Все още действащата министърка на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен, която на 2 юли бе излъчена като кандидатка за поста председател на Еврокомисията след инфарктно заседание на Европейския съвет, представи тази сутрин пред евродепутатите в Страсбург своята програма. След словото ѝ започнаха дебати, а довечера кандидатурата трябва да бъде гласувана.
В речта на Фон дер Лайен в Европарламента нямаше изненади. Тя повтори акцентите, които вече бяха известни от нейните усилени совалки през последните дни между различните политически групи в ЕП в търсене на необходимата ѝ подкрепа. Кандидатката трябва да събере най-малко 374 гласа от общо 747, за да бъде одобрена. Но те далеч не са сигурни. Въпреки че германската християндемократка изрично натърти в изказването си колко е важно „Европа да преоткрие единството си” и колко всеотдайно тя самата иска да работи за това, налице са принципни възражения срещу номинирането ѝ, както и разкол в позициите на водещи политически семейства.
Особено видимо е това в групата на социалистите и демократите в ЕП (154 гласа). Там тъкмо на сънародниците на Фон дер Лайен – представителите на германските социалдемократи, които влизат и в широкото коалиционното правителство в Берлин – са решително против нейната кандидатура. Аргументите им произтичат от самия начин, по който се стигна до издигането на аристократката.
Да припомним: тя не бе предложение на германската канцерка и лидерка на нейната партия ХДС Ангела Меркел, а се появи като зайче на фокусник от ръкава на френския президент и либерал Еманюел Маркон, очарован от нейния френски, който тя е научила през детството ѝ в Брюксел, прекарано там с таткото дипломат. Макрон подкрепи ентусиазирано кандидатурата на Фон дер Лайен, за да се излезе от блокажа по време на Европейския съвет, когато страни като Полша и Унгария категорично отказаха да приемат като бъдещ шеф на ЕК предварително номинирания холандски социалист Франс Тимерманс.
Лансирането на Тимерманс за този пост и на германеца Манфред Вебер от ЕНП като председател на Европарламента имаше подкрепата на Меркел, на Макрон (в началото) и на други премиери от водещи европейски страни и политически семейства. Това бяха така наречените шпиценкандидати, излъчени от своите групи и изнесли кампаниите на ПЕС и на ЕНП по време на евроизборите. Те бяха лицата, по които европейските граждани се ориентираха за коя политическа тенденция да дадат гласовете си. Тоест – номинирането на Тимерманс и на Вебер съответно начело на ЕК и на ЕП беше част от цялостния демократичен процес в ЕС.
И изведнъж на зациклилия Европейски съвет, събрал се на 30 юни в Брюксел и проточил се чак до 2 юли, всичко това се оказа прекроено според договорки между шефовете на правителствата. Само и само да се намери компромис, та да се преодолее блокажа от страна на Унгария и Полша. Те са гневни срещу Тимерманс, защото в качеството си на досегашен зам.-председател на ЕК, отговарящ за спазването на принципите на правовата държава, си беше позволил остри критики и мерки срещу управляващите в Будапеща и Варшава заради нарушения на тези принципи.
Германските социалдемократи категорично не приеха този компромис от страна на Европейския съвет и под техен натиск дори Меркел гласува „въздържала се” по отношение на кандидатурата на Фон дер Лайен, издигната вместо Тимерманс.
Факт е, че брожения по тази кандидатура се усещат дори в редиците ЕНП, чиито 182-ма евродепутати се смятат уж за сигурни в полза на германката на предстоящото гласуване в ЕП тази вечер. Вотът е таен и не се знае колко действителни гласа „за” ще дойдат от ЕНП, защото там има доста обидени заради начина, по който в крайна сметка бе „шкартиран” и изнеслият цялата тежест на изборната кампания на своите Манфред Вебер.
Има сериозни резерви и към личните качества на Фон дер Лайен. Не е ясно дали тя ще е в състояние да се справи с предизвикателствата начело на ЕК и дали ще буди доверието на европейските граждани, след като никога не е печелила избори персонално, не се е кандидатирала за евродепутат, не е ръководила правителство. Вярно, последното важи и за Тимерманс и Вебер, които също не са били министър-председатели. Но те са достатъчно активни и разпознаваеми дейци на европейско ниво, доказвали се многократно в решаването на конкретни казуси – Тимерманс като досегашен зам.-председател на ЕК, Вебер като водач на групата на ЕНП в Европарламента. Нищо такова не може да се каже за германската министърка на отбраната, която дори на този си пост в правителството в Берлин е била обект на остри критики.
Все пак зад кандидатурата ѝ начело на ЕК стоят и доста нейни привърженици, готови да дадат доверието си в аванс. Партийната дисциплина в ЕНП очевидно ще ѝ осигури сериозното мнозинство на гласовете в тази група. А при социалдемократите за нея категорично се обявяват представителите на Испанската социалистическа работническа партия, които оформиха най-голямата група в своето политическо семейство. Испанският премиер социалист Педро Санчес, който заедно с Маркон беше особено активен в договарянето на постовете в евровърхушката и извоюва за страната и партията си позицията на върховен представител по външната политика и сигурността, заяви твърдо подкрепата си за Фон дер Лайен. „Ще искаме още социални гаранции, но ще я подкрепим. Европа трябва да върви напред”, декларира Санчес.
Разбира се, самата Фон дер Лайен се постара да се хареса тъкмо на социалистите от Испания и от другите „кризисни” държави в Южна Европа, обещавайки смекчаване на фискалната дисциплина и на остеритета. Обеща също да въведе мечтаното тъкмо от испанските социалисти единно европейско обезщетение за безработица. Предложи освен това компенсации за домакинствата при прехода към възобновяеми енергийни източници.
Впрочем, недоверието към възгледите на Фон дер Лайен точно по темите за околната среда предопредели решението на групата на зелените в ЕП (оглавявана от германката Ска Келер) да се обявят против кандидатурата ѝ. Зелените имат 74 евродепутати. Те не изглеждат изкушени дори от щедрите обещания на кандидатката да действа за мащабно финансиране от един трилион евро за следващото десетилетие, за да се свият вредните газове до 2030 г. не със сега предвижданите 40%, а с 50-55%.
Очаква се сред 108-те гласа на либералите в ЕП, които вече се казват „Обнови Европа”, мнозинството да са „за” германската претендентка да оглави ЕК – все пак тя е фаворитката на либерала Макрон. За да си затвърди този „гръб” Фон дер Лайен обеща, че тяхната първоначална кандидатка за водеща позиция в евровърхушката – датчанката Маргарете Вестагер, ще стане заместник-председателка на ЕК. И въобще се зарече половината еврокомисарски места да са за жени, за да се спази пълната равнопоставеност между половете.
Сред другите обещания, отправени от Фон дер Лайен, е и ангажиментът за по-активна борба срещу насилието, упражнявано по полов признак. Тя смята за необходимо за тази цел да бъде приета Истанбулската конвенция, която регламентира именно тези казуси. И точно тук, разбира се, си слага препъни-камък, който най-вероятно ще откаже ултраконсервативните и националистически представители в ЕП да я подкрепят. Впрочем, Фон дер Лайен вероятно точно това и цели – очевидно не иска да поеме ЕК с клеймото, че победата ѝ е била осигурена от сили, около които в момента на европейско ниво се опъва санитарен кордон.
Не е изненадващо, че главно заради Истанбулската конвенция, а не заради другите сериозни аргументи на противниците ѝ, Фон дер Лайен няма да получи подкрепата и на доста от българските евродепутати, включително сред социалистите. Някои го обявиха и във Фейсбук доста преди гласуването.
Оптимистичните за Фон дер Лайен прогнози все пак допускат, че тя ще бъде одобрена при гласуването в ЕП довечера, макар и с минимална преднина. Но ако е наистина минимална, каква тежест ще имат решенията ѝ занапред и няма ли да се окажат те изправени пред постоянно оспорване от евродепутатите? Няма ли да излезе амбицията ѝ да се представя за обединителка на Европа по-скоро трамплин за нови разединения?
Ако пък кандидатурата ѝ бъде отхвърлена, това ще е първият такъв случай (бламиране на излъчен от Европейския съвет претендент) от 1958 г., когато е създаден постът председател на ЕК. Перспективата за това е голяма дилема и за всички поборници за женско равноправие – все пак Фон дер Лайен е първата жена, предложена да оглави Комисията. Но от друга страна, от нея наистина се очаква нещо повече, отколкото да стои добре на кориците на женските списания с перфектната си фигура след седем раждания…
About The Author
