Асанж от затвора: Разчитам на добрите хора, за да се спася

Основателят на „Уикилийкс” е прехвърлен в болничното крило на затвора „Белмарш”. Той е толкова зле, че не можа да се яви на делото за екстрадицията му и то бе отложено с две седмици

Джулиан Асанж в полицейски фургон след ареста си в еквадорското посолство на 11 април.

Уестмийнстърският съд в Лондон отложи за 12 юни разглеждането на иска за екстрадиция в САЩ на основателя на „Уикилийкс” Джулиан Асанж. Делото трябваше да се състои днес. Асанж не можа нито лично да се яви в съда, нито дори да участва чрез видеовръзка със съдебната зала от затвора „Белмарш”, където се намира след ареста му в еквадорското посолство на 11 април т.г. Адвокатите му обясниха, че здравословно той е дотолкова зле, че с него е невъзможно да се проведе разговор.

Преди да бъде арестуван, Асанж прекара 7 години под практически доброволен домашен арест в посолството на Еквадор. Той поиска политическо убежище там, след като бе застрашен от екстрадиране в САЩ, където срещу него са повдигнати тежки обвинения за публикуване в „Уикилийкс“ на „изтекли“ американски документи, разобличаващи цинизма на политиката и действията на тази държава по света. Още по време на престоя в еквадорското посолство здравето му започна да се подкопава от обездвижването и психологическия стрес.

Вчера в специално изявление, публикувано и в Туитър, „Уикилийкс” съобщи, че Асанж е бил прехвърлен в болничното крило на затвора „Белмарш“ заради силно влошеното си здраве. Отбелязва се, че той драстично губи тегло и се изразява загриженост за състоянието му.

Преди около седмица министерството на правосъдието на САЩ повдигна срещу Асанж 17 допълнителни обвинения за шпионаж. С тях евентуалната му присъда, ако бъде екстрадиран и изправен пред американски съд, може да достигне 175 години. Обвиненията се базират на закон за шпионажа от 1917 г., който санкционира разкриването на държавни тайни. Досега той никога не е бил прилаган спрямо журналистически разкрития. Активирането му в случая с Асанж създава сериозен прецедент, който занапред може да бъде прилаган и спрямо други разследващи журналисти, а това ще е съсипващ удар по свободата на словото.

Още преди в САЩ да се задвижи този нов механизъм срещу разобличителя на драстични нарушения на международното право от страна на американската държавна политика, Асанж алармира от „Белмарш” в колко тежки условия е поставен там и как на практика е лишен от възможността да изгради защитата си. Той изпрати свое ръкописно писмо с дата 13 май на своя приятел Гордън Димак, независим британски журналист. В текста апелира и към всички „добри хора” да се мобилизират в негова подкрепа, докато не издействат освобождаването му. Ето текста на писмото, което бе разпространено и чрез YouTube:

„Лишен съм от всякаква възможност да се подготвя за защитата си. Нямам лаптоп. Нямам интернет. Нямам библиотека. Впрочем, дори когато се появява възможност за достъп, това е само за половин час, веднъж в седмицата. Полагат ми се две посещения на месец. За да се съгласува телефонен разговор и да се проведе проверка, отиват седмици. Всички обаждания, с изключение на обажданията на адвоката , се записват и не могат да продължават повече от 10 минути. И трябва да се вместят в 30-минутния интервал веднъж дневно, за който се съревновават всички затворници.

Свърхдържавата, която 9 години се готвеше за това, е мобилизирала стотици хора, похарчила е милиони. Аз съм беззащитен и разчитам на вас и на всички добри хора. Само те могат да ми помогнат да се спася.

Не съм сломен, макар буквално да ме заобикалят убийци. Но времето, в което аз можех да чета, да говоря и да се защитавам, да отстоявам своите и на съмишлениците ми идеали, отмина. Така ще е дотогава, докато не изляза на свобода. Докато това не стане, моето място трябва да бъде заето от вас.

Правителството на САЩ – по-точно онези увредени елементи в него, които ненавиждат истината, свободата и справедливостта, искат с лъжа да издействат екстрадицията и смъртта ми, само и само да не позволят на обществото да научи истината, за която съм бил удостоен с висша награда по журналистика и седем пъти съм бил номиниран за Нобелова награда за мир.

Истината е единственото, което ни е останало”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар