Защо „Нова демокрация“ се върна на власт в Гърция

Мария Антония Санчес-Вайехо, El Pais

Край на цикъла в Гърция. Все едно скобите с четирите години на „Сириза” не са и съществували или са далечен сън. Традиционната политика се върна да управлява в Атина с мнозинство от предишни времена, осигурено от Кирякос Мицотакис, наследник на важна консервативна династия. „Нова демокрация”, същата партия, която бе наказана от избирателите през 2015 г. заради приложените от нея орязвания, се връща сега през главния вход. Тя спечели 39,9% от гласовете в предсрочните избори, свикани през май от премиера Алексис Ципрас, макар той вече да знаеше, че ще ги загуби. И наистина взе само 31,5%.

Желанието на мнозинството от гърците, упражнили правото си на глас тази неделя, бе по-бързо да отгърнат страницата с тежкия период на „спасителните планове”. Либералът Мицотакис е човекът, когото те решиха да натоварят с опита да свърши това – чрез програмата му за реформи и икономическа либерализация.

Сбъдвайки прогнозите, „Нова демокрация” получи първото абсолютно мнозинство от 2009-та насам. Тя ще разполага със 158 депутати в 300-членния еднокамарен парламент. Както заяви още през кампанията, Мицотакис ще се постарае да получи от кредиторите (чието техническо наблюдение над Атина продължава независимо от приключването на третия „спасителен план”) достатъчно пространство за фискални маневри, за да приложи обещаното сваляне на данъците, включително на ДДС и Данък общ доход.

Съперникът му от коалицията на радикалната левица „Сириза” ще разполага с 86 депутати. Ципрас, който призна поражението си незабавно и не закъсня да поздрави своя опонент, потвърди тежката съдба на всички правителства, принудени да прилагат орязвания – безмилостното наказание на избирателите. Въпреки това Ципрас се оказа най-дълго управлявалият по време на кризата премиер. Той почти довърши мандата си, оставаха му три месеца до октомври, когато изтичаше пълният му срок. Лошите резултатите в тройните избори през май (европейски, регионални и местни) го принудиха да ускори вота за парламент, макар и да беше наясно, че ще го загуби. Така и стана, но с осем пункта по-малка разлика, отколкото предвиждаха прогнозите.

Мрачните перспективи на поражението вече хвърляха своите сенки върху него – като върху герой от гръцка трагедия, още по време на митинга в петък, с който се закри кампанията. На него всички видяха един Ципрас без обичайния му нерв – а е несъмнено, че той по начало е по-харизматичен като оратор от Мицотакис, признават го дори критиците му. Ципрас изглеждаше като в мъртва точка, като автомат, като изпълнител на роля, който сам не вярва на играта си. С това излъчване се опита да защити незащитимото – непопулярното споразумение със Северна Македония, отхвърлено от 60-70% от гърците начело с „Нова демокрация”. Този пакт, аплодиран от международната общност, както и начинът на прилагане на „спасителните планове”, са главните фактори за поражението му. Плюс неизпълненото обещание, че ще спре орязванията.

Както и през май, на трето място с 8,1% от вота се класира лявоцентристкото Движение за промяна („Кинал” – така е съкращението на гръцки). Това е амалгама от останките на някогашната ПАСОК – другата партия, станала жертва на „спасителните планове” – и още някои малки сходни формации като „Димар”. В Движението за промяна сега членува експремиерът Георгиос Папандреу – също покосен от „спасяванията”. Има политически спекулации за възможно сливане на „Сириза” и „Кинал” под обща лявоцентристка шапка, за да може така да се противостои на „Нова демокрация”.

Както коментира в една от изборните секции в деня на гласуването Мария Андреу – наблюдателка от взелата 3,5% Комунистическа партия (ККЕ), „битката за следващите избори започва още утре”. Думите ѝ важат и за Ципрас, който през последните четири години нееднократно показа умение гъвкаво да се приспособява и да проявява повратливост при противоречиви завои – така например той успя да представи дори резултатите от референдума през юни 2015-та като форма на подкрепа за „спасяванията”.

От 2010 г. Гърция стана обект на три „спасителни плана” на стойност 280 милиарда долара като дългът продължи да расте и достигна 181% от БВП. А гръцкият БВП се очаква чак през 2033 г. да достигне нивата от 2009 г., тоест отпреди кризата.

Неонацистите от „Златна зора” останаха извън парламента – призивът на Мицотакис за полезен вот вътре в десницата даде резултат.

Изненадата на тези избори беше влизането в парламента на партията DiEm25 на бившия финансов министър Янис Варуфакис, „ужасното дете” от първото правителство на Ципрас. Формацията му получи 3,4% при парламентарен праг от 3%. DiEm25 ще разполага с десетина депутати. Това е повече от добър резултат за Варуфакис, към когото отношението в гръцката политика напоследък беше като към чумав – независимо че той беше звезда в първите месеци на „Сириза” на власт и от острия му тон трепереха кредиторите, за които „Нова демокрация” твърди, че били изгубили много време и пари в Гърция. На европейските избори DiEm25 остана на прага на Европарламента.

С няколко гласа повече, но със същия брой депутатски места като DiEm25, в парламента в Атина се настанява и партията „Гръцко решение”, оглавявана от известния журналист от телевизионни популистки предавания Кирякос Валопулос. Разбиранията му са националистически, ултраконсервативни и проруски. Той например предлага смъртни присъди за педофили и наркотрафиканти.

С победата на „Нова демокрация” гръцката политика се връща към редуването на алтернативи, което доминираше след падането на диктатурата и възстановяването на демокрацията през 1974-та. „Сириза” бе аутсайдер през 2015-та, но постепенно бе приобщена към системата и опитомена, беше принудена да се приспособи към исканията на Брюксел. На този фон пътеката пред Мицотакис сега се разстила по едно повече от банално трасе – ще се разчита на традициите и опитността на „Нова демокрация” и на напълно предвидимия ентусиазъм на пазарите.