Луд умора няма. Настървеното лоби от най-екстремисткото крило на кубинската емиграця в САЩ, чийто най-деен представител е приближеният до президента Доналд Тръмп сенатор Марко Рубио, не спира да сипе все нови и нови инициативи за икономическо задушаване на съюзените помежду си Куба и Венесуела с анонсираната цел да бъдат сменени управленията им.
Напоследък тенденцията е да се удрят трети страни – чуждестранни търговски и бизнес партньори на Хавана и Каракас. На 5 април американският вицепрезидент Майк Пенс оповести на среща с венесуелската общност в Хюстън, че финансовият министър Стивън Мнучин е наложил санкции на две компании, регистрирани в Либерия и Гърция, които участват в транспортирането на венесуелски петрол за Куба. В същия санкционен списък са вкарани и 34 плавателни съда, които използва венесуелската държавна петролна компания PDVSA.
На 12 април списъкът беше разширен – американското финансово министерство добави в него три корабни компании от Либерия и една от Италия. Наказателни мерки бяха наложени на два танкера под италиански флаг, четири под малтийски, два – под гръцки и един под панамски.
Успоредно се пече и друг мащабен удар най-вече по Куба и по нейните чуждестранни делови партньори със смесени фирми на Острова на свободата и със сериозни инвестиции там. Още на 4 март Тръмп оповести, че смята да активира член 3 от приетия през 1996 г. антикубински санкционен закон „Хелмс-Бъртън”. Досега този член никога не е бил задействан, защото Върховният съд на самите САЩ го отхвърля. Той е бил замразен и оттогава всички досегашни американски президенти периодично са удължавали това замразяване все с по 6 месеца.
Въпросният член 3 дава възможност да бъдат съдени юридически субекти от трети страни, които използват намиращи се в Куба сгради, терени и други материални обекти, притежавани от американски граждани преди проведената на острова през 1960 г. национализация. При това се имат предвид и бивши собственици, които в момента на национализацията са били кубински граждани, и едва по-късно, след като са емигрирали, са получили гражданство на САЩ.
Сега Тръмп се кани да активира този член 3 на закона „Хелмс-Бъртън”. Действието му е екстериториално и поставя под заплаха многобройните смесени фирми с участие на чуждестранни капитали и на авторитетни компании от различни държави, които развиват активна дейност в различни сфери на кубинската икономика и особено в областта на туризма.
Досегашното замразяване на член 3 изтича тази сряда, на 17 април. Впрочем, това е денят, в който през 1961 г. е извършено дебаркирането на подготвени от ЦРУ въоръжени наемници на кубинския бряг в залива Кочинос (Залив на свинете) в района на Плайа Хирон. Те са разбити от кубинската отбрана само за 72 часа. После Хавана разменя пленниците срещу храни.
На 18 април т. г., в четвъртък, съветникът на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън ще говори във Флорида пред сбирка на ветерани от залива Кочинос. Очаква се именно там и именно пред тази аудитория Болтън да обяви активирането на член 3 от „Хелмс-Бъртън”.
Тръмп и екипът му от „ястреби” явно са обсебени от фикс-идеята да обърнат историята. Но онова, което вероятно ще постигнат, е друго – обтягане на отношенията с ЕС и с отделни влиятелни европейски държави със сериозни икономически интереси в Куба.
„САЩ отварят кутия на Пандора с непредсказуеми последици”, коментира по този повод испанският в. „Ел Паис”. Големи испански хотелски вериги държат около 70% от всички туристически стаи на Острова на свободата. Там работят 45 смесени испано-кубински фирми, в ход са два проекта за съвместни кооперации, 60 договора за администриране, шест договора за асоцииране и т.н.
Макар и с по-скромно участие, в Куба са стъпили със свои капиталовложения представители на същия бранш и от Великобритания, Германия, Италия, Франция, Швейцария и т.н.
