Маратонско шоу на цирк „Брюксел“. В антракта – българска клоунада

„Социалдемократите са системна партия. ЕНП също. Така че кой е отгоре и отдолу в случая не е най-важното”. Това е синтезът на премиера Борисов за особеностите на демокрацията в ЕС насред инфарктните разправии чий човек кой орган да оглави

Май ремонтът на ЕС не е подхванат от правилния майстор. Снимка: EFE

Шоуто на цирк „Брюксел” бие рекордите в жанра – не по развлекателност, а по повторения на монотонни салтоморталета. Люшкат се и се разминават трапеците под купола – един отляво, един отдясно, един по средата. И всеки от яхналите ги акробати се върти и премята само върху своята си напречна летва. Не подава ръце на другите, та да си разменят поне люлките, да похвърчат по-рисково от една на друга, да позабавляват публиката. Не. Само се поподритват при разминаванията. Едно и също люшкане, 13-14 часа, без прекъсване, ама и без падане.

Щом цялата публика заспа, директорът на цирка обяви 24-часов антракт. И пусна на арената българска клоунада.

Будно за изявите ѝ се оказа само винаги готовото да отразява нейните скечове българско кореспондентско воинство. И ето ти новина връз новина. Не, не за причините европейската върхушка да се излага така пред цял свят и да не може в продължение на половин денонощие да разпредели между трите си статуквени партии четирите водещи поста в ЕС. А за това, оказва се, в какви невидими за зрителите жонгльорски номера се е въртяло и името на България – чрез две чутовни български еврокомисарки и чрез отсъждащия за тях премиер по само на него ведоми мотиви: тази важи, тази не важи, и въобще да си знаем гьола.

Но не е само жонгльорството. Премиерът е много вещ и в акробатиката. Те, клоуните, само на пръв поглед уж излизат, за да разсмиват. Всъщност това е много сериозно изкуство, те всичко умеят – и да жонглират, и да се премятат, че дори и дресура владеят.

Ето, Борисов на предварителната среща на ЕНП, предшествала започналия в неделя вечерта маратонски Европейския съвет, се бил изказал отначало наред с вишеградците против „пакета от Осака”. Така наричат договорката, постигната на срещата на Г-20 в Япония между представените там членки на ЕС Франция, Германия, Испания и Холандия. Макрон и Меркел заедно с асистиралите им Санчес и Рюте се разбраха „шпиценкандидатите” за водещите постове в ЕС да се разпределят по следния начин. Разполагащата с най-много гласове в Европарламента ЕНП да получи неговия председателски пост, на който да седне германският консерватор Макс Вебер. На ЕНП да се даде и влиятелният пост на висшия представител по външната политика. Заелите второ място на евроизборите социалисти да получат председателството на Европейската комисия (за първи път от 2004 г.) в лицето на холандеца и досегашен зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс. А председателското място в Европейския съвет, заемано сега от Доналд Туск, да отиде при фаворита на либералите – белгийския премиер Луи Мишел.

Обаче консервативното крило на ЕНП, представено най-вече от вишеградските страни, вдигна бунт персонално срещу Тимерманс – заради досегашните му акции срещу антиевропейски политики в Унгария и Полша. Стигна се и до по-голямо обобщение от страна на ЕНП – че след като е спечелила евроизборите, на нея ѝ се полага и шефското място в Еврокомисията. Което, разбира се, е най-важният пост в ЕС. Втората позиция, за която ЕНП претендира, е да оглави и Европейския съвет, като евентуално остави Европарламента на председател-социалист, а ръководството на външната политика – на либерал.

С една дума – пълно разбъркване на „пакета Макрон”. Именно на френския президент принадлежи първоначално замисленото разпределение. Макрон е и архитектът на вече действащата координация по тези въпроси между либералите и социалистите – соцпредставителят в новородения алианс е испанският премиер Педро Санчес. В същия отбор е и холандският (все още) премиер либерал Марк Рюте. След като в Осака за „пакета” бе спечелена и Меркел, Макрон явно смяташе, че утвърждаването на новите постове и от свикания на 30 юни Европейски съвет ще е направо формалност. Само че се оказа, че Меркел не успява да държи ЕНП под похлупак – и сценарият се обърка.

Оживена дискусия в „групата Макрон“ в Брюксел през нощта на 30 юни срещу 1 юли. Отляво надясно: Луи Мишел, премиер на Белгия, Марк Рюте, премиер на Холандия, Еманюел Макрон, президент на Франция, Педро Санчес, премиер на Испания, Антонио Коща, премиер на Португалия. Снимка: Pool Moncloa

Усетил накъде духа вятърът, българският премиер се включи с изказване на предшестващата Съвета среща на ЕНП, подкрепяйки Вебер за шеф на Еврокомисията. Но не пропусна да направи комплименти и на Тимерманс. После уточни пред българския кореспондентски контингент: „Тук не съществува личността Вебер и личността Тимерманс. Има ЕНП, победила европейските социалисти. Европейският избирател се произнесе за качествата и нареди: Вебер първи, Тимерманс втори”.

Което очевидно означава още: Еврокомисията първа, Европарламентът втори. Изпълнителният орган, чиито членове се договарят на маратонски разправии между водачите на европейските правителства, първи. Законодателната камара, която кове правилата за целия ЕС и доминира над националните закони, втора.

Представена бе и още една интерпретация на същото – на срещата с Тимерманс, където българският премиер се включи вече с различаващо се от срещата на ЕНП изпълнение. Пред Тимерманс Борисов се представи като носител на компромиса, който трябвало да бъде постигнат по постовете, за да не се блокира ЕС. Какво толкова – социалистът може да приеме и шефския пост в Европарламента вместо в Еврокомисията, нали важното е да няма блокаж. Е, веднага обаче Борисов сияйно вметва, че всъщност Вебер има повече опит тъкмо в Европарламента. И никой не разбира накъде е салтото – назад, напред, нагоре, надолу? Какво значение има! Ето как вижда нещата българският премиер: „Социалдемократите са системна партия. ЕНП също. Така че кой е отгоре и отдолу в случая не е най-важното”.

Борисов е качил видеото от срещата на профила си във Фейсбук. Вездесъщи коментатори тутакси заключиха, че той е отишъл при Тимерманс, за да спазари подкрепата си за кандидатурата му начело на ЕК срещу ангажимент да падне евромониторинга над България. Ако е имало нещо такова, останало е зад кадър. А от видеото виждаме само, че след като изслушва интродукцията на Борисов и изрича няколко приветствени думи към него, Тимерманс подсеща, че нататък не е подходящо повече да се снима. И записът секва.

Бойко Борисов в разговор с Франс Тимерманс. Снимка: Фейсбук

Тази среща се провежда още преди нощните маратонски мъки с консултациите по отделни делегации около невъзможния компромис. И преди да стане ясно, че Тимерманс май няма да го бъде като шеф на ЕК. Когато по късна доба започва жонглиране с всякакви екзотични имена за другите постове, та току-виж конструкцията някак оцелее върху балансирането по регионален и по полов признак, проблясват и предложения външната политика на ЕС да отиде при някоя от двете български еврокомисарки – Кристалина Георгиева или Мария Габриел. Георгиева, казват, дори била обсъждана като шеф на Европейския съвет или Еврокомисията, но веднага отпаднала, защото не ѝ се е случвало да е била премиер, каквото е изискването. Споменаването на Мария Габриел пък предизвика следната реакция в Туитър на Карл Билд, бивш премиер на Швеция и бивш спецпратеник на ЕС за бивша Югославия: „Слухът е, че Мария Габриел е предложена от ЕНП като върховен представител на ЕС. Ако е истина, мъдростта зад този ход ми убягва. Във въртележката на Европейския съвет тази нощ искрено се надявам да бъде отделено внимание на назначаването на опитен и с тежест върховен представител. Външната политика в днешния все по-оспорван, сложен и пълен с конфликти свят не е за аматьори”.

В крайна сметка главният акробат и жонгльор на България след изтощителната и безплодна нощ сподели пред медийните си отразители, че не друг, а лично той отказал коя да е от двете българки да се кандидатира за някой от челните постове. Георгиева вече си имала работа в Световната банка, а пък Габриел щяла да е по-полезна само като еврокомисар. Така де, гроздето е високо и е кисело. И въобще – „изгоряха ми хотелите” заради това сомнамбулно обсъждане, както се съкруши българският премиер. Добре, че Туск най-после разпусна Съвета на 14-ия час от люшкането на трапеците и прати участниците в досадилото шоу да се наспят до втората част на цирковото представление във вторник от 11 ч. Но ще има ли какво друго да очакваме и от него, освен втора серия смешки и закачки из българските медии?

Блокажът в ЕС е дълбок и сериозен. И произлиза от факта, че обновяването на ЕС, за което всички говорят и което така амбициозно размахва Макрон, въобще не е подхванато откъм същностната му част. Няма никаква разлика дали „системните партии” ЕНП и ПЕС ще си менкат постове и еврократски хватки „отгоре” и „отдолу”, или компанията ще обхване по-широко и ще вдигне по-нависоко и либералите – които, впрочем, и досега не са липсвали от европейската „торта”. Лозунгът, че макронизацията на ЕС едва ли не създавала противовес и неутрализирала възхода на крайната десница и национализмите, е пълен блъф и подмяна на проблема, която само още повече го задълбочава.

Реалният проблем е, че ЕС от десетилетия е прегърнал безалтернативно неолибералния модел и задушава социалната държава, която всъщност беше превърнала Европа в толкова проспериращо и добро място за живеене. Особено в годините след разразилата се през 2008-ма финансово-икономическа криза и под предлог за борба със същата тази криза самото функциониране на ЕС – чрез пактове за стабилност и спуснати от Берлин и Брюксел драстични орязвания – започна да пропуква същинските демократични принципи и граждански права, които са фундаментът на европейския проект. И които съвсем ерозират при такива процеси като сегашното инфарктно договаряне на „шпиценкандидати”. Къде са тук прозрачността и демократичността? Къде в обсъжданията са „зелените”, къде е групата на Европейската левица? Защо въобще такава тежест има Съветът с националните премиери и техните фаворити за изпълнителния орган на ЕС, а не реално най-демократичният и избиран пряко от гражданите на континента ни орган – Европейският парламент? Не, че няма да дадат думата и на Европарламента. Той се събира в сряда и ако Съветът дотогава не се договори за свои предложения, евродепутатите също ще започнат обсъждания. Но компромисът ще се чака пак от Европейския съвет и евентуалната му следваща сбирка на 15 юли.

Освен за да разсмиват, клоуните са и за да казват истината без залъгалки. Еврокомисията (натъкмена от Съвета) първа, Европарламентът втори. И коя от системните партии е отгоре, коя отдолу, не най-важното. Да няма неразбрали. Ако има будни, де.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар