В категории:Свят

САЩ затягат примката около Асанж и свободата на словото

Администрацията на Тръмп се опитва да създаде опасен за журналистите прецедент, като обвинява основателя на WikiLeaks в шпионаж.

Министерството на правосъдието на САЩ повдигна 17 допълнителни обвинения в шпионаж на Джулиан Асанж, с които потенциалната му присъда може да достигне 175 години. Използвайки Закона за шпионажа от 1917 г. срещу основателя на WikiLeaks, администрацията на Тръмп прекрачва граница, която никое предишно управление в САЩ не е посмяло да премине – да оспорва Първата поправка заради разкриването на държавни тайни, пише Guardian.

Единствената причина, поради която приетият преди повече от век закон не криминализира журналистически публикации, свързани с националната сигурност, е защото досега никой обитател на Белия дом не се е опитвал да го използва по този начин. Текстовете на закона забраняват публикуването на държавни тайни, без да осигуряват изрична защита за пресата в съответствие с гаранциите за свобода на словото, вписани в конституцията.

Досега сред специалистите преобладаваше мнението, че Върховният съд би отхвърлил опит Законът за шпионажа да бъде използван срещу журналисти. Администрацията на Обама обсъждаше дали може да го използва срещу Асанж, след като организацията му WikiLeaks публикува военна комуникация то войните в Ирак и Афганистан, както и огромен брой дипломатически грами. Но екипът на Обама в крайна сметка реши да не предприема такава стъпка.

„Правосъдното министерство по времето на Обама смяташе, че би било изключително опасно да обвини Асанж заради публикациите, тъй като Законът за шпионажа не прави разграничение между журналисти и не-журналисти“, спомня си Матю Милър, говорител на правосъдното министерство по онова време. „Другата причина бе, че никой не беше сигурен дали това няма да бъде обявено за противоконституционно. Тогава вероятно подобно решение нямаше да мине през Върховния съд, но днес съставът му е променен значително. Може би сегашното Министерство на правосъдието е пресметнало, че може да предприеме такъв ход“, добавя той.

Правосъдното министерство на Тръмп настоява, че след като е окуражавал Челси Манинг да изтегли информация от секретни сървъри и след като е публикувал материалите без да се съобразява със сигурността на хората, чиито имена са в документите, Асанж не се вписва в дефиницията за журналист.

„Журналистите обаче не се успокояват от тези приказки. Не съществува установена със закон дефиниция за журналистика“, казва Куинта Журечич, редактор на блога Lawfare. „Хората в медиите се опасяват, че следващата стъпка на властите ще е да започнат да съдят журналисти за същите дейности“, казва тя.

Скот Хортън, правозащитник и лектор в юридическата школа в Колумбийския университет, отбелязва, че администрацията на Тръмп може да се опита да произведе доказателства за твърдението, че през 2016 г. Асанж е знаел, че е получил откраднатите мейли на Демократическата партия от руското военно разузнаване – което трябва да докаже, че е действал като чуждестранен агент. „С това тази администрация, която се опитва да разсее идеята за заговор между кампанията на Тръмп и Русия, ще отвори кутията на Пандора“, казва Хортън. Той отбелязва, че този ход може да има и непредвидени негативни последствия за екипа на Тръмп.

Обвиненията в шпионаж биха могли да се окажат пречка пред усилията на САЩ да уреди екстрадиране на Асанж от Обединеното кралство. Споразумението за екстрадиции между двете държави съдържа изключение за политически обвинения, а Асанж би могъл да се позове на Европейската конвенция за правата на човека. „Не знам дали това би се отразило на крайния резултат от процедурите за екстрадиране, но със сигурност ще ги усложни“, коментира Стивън Владек, професор по право в Тексаския университет.

Дори ако Асанж бъде екстрадиран, усилията неговият случай да се използва, за да се отвори вратичка за заобикаляне на Първата поправка, ще представляват сериозен гамбит за администрацията на Тръмп, а потенциалните последствия за свободата на пресата ще са изключително тежки.

„За защитниците на свободата на словото подобно съдебно дело представлява конституционен Рубикон“, отбелязва професор Владек. „Защото каквото и да мислим за конкретния ответник, след като веднъж властите създадат прецедент, че дори само публикуването или получаването на такава информация е подсъдно, същата теория може да се използва за потискане и на най-важните функции на журналистиката“.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар