Стабилна коалиция от четири партии – ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС и ВОЛЯ отхвърли поредното президентско вето – този път върху Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Поправките касаеха т.нар. диво къмпингуване и доведоха до протести на екоактивисти и почитатели на къмпингуването сред природата.
143-ма народни представители от четирите групи подкрепиха отново законопроекта и по-конкретно поправките, внесени от депутат от ВМРО Искрен Веселинов, които бяха върнати от Румен Радев за ново обсъждане. 66 депутати от БСП бяха единствените, гласували против, а 1 от групата на Корнелия Нинова се въздържа.
Любопитна подробност е, че макар 17 души от ДПС също да гласуваха срещу ветото, нито един от тях не взе участие в дебата, който продължи около 90 минути. Същото се отнася и за групата на ВОЛЯ.
Това е 16-тия случай, в който Румен Радев налага вето на законопроект приет от парламента, откакто е президент. Само в един от тези случаи ветото не беше преодоляно, като най-често конфигурацията при гласуването е сходна.
„Палатка и боклук срещу джип и бетон“
Палатката в гората или джипа на плажа – кое е по-вредно? Боклуците от някои къмпингуващи или тоновете бетон по морето са по-голям проблем, попита народният представител от БСП Крум Зарков по време на дебатите. Според него с тези поправки, внесени от депутати между първо и второ четене на закон, който идва от Министерския съвет, създават усещане за несправедливост.
Зарков призова управляващите да не гледат на гласуването си в днешния ден като на победа или загуба за когото и да било, а като шанс за осъществяване на реален дебат по темата, който да доведе до решение да не изкарва хора на улицата.
Зарков атакува механизма, по който мнозинството извършва промените – първо определят санкциите, но без да са посочили в закона конкретната регламентация, от нарушението на която ще произтичат въпросните санкции.
Предстои това да се случи в резултат на работата по подзаконова нормативна уредба, с която ще бъдат ангажирани четири министерства, но според Зарков е абсурдно първо да се определят санкциите, а след това – какво трябва да нарушиш, за да ти бъдат наложени те. Това създавало несигурност и притеснения у гражданите, категорични бяха от БСП.
Също така Зарков подчерта, че подобна регулация трябва да залегне не в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, а в Закона за туризма, тъй като диво къмпингуване се осъществява не само около морето. Нещо повече – в чл. 10а на досегашния текст на закона, в който днес се правят промени, и досега е записано регулация, която да бъде изпълнена със съдържание от подзаконов нормативен акт, но такъв до момента не е изготвен.
Не гласувайте автоматично, а гласувайте за продължаване на един ценен диалог, който ще доведе до това гражданите да се чувстват у дома си на морето си, призова Зарков, но част от народните представители, най-вече от ДПС и ВОЛЯ, при гласуването на изглежда да уважиха този призив.
„Някаква регулация, макар и бъдеща – по-добра от никаква“
От ГЕРБ и „Обединени патриоти“ не се съгласиха с мотивите на БСП и на държавния глава и призоваха ветото да се отхвърли. Според тях регулацията на подобна дейност е твърде специфична и не трябва да се разписва в закон, а вместо това той трябва само да постави рамка, а конкретиката да бъде в подзаконова наредба.
Също така, според Християн Митев от ВМРО и Димитър Бойчев от ГЕРБ, на засегнатите граждани се дава достатъчно време – въпросната подзаконова наредба ще се изготвя за период от шест месеца, а санкциите, макар и приети в закона днес, ще влязат в сила чак една година след като е готова наредбата или общо година и половина след приемането на закона.
Депутатите от управляващите и тези от БСП влязоха в спор доколко това е технически смислено, като от ГЕРБ не се съгласиха с Крум Зарков, че подходът трябва да е обратен – първо регламент, а после санкции за нарушаването. По сегашния начин те щели да спестят време и да направят необходимата крачка напред, заявиха от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, като също така не приеха аргумента, че подобен подход не дава възможност да се дискутира дали санкциите съответстват достатъчно справедливо на извършеното нарушение.
„Към момента няма абсолютно никаква регламентация за така нареченото свободно къмпингуване. Моите уважение към тази група хора, но всички ние се подчиняваме на някакви правила“, заяви Димитър Бойчев от ГЕРБ. Именно около тази теза се въртяха и повечето изказвания на управляващите.
„В момента няма никакъв режим – нито либерален, нито консервативен. Имам много приятели, които прекарват свободното си време така, но ние искаме елементарна регламентация“, добави и Александър Ненков от ГЕРБ.
Той даде за пример община Шабла и телевизионни репортажи, според които в края на всеки сезон общината трябва да намира пари – в последния случай 150 000 лева – с които не разполага, за да чисти след диво къмпингуващите. „Няма как общината да има тези пари, защото къмпингуващите не плащат нищо, а взимат парите от хората в общината. Идеята е да се обособят определени места, с елементарни условия, на които да бъде платена минимална такса, която да отива в бюджета на общината, за да се грижи тя за тези елементарни условия“, добави Ненков.
От ГЕРБ изтъкват още, че освен почистване, в тези места трябва да бъдат осигурени и хигиенно-санитарни условия, а същото така и водно-спасителен контрол. Да създаде правила бил единственият мотив и на вносителя Искрен Веселинов от ВМРО, който дори подчерта, че е сигнализиран за проблема от хора, които практикуват подобно диво къмпингуване и заради това се захванал да ремонтира закона.
Важно било да се направи първа крачка, за да се уреди най-после въпроса, настояха отново управляващите. „Свободното къмпингуване, или всичко свободно, не означава слободия. Смисълът е да има елементарни изисквания, които всеки да спазва“, настоя Ненков и посочи, че ако се разчитало само на добро възпитание, тогава не би имало нужда от никакви закони и правила за каквото и да е. Дивото къмпингуване не трябвало да е дивашко, присъедини се и Младен Шишков от ГЕРБ.
Управляващите дадоха и примери с други държави, в които имало забранителни режими, а например в Гърция българи дори били арестувани, че са къмпингували на неправилно за цялта място.
В отговор Крум Зарков подчерта, че нито той, нито БСП, нито президента отричат нуждата от въвеждане на някаква регламентация, но в този закон на практика такава липсва – тя се залага за някога напред, в бъдещето, в резултат на друг акт. „Естествено, че трябва да има правила, въпросът е какви правила и как се изграждат. Вие ни предлагате да подкрепим закон, в който няма правила“, категоричен бе той и настоя, че именно управлението на природни ресурси и основните права на гражданите са нещо, което трябва да е обект на закон, а не подзаконов нормативен акт.
Аргументът пък, че законът не може да отваря непрекъснато, беше контриран от Зарков с факта, че въпросният закон действа от 2008-ма година, като досега е променям цели 23 пъти за 11 години.
