„Концентрацията на богатство неизбежно води до концентрация и на власт. Обикновените хора се чувстват все по-изхвърлени не само от социалната система, но и от политическата. И това е така просто защото те не могат да бъдат ключов инвеститор в демократичния процес. Някой друг трябва да свърши тази работа и това е едрият капитал. Затова и неговите интереси все по-неприкрито прозират зад програмите на политическите партии, колкото и те да са маскирани като предложения към масовия избирател“.
Тези мисли сподели в Пловдив политологът от Софийския университет Страхил Делийски по време на разговор с граждани, организиран от Колектив за обществени интервенции и сдружение „Солидарна България“.
„Това не е демокрация за мнозинството и хората в България, в Европа и отвъд Европа все повече го усещат. Обикновените граждани разбират, че производството на тежко икономическо неравенство се пренася и в политиката, където те са все по-малко представени“, продължи Делийски и цитира популярната мисъл – „Ако искаш да знаеш кой управлява, следвай пътя на парите“.
Срещата в кафене „Отсреща“ бе последната спирка от обиколката „Да спрем прехода към дъното!“, която вече мина през Велико Търново, Варна, Русе, Видин и Казанлък.
Участници в дискусиите предлагаха и обсъждаха конкретни мерки за намаляване на драстично увеличаващото се неравенство в България. Сред тях са идеите за данъчни промени – въвеждане поне на необлагаем минимум за първите изработени 560 лева и намаляване на ставките на ДДС за храни, лекарства, учебници и стоки от първа необходимост; премахване на максималните осигурителни прагове; сбогуване с досегашния икономически модел, според който България се развива като дестинация на евтиния труд, както и на данъчния и социалния дъмпинг; възраждане на функцията на държавата като инвеститор, осовено в райони в тежка демографска ситуация и др.
„Развълнуван съм, че в България се случват срещи, на които се обсъждат такива въпроси. Бях в чужбина, когато преди два месеца чух за тази обиколка и съм много приятно изненадан, че има поне един опит да се промени тематиката на обществения разговор към съществените неща“, сподели друг млад политолог – Мариян Зюмбюлев, който отскоро се е завърнал в страната след години работа за големи световни институции.
Той разказа за пробива, който в момента правят в Съединените щати политици, близки до работещите американци, като Александрия Окасио-Кортес и др., които за първи път от десетилетия успешно преобръщат обществения разговор към теми, които са реално значими за живота на обикновените хора. „Щом дори в Америка може, защо да не може и тук? Вярно е, че една птичка пролет не прави, но с четири-пет може и да се затопли малко времето“, заключи Зюмбюлев.
Един от акцентите на срещите в Пловдив беше противопоставянето на едни групи нуждаещи се срещу други като начин за поддържане на статуквото.
„Цялата ни социална система се крепи върху това изкуствено противопоставяне, защото в резултат от настройките на данъчната и осигурителната ни системи, както и от икономическия модел, който сме възприели, българската държава преразпределя изключително малко и е на дъното по този показател в Европейския съюз“, заяви икономистът Ваня Григорова, председател на „Солидарна България“ и икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“. При тези условия няма как да има достойно подпомагане за никоя уязвима група; хората се настройват едни срещу други и се акумулира озлобление – българи срещу роми, безработни срещу работещи бедни, „фалшиви“ срещу „действителни“ инвалиди, майки на деца с увреждания срещу националнопредставителни организации на хора с увреждания…
Тези въпроси бяха обсъдени по-рано през деня и на среща на участници в обиколката с членове на Съюза на инвалидите в България от Пловдив и региона. В емоционалния разговор преобладаваше силната обида на хората с увреждания от т.нар. „реформа на медицинската експертиза“, която доведе до снижаване на процента инвалидизация на хиляди граждани, а оттам до лишаване от подпомагане или до намаляване на неговия размер.
„След като ред правителства се упражняваха по темата за „фалшивите инвалиди“, срещу вас беше хвърлена цялата държавната машина в лицето на правителство, прокуратура, следствие, големите медии и пр. Няма как да се борят срещу „фалшивите пенсии“ когато всъщност не налагат контрол, а механично и техническо премахване на проценти, нагаждайки ги спрямо бюджета. Крайната цел на всичко това е стигматизиране на хората, които получават някакво подпомагане“, посочи Ваня Григорова, която е и член на Националния съвет за хората с увреждания.
Тя припомни бомбастичните заглавия около нашумял случай със „слепи роми, които карат луксозни коли“. А когато сензацията поутихна, се оказа, че тези хора действително са с тежки зрителни проблеми и ако някъде има нарушения, те не са в системата на медицинската експертиза, а в органите, които са преценили, че са годни да шофират. Случаят обаче беше използван, за да се вмени тежка колективна вина, върху лекарите от ТЕЛК и техните пациенти.
Въпреки всичко истината за резултатите от тази реформа повече не можеше да се крие и започна да се случва това, за което предупреждаваха националнопредставителните организации на хората с увреждания, синдикати като КТ „Подкрепа“ и граждански сдружения като „Солидарна България“, а именно – отнемане на права. Наскоро правителството се принуди да започне обсъждане на нови промени в наредбата, които ще смекчат някои дефекти, макар че системата ще остане по-рестриктивна, отколкото преди.
„Дори Европейската комисия, която не се слави със социална чувствителност, казва – оправете си социалната система. Защото тя е изключително недофинансирана. Едва 6% от хората, живеещи под линията на бедност в България, получават някакво подпомагане“, посочи Григорова. Тя призова хората с увреждания да намерят сили да погледнат и отвъд своите тежки проблеми като се интересуват как функционира държавата, защото минималното заплащане на труда, плащанията под масата, сивата икономика, избягването на внасяне на осигуровки и данъци в крайна сметка лишава майките от достойно майчинство, децата от детски надбавки, болниците от апаратура.
„Къде е грижата на държавата?“, „Защо ги няма ТПК-тата?“, „Държат се с нас все едно, че сме никои или ни няма, а ние сме болшинството в тази страна!“, „Забелязват ни само по избори и ни викат – на ви 20 лева и елате да гласувате“, „Всичките ги преметнахме през властта и пак същото!“, бяха част от репликите, с които хора с увреждания описаха ситуацията, в която се намират. Ваня Григорова ги призова да продължат да бъдат бдителни за новите промени в нормативната база и непрестанно да се борят за правата си заедно със своите организации, защото е илюзия, че в държавата има стълб, на който могат да се опрат и да разчитат на него.
„Единственият отговор на всичко това е мобилизация и дори политизацията на хора с еднакви социални проблеми“, изтъкна по време на пловдивските срещи и политологът Страхил Делийски.
About The Author
