КНСБ: Обществото е узряло за въвеждане на необлагаем минимум

Лансираните преди седмица девет предложения на КНСБ за данъчни реформи бяха обсъдени днес в присъствието на представители на работодателските организации, академичните среди и държавната администрация.

Голямата цел на синдиката е въвеждането на необлагаем минимум върху доходите на физическите лица равен на размера на минималната работна заплата, обясни президентът на синдиката Пламен Димитров при представянето на предложенията.

Останалите идеи са допълващи и имат за цел най-вече да компенсират ефекта за бюджета от въвеждането на необлагаем минимум, който се оценява на около 1.1 – 1.5 млрд. лева, обясни Димитров.

„Това не е нова идея, но сякаш вече има узряване, че подобна мярка е обективна потребност, а не приумица или идеологическа хрумка на някого“, коментира Пламен Димитров и посочи, че все повече организации, партии и експерти говорят за нуждата да се въведе необлагаем минимум.

От КНСБ изтъкват, че в 16 от 28 държави от Европейския съюз действа необлагаем минимум под формата, която те предлагат. На практика, под една или друга форма, необлагаем минимум действа във всички 27 останали държави от съюза, освен в България.

Няма проблем мярката да се опакова като дясноцентристка за нуждите на настоящото управление – „това е намаляване на данъци, което е дясна мярка“. Ако някой иска, нека я нарича такава – за нас няма значение, важното е да се случи, посочи Димитров.

Той допусна вариант на прилагане на необлагаем минимум, при който мярката не действа за всички работещи, а има горен праг – например да не се облагат първите 610 лева само за онези, които изкарват доходи до размера на максималния осигурителен доход (3000 лева за 2019-та).

Данъчната политика има ключова роля за социалната кохезия, гарантирането на социалния мир и затварянето на голямата ножицата между бедни и богати, изтъкна Димитров и цитира Международния валутен фонд и Световната банка, които от години говорят за „споделено благополучие“. Според КНСБ, такова в България е невъзможно с настоящата данъчна система, а въвеждането на необлагаем минимум те виждат като задължителна и основна мярка, за да се промени ситуацията.

Димитров цитира и последните доклади на Европейската комисия, които ясно и категорично говорят за критичната ситуация с неравенството в България и за ниската преразпределителна роля на държавния бюджет. Представени бяха сравнителни данни, според които разходната част на бюджета като дял от БВП у нас непрекъснато намалява – от 43.2% през 2014-та до 34.8% през 2018-та, което е значително по-ниско ниво от средното за Европа – 45.6% за 2018-та.

Повече преразпределение е нужно, за да има повече средства за дофинансиране на системи, които не работят и това е видно от почти всички основни параметри за социалната ситуация у нас, които измерват от Евростат, посочи Димитров.

Повишаване на данък дивидент от 5% на 10% е втората мярка на КНСБ като освен повече приходи, тази мярка ще има ефект за намаляване на „финансовите стимули“ за плащане на „заплати в плик“. Ниският размер на данък дивидент Димитров нарече „узаконен финансов стимул да се плащат заплати без осигуровки“ – собственици на компании си разпределят печалбата като дивидент, а след това раздават тези пари на работниците като месечен доход, но без да бъдат внасяни осигуровки за него.

Третата мярка касае въвеждането на форма на семейно подоходно облагане като КНСБ предлагат стимул за млади семейства – необлагаем минимален първоначален доход в размер до 24 000 лева годишно, тоест да не се облагат първите изкарани 24 000 лева от едно семейство, за да може в началото то да посрещне своите нужди. Предлага се и предоставяне на безлихвен кредит за покупка или обзавеждане на жилище при условие, че двамата съпрузи поемат ангажимент да живеят и работят в страната минимум 15 г. след получаване на кредита, посочи Димитров.

Четвъртата мярка е повишаване на размера на максималния осигурителен доход, но не и изведнъж, а чрез т.нар. „швейцарско правило“ – с определен процент всяка година, до достигане на 10 пъти размера на МРЗ. Според Димитров, определянето на размера на МОД в момента, без ясен механизъм, често води до напрежение между синдикати и работодатели.

Мярка №5 са данъчни стимули за изграждането на секторни фондове за допълнителна квалификация и преквалификация, а мярка №6 – данък върху финансовите транзакции. Пламен Димитров беше категоричен, че това не касае ежедневните плащания на граждани и фирми, а най-вече сделките на финансовите пазари и този дебат е общоевропейски, а не българска идея. Напротив – преди време Европейската комисия е искала да въведе подобен данък на общоевропейско ниво, но няколко държави, сред които и България, са блокирали тази идея.

„Искам да науча защо“, настоя Димитров, макар да нямаше как да получи публичен отговор поради отсъствието на финансовия министър. Владислав Горанов беше заявил участието си в дискусията, но бе възпрепятстван поради парламентарните дебати за договора за изтребителите F-16. Президентът на КНСБ отправи и друга задочна реплика към към финансовия министър като коментира, че докато държавата твърди, че няма средства за някои ключови системи, в момента „харчим пари да си купим самолетчета, с които не знам дали ще повишим сигурността си“.

Седмата мярка – данък „богатство“ – Пламен Димитров определи като онази, която е възбудила най-много страстите, но това не било правилно, тъй като далеч не е основна в идеите на КНСБ. „Всички тези идеи имат за цел да кажа откъде да дойдат парите за необлагаем минимум – не сме фиксирани върху този данък“, подчерта Димитров. Същевременно отбеляза, че той „носи заряда на някаква справедливост“ и в тази връзка се предлага в САЩ дори от няколко милиардери. За България идеята е да бъде въведен 2% данък върху богатството за спестявания на стойност над 1 млн. лева. Няма да бъде засегната никаква средна класа, категоричен беше Димитров, тъй като човек със спестявания над 1 млн. лева не е средна класа, посочи той.

Предпоследната мярка №8 е дигиталният данък – върху оборота за цифрови услуги, като това също е предложение на ЕК, а последната мярка касае преминаването към обща консолидирана основа за корпоративно облагане, която да важи за целия ЕС. Според КНСБ това би премахнало редица порочни практики за избягване на данъчно облагане.