В категории:Анализи / Свят

Нетаняху вече не може да усмирява Газа с катарски подаяния и празни обещания

Тръмп и Кушнер се опитват да наложат на палестинците “мирен план”, основаващ се на предположения, които вече многократно се провалиха. Резултатите може да са още по-опустошителни

Разрушения в Газа след последната вълна бомбардировки. Снимка: ТелеСур

Мохамед Шехада, Haaretz

Има ясна причина въоръжените сблъсъци между Газа и Израел да ескалират толкова редовно. Но основните играчи – движението „Хамас“ и премиерът Нетаняху – не искат да направят нищо по въпроса.

След началото на протестите от “Големия марш за завръщане”, мълчанието на Газа бива купувано с временни хуманитарни “болкоуспокояващи” – катарски пари тук, разширяване на зоната за риболов там. Но тези хапчета създават опасна зависимост, не на последно място за „Хамас“. Когато краткосрочните успокоителни спрат да действат, нуждата за още става по-остра. При липсата на достъп до лек, дължащ се на израелската блокада, пристрастените от Газа подклаждат неприятности, за да утолят зависимостта си.

От „Ислямски джихад“, които наблюдават със завист месечните катарски рушвети за „Хамас“, предавани през Нетаняху (въпреки че те самите се радват на щедростта на Иран), както и лостовете за натиск, с които движението разполага в Кайро, имат явна мотивация да подкопават разговорите за примирие, за които посредничи Египет. Обикновените членове на организацията подкрепят ескалацията срещу Израел и отхвърлят съображенията на „Хамас“. Лидерите пък се надяват да разширят популярността на движението сред жителите на Газа, които са все по-разочаровани и гневни от празните обещания на Израел да подобри стандарта им на живот в замяна на палестинското мълчание и подчинение.

„Хамас“ – неспособни да покажат сериозни постижения, произтичащи от съществуващите договори за примирие с Израел, нямат много козове, с които да убедят „Ислямски джихад“ да не взривяват статуквото. Лидерите на „Хамас“ също са уморени от отлаганията на Нетаняху. Последната карта, която могат да изиграят, е да толерират военните провокации на „Ислямски джихад“, защото няма друг начин да накарат египтяните и Николай Младенов – специален координатор на ООН за близкоизточния мирен процес, да се обърнат към Газа и да съдействат за по-конкретен резултат, засилващ легитимността и популярността на „Хамас“ и водещ до подобряване на живота на управляваните от тях хора. Така че примитивните ракетни баражи са единствения останал начин за обединяване на страдащото, изтощено и изгубило надежда население на Газа срещу общия враг. „Хамас“ се опитват да убеди хората в анклава, че съпротивата е активна и никога не се е продала – докато в същото време активно преговарят, за да се продадат.

Нетаняху иска да купи мълчанието на Газа с минимални подкупи, които няма да разгневят фанатиците в неговата нова коалиция. Той е наясно, че замитането на проблема с Газа под килима само ще ускори следващата експлозия в лицето на Израел.

Така Израел и Газа се оказват заклещени в Параграф 22. Нетаняху прави обещания да облекчи блокадата на Газа, египтяните използват тези обещания, за да убедят „Хамас“ да са послушни и да заглушат протестите по границата, след което международните посредници се изпаряват, заедно с обещанията на Нетаняху.

После, като по часовник, примитивни снаряди политат към Израел като начин за привличане на внимание. “След като изстреляме ракетите, всички дотичват обратно”, ми каза познат член на „Хамас“. Пристига торба, пълна с катарски пари, за да купи на Нетаняху малко време – до след изборите, до след поредния национален празник, до след конкурса „Евровизия“…

Тези оскъдни катарски подаяния се изпаряват моментално. Те представляват капка в морето от нужните средства за изплащане на дълговете на малките бизнеси към израелски компании, за купуване на основни потребителски стоки от Израел и Египет или за да издържат малцината щастливци, които са преодолели повсеместната мизерия в Газа.

Опустошената местна икономика на ивицата, разрушената ѝ индустриална зона, блокадата, която пречи на достъпа до инструментите, нужни за устойчиво развитие, означават, че катарските пари всеки път отлитат зад граница. И когато това се случи, ритането и викането е единственият начин да се поиска още една успокояваща доза.

Това е грозна, неморална и престъпна парадигма. Така Газа бива превръщана в наркоман, чието мълчание се използва за залог за следващата доза. Това неизбежно ще се проваля отново и отново.

Страданието на Газа не е хуманитарна криза, а пар екселанс политическа криза. Израел има ясни интереси да поддържа в ивицата така нареченото “статукво”, което на практика представлява изначално нестабилна тенджера под налягане. Продължаващият конфликт в Газа помага на Нетанаху да подклажда разделението между палестинците и да доубива двудържавното решение. Подобряването на ситуацията в Газа е анатема за екстремистките му поддръжници, убеждавани от години, че силата е право и че единственият начин палестинците да се държат в послушание е бруталната сила.

Хуманитарните решения никога не могат да решат политически проблем. Но политическото решение може да отслаби нуждата от хуманитарни интервенции, както и регулярното, агресивно търсене на следващата доза успокоителни.

Има само един начин да се осигури истинско и значимо подобрение за живеещите в Газа, както и истинско и съществено подобрение за живеещите в Южен Израел. Този път минава през вдигане на блокадата на Газа.

Без блокадата военните ескалации на „Ислямски джихад“ до голяма степен ще изгубят легитимността си. Те не биха рискували да изгубят подкрепата на населението като застрашат някакви реални ползи от мира.

Нетаняху обаче не може да си позволи да изглежда сякаш награждава „Хамас“. Това означава, че единственият начин той да се ангажира със сериозно обсъждане за подобряване на условията в Газа е да има легитимен и международно признат партньор. Налице е само един избор и това е палестинската власт. Единственият път към решение на конфликта и осигуряване на спокойствие минава през помирение между палестинците – това обаче не съвпада с желанието на Нетаняху.

Има още един навременен урок от конфликта между Израел и Газа, който е добре да бъде забелязан и усвоен и от администрацията на Тръмп. Парадигмата на “икономическия мир” се е проваляла многократно в ивицата с цената на хиляди животи. Това обаче е основата на „окончателния” мирен план, подготвян от Джаред Кушнер за палестинците като цяло. Сделката от типа “всичко или нищо” предвижда помощ и икономически подсладители за палестинците в замяна на сервилност към Израел и отказ от политическите стремежи за собствена държава. Тази парадигма също ще се провали – с потенциално катастрофални последици.

Третирането на палестинците като свойствено бедни, вместо като вкарани в бедност; като злочести, вместо като онеправдани; като зависими от помощи, вместо като борещи се за самостоятелност – представлява глупав и покровителствен начин да се лекуват симптомите, вместо причините за самата болест.

Пробутването на хуманитарно или икономическо решение за палестинската кауза – вместо да се изготви политическа стратегия, предопределя един безкраен конфликт. Само си представете колко човешки животи ще бъдат пожертвани, ако конфликтът на Западния бряг влезе в същата смъртоносна спирала, в която днес се намира Газа.

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар