално, в съответствие с получените от всяка от партиите гласове на извънредните избори на 28 април.
След няколко инфарктни обрата Санчес прие идеята за коалиционно правителство, но обяви, че пречка за споразумяването е желанието на Иглесиас да стане вицепремиер. Санчес не можел да го приеме, защото така кабинетът щял постоянно да се раздвоява между линиите на двете партии, които имали сериозни разногласия по важни национални теми като каталунската. В отговор Иглесиас изненадващо обяви на 19 юли, че се отказва да влиза в правителството, щом той е пречката. През уикенда преговорите влязоха в трескав ритъм, за да се стигне до споразумение преди началото на парламентарната сесия по премиерската кандидатура, стартирала в понеделник, 22 юли.
По време на тази понеделнишка сесия обаче пролича, че споразумение между ИСРП и „Подемос” няма; че противоречията между Санчес и Иглесиас си остават нажежени; че двамата си държат остър тон и че премиерската кандидатура на социалиста виси в пълна неизвестност.
При дебатите Сачнес и Иглесиас изнесоха пред очите на публиката всичките си спорове, протичали дотогава само между техните преговорни екипи. Иглесиас обвини Санчес, че иска сам да определя правилата и бъдещото правителство, като подхвърля на „Подемос” само незначителни постове, отказвайки им важните министерства. „Ние сме млада и скромна партия, но не желаем да бъдем украшение на такова правителство”, възропта Иглесиас и припомни на Санчес, че не може да се държи така, сякаш има абсолютно мнозинство в парламента, защото го няма.
Лидерът на „Подемос” атакува и лансираното от Санчес в словото му предложение да се ревизира член 99 от конституцията, който определя правилата за избиране на премиер – с пълно мнозинство на първи вот и с просто мнозинство на втори. Идеята на Санчес е това да се промени и право да сформира правителство автоматично да получава партията, събрала най-много гласове, независимо дали може или не може да си осигури мнозинство в парламента, защото при сегашното положение постоянно се стига до блокажи и до необходимост от нови и нови избори. Иглесиас разкритикува този поглед като недемократичен и изтъкна, че щом гласоподавателите са избрали толкова фрагментиран парламент, значи посланието им е политическите сили да намерят възможности за договаряне и коалиране помежду си по начин, който да позволи на мнозинството граждани да се чувстват представени.
Разбира се, Санчес също не пропусна да апострофира Иглесиас, че с претенциите си неговата формация поставя под въпрос тъкмо пожеланото от избирателите ляво, прогресивно правителство.
Един от коментарите във вестник „Ел Паис” обобщи, че словесните престрелки между двамата под сводовете на парламента приличали на изнесена публично „семейна терапия”, която оголила, че и двамата страдат от синдрома „нито с теб, нито без теб”. „Те се нуждаят един от друг, но не се обичат. Познават се, но не се разбират. Ухажват се, но не си вярват,” пише още авторката.
Наистина не е ясно как след толкова много взаимни нападки двамата лидери и екипите им ще съумеят да договорят споразумение в оставащото до четвъртък време, за да постигнат все пак одобрение на премиерската кандидатура на Санчес на втория вот. Ако не успеят, ще трябва да се свикват пак нови извънредни избори, най-вероятно през ноември. Но разочарованието, което ще акумулират сред избирателите си с евентуалния сегашен провал на възможно ляво управление, несъмнено ще подкопае процентите и на двете партии.
Другият вариант Санчес да получи нужната му подкрепа на втория вот е съвсем химеричен, но при представянето на кандидатурата си в понеделник той лансира и него. Става дума за хипотетичната възможност Народната партия или „Сюдаданос” да гласуват „въздържал се” в четвъртък и така да осигурят на Санчес повече гласове „да” отколкото „не”, с което да му позволят да управлява. Социалистът апелира към НП и „Сюдаданос” да направят този държавнически жест не към него или партията му, а към Испания, която се нуждае от стабилно управление и не бива да бъде тласкана отново към избори.
Но лидерите и на НП – Пабло Касадо, и на „Сюдаданос” – Алберт Ривера, бяха категорични в изказванията си, че ще гласуват с „не” и няма да помагат на Санчес да идва на власт.
Ривера бе доста агресивен, иронизира и атакува Санчес и на лично ниво, нарече „банда” социалистите, „Подемос” и подкрепялите ги в досегашния парламент националистически формации. По начало той напоследък силно радикализира тона и политическото си поведение като избра да влиза в договорки дори с ултрадясната „Вокс”, само и само да спъва социалистите където му паднат – било в централното, било в автономното или местно управление. Затова Санчес не пропусна да му натякне, че е опънал санитарен кордон около „погрешната партия”, вместо да следва европейската тенденция така да се изолира не левицата, а крайната десница.
Доста по-умерен от Ривера бе в словото си Касадо, чиито съветници явно добре го бяха подготвили, за да излъчва повече държавническа балансираност. Но и той твърдо увери, че партията му няма да подкрепи Санчес дори и с „въздържал се”. Все пак тъкмо Санчес през 2016-та напусна депутатското си място, само и само да не гласува „въздържал се” и така да дава отново управлението на премиера от НП Мариано Рахой, както беше наложено тогава от „бароните” в ИСРП.
При така залостените врати отдясно, на Санчес му остава единствено надеждата да стигне до компромис с „Подемос”. Неговата дясна ръка и все още вицепремиерка Кармен Калво, която е натоварена да води преговорите с формацията на Иглесиас, днес повтори публично, че ИСРП продължава да държи да споразумяване с левичарите. Тя увери, че е в сила и направената от социалистите оферта на „важна личност от ръководството” на „Подемос” да бъде предоставен вицепремиерски пост – и испанските медии са убедени, че тази личност е Ирене Монтеро. Дали обаче това е достатъчно, за да се отпуши блокажът, ще разберем в четвъртък.
About The Author
