В категории:Анализи / Свят

Гърция и Турция се насочват към война

Популисти и от двете страни задълбочават военната криза между натовските съюзници

Ердоган припомни териториалните си претенции към Гърция и при срещата си с Алексис Ципрас през миналата година. Снимка: ekathimerini.com

Янис Бабуляс, Foreign Policy

Отношенията между Гърция и Турция никога не са били лесни. Съседните държави са воювали няколко пъти през XX век и за последно бяха близо до военен конфликт заради гръцкото островче Имиа през 1996 г. Тогава Съединените щати се намесиха, за да предотвратят бедствие. Сега двете съюзнички в НАТО отново са на ръба на конфликт, подклаждан от популисти и от двете страни – този път обаче Вашингтон никакъв не се вижда.

Тази седмица гръцко-турската конфронтация разпали стари спомени. По време на публично събитие в Анкара в понеделник турският премиер Бинали Йълдъръм заяви, че турската брегова охрана е премахнала гръцкото знаме от островче в Егейско море, което бе забито там от трима гърци по-рано този месец. От генщаба на гръцката армия отговориха, че никакви турски съдове не са били забелязвани през последните 48 часа, а кметът на близкия остров Фурни посети островчето и заяви, че знамето е все още там.

Гърция бе длъжна да отговори на твърденията на Йълдъръм с пълна сериозност. Случилото се в понеделник последва трагичен инцидент от миналата седмица, при който гръцки пилот загина, след като самолетът му се разби след мисия по прихващане на турски изтребители над Егейско море. Това не е изолиран инцидент: турски военни самолети са нарушили гръцкото въздушно пространство над 30 пъти само през април.

Макар Йълдъръм и турският президент Реджеп Ердоган да побързаха да изкажат съболезнования си на гръцкия премиер Алексис Ципрас, гръцкото обществено мнение хвърля вината за смъртта на 34-годишния пилот изцяло върху Турция. Арестът на двама гръцки офицери през миналия месец и задържането им в Турция, където могат да бъдат съдени за шпионаж, допълнително подхранва гнева сред гърците.

Островчето, въвлечено в тазседмичния диспут – наречено Антропофагос (“канибал” на гръцки) – е част от тези територии, които Турция нарича “сиви зони” – райони със спорна юрисдикция в Егейско море. Гърция от своя страна не призната подобни “сиви зони”, основавайки се на Договора от Лозана и международното право. Позицията на Турция бе повторена от Ердоган и по време на визитата му в Атина през миналата година. Той твърди, че Лозанският договор трябва да бъде преосмислен, аргумент за което е турскоезичното малцинство в гръцка Тракия. И сякаш за да подчертаят намеренията на Ердоган, наскоро турски военни кораби попречиха на италиански изследователски кораб да достигне целта си в териториалните води на Кипър.

Дори в този опасен климат и двете страни се отдават на безразсъдна реторика. В Турция Ердоган и партията му стават все по-агресивни в реториката си към Гърция, а втората най-голяма опозиционна партия вече е предвождана от Кемал Киликдароглу – човек, който твърди, че Турция трябва да си върне 18 егейски острова от Гърция.

Поведението на Турция осигурява вероятно единствената точка на съгласие между гръцкото правителство и опозицията. Премиерът Ципрас от лявата партия Сириза намекна, че Ердоган се държи “като султан”, докато Йоргос Кумуцакос от дясноцентристката Нова демокрация, външен министър в сянка, определи Турция като “страна с авторитарно управление, която създава нестабилност и напрежение в региона”.

Проблемите на Ципрас в справянето с Турция обаче идват най-вече от собственото му правителство – конкретно от коалиционният партньор “Независими гърци”, чийто лидер Панос Каменос е министър на отбраната.

Партньорството между Сириза и Независими гърци винаги е било странно, но в момента проблемите се очертават особено рязко. Единственото общо нещо, което двете партии са имали някога помежду си, е опозицията им към остеритета. Докато корените на Сириза са в радикалната левица, то Каменос бе министър от националистическото и популистко крило на Нова демокрация преди да се отдели и да създаде собствена партия през 2012 г.

За Каменос се твърди, че има връзки както с президента на САЩ Доналд Тръмп по линия на неговия бивш съветник Джордж Пападопулос, така и с руския президент Владимир Путин чрез гръкцо-руския бизнесмен и бивш депутат от Думата Иван Савидис. Макар Каменос да е бил от полза на Ципрас заради своите връзки и познания за функционирането на гръцката държава (особено онези части, които бихме нарекли “дълбока държава”), той създава на премиера постоянни главоболия във външната политика.

Каменос и партията му многократно са поставяли Ципрас в неудобно положение, като са излизали с войнствени и дори агресивни изявления спрямо Турция, или просто като са демонстрирали обърканост относно политиката на собственото си правителство. В качеството си на министър на отбраната Каменос многократно е дразнел турците с изявления в стил “да дойдат да се пробват”. В понеделник вечерта неговият заместник в министерството Фотис Кувелис заяви, че Гърция се намира в “необявена война в Егея”. Зам.-говорителят на парламента, който е и член на Независими гърци, успя в рамките на 10 дни да влезе в противоречие със себе си, като първо зави, че Атина е “твърде сурова с Ердоган”, а после декларира, че “няма да оставим действията им неоспорвани”.

Подобни проблеми не са ограничени само до отношенията с Турция. Каменос се показа като проблем за Ципрас и в преговорите за името на бившата югославска република Македония. Той застана на страната на протестиращите гърци против коалиционния си партньор, като настоя официалното име на съседната държава да не включва “Македония”, въпреки че фактически това наименование отдавна е в употреба. В крайна сметка Каменос бе принуден да даде заден и да се “съгласи да не е съгласен” с Ципрас.

Въпреки всички изхвърляния на Каменос, реалният проблем в Егейско море е турската стратегия на провокации – стратегия, която предшества Ердоган и най-вероятно ще продължи и след като него вече го няма. Ердоган просто усили тази стратегия през последните месеци – явно смятайки, че има лост за влияние над Европейския съюз, след като се е съгласил да поеме отговорността за ограничаване на кризата със сирийските бежанци.

Сред гръцкото обществено мнение битуват съвсем реални страхове, че страната се е насочила несъзнателно към конфликт, който не иска. Тези настроения си личат по първите страници на вестниците, както и по обидните коментари по отношение на политиците от целия политически спектър. НАТО изглежда не желае да се включи във войната на думи – заявлението на генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг, че “това не е проблем на НАТО”, е показателно.

Би било изключително небрежно да се мисли, че поведението на Турция в Егейско море ще се промени. То не се е променяло в миналото и със сигурност няма да се промени сега, когато неоотоманските мечти на Ердоган са включени на пълна скорост. Ситуацията изисква много внимателно третиране от всички страни, за да се избегне ескалация. Но трябва да се подготвим и за вероятността, че в в крайна сметка конфронтацията може да се окаже неизбежна.

Янис Бабуляс е разследващ журналист, автор на книга за Златна Зора и съосновател на проекта Precarious Europe.

Оставете коментар