С влизането в сила на член 3 към чужденците, работещи с кубинските си партньори било в национализирани сгради, било върху национализирани терени, незабавно могат да бъдат отправени съдебни претенции по линия на отлежаващи в американските съдилища и заведени още преди години около 6000 иска на обща стойност към 9 милиарда долара. Досега не им е бил даван ход, тъй като въпросният член не е бил задвижен. Но освен тези около 6000 „спящи” случая, могат да бъдат повдигнати още около 200 000 подобни, смятат експерти по темата, на които се позовава „Ел Паис”.
В същото време изданието припомня, че Европейският съюз, който в края на 2016 г. сключи широкообхватно споразумение за сътрудничество с Куба, се е подсигурил със защитни механизми при подобни рискове, свързани с вече почти 60-годишната антикубинска блокада на САЩ. ЕС се е ангажирал с международноправна защита на всяка европейска фирма, която би могла да пострада при такива обстоятелства. Ще се водят дела с искане за компенсации от американската страна.
Също така ще бъде съживено оплакване срещу САЩ, внесено от ЕС в Световната търговска организация още през 1998 г. именно заради закона „Хелмс-Бъртън”, погазващ търговските права на трети страни. На оплакването навремето не е бил даден ход, защото и член 3 досега не е бил задействан. Обстоятелствата обаче се променят.
По време на неотдавнашната среща във Вашингтон по повод 70-годишнината на НАТО испанският външен министър Жозеп Борел изрази пред американския си колега Майк Помпео твърдото несъгласие на Мадрид с активирането на член 3 от „Хелмс-Бъртън”. Подобни позиции застъпиха и еврокомисарката по търговията Сесилия Малмстрьом, както и върховната представителка по външната политика Федерика Могерини.
Помпео обаче остана непоклатим в убеждението си, че всеки удар по Куба и по партньорите ѝ бил и средство за задушаване на правителството във Венесуела. Същите позиции изрази посетилият Испания и Португалия в края на миналата седмица специален пратеник на Белия дом за Венесуела Елиът Ейбрамс.
Междувременно големи европейски хотелски вериги, като две от водещите испански – Iberostar и Meliá, са ангажирали влиятелни адвокатски къщи, за да проучват възможностите за защита на техните интереси при задвижване на член 3 на „Хелмс-Бъртън”. Търсят се и контакти с други представители от бранша, които могат да бъдат засегнати – „Ел Паис” съобщава за консултации с британски хотелски компании, които също проучват как да отстоят интереса си. Възможни са съдебни дела с огромни глоби, блокиране на собственост на нарочените компании в САЩ, както и удари по финансовите им транзакции.
Суровите наказателни мерки, които сега се обръщат и към трети страни, са част от американската блокада, която от десетилетия се опитва да задуши Куба. След известното им облекчаване при „размразяването” между Хавана и Вашингтон, стартирало по времето на мандата на президента Барака Обама, с идването на Тръмп на власт нещата не само се върнаха назад, но станаха още по-драстични. Кубинските разплащания с чуждестранни партньори, включително при закупуване на лекарства или медицинска техника, са под непрестанни блокажи, а банките, които се осмеляват да ги извършват, се обекти на грамадни американски глоби.
В специалния фокус на ударите от САЩ е кубинският туристически сектор, тъй като бурното му развитие осигурява ключови за икономиката на острова приходи. Целенасочено се бие по водещи кубински фирми в тази сфера като пропагандната теза на Вашингтон е, че зад тях стоят лица, свързани с въоръжените сили на страната. И така САЩ се борели с „репресивния режим”. А че това е пряка намеса във вътрешните работи на суверенна държава и необявена война срещу нея, никога не е притеснявало никое американско правителство.
Сегашната успоредно развиваща се атака и срещу Куба, и срещу Венесуела, откъдето идва 50% от кубинския внос на петрол, поставя Острова на свободата в изключително трудни условия. Към тях тепърва ще се добавят и пораженията от предстоящото активиране на член 3 от „Хелмс-Бъртън”. В своя реч пред Националното събрание (парламента) в Хавана миналата седмица ръководителят на управляващата Кубинска комунистическа партия Раул Кастро предупреди, че на този фон страната трябва да се подготвя за тежки изпитания, включително и към недостиг на стоки. Той все пак изтъкна, че не се очаква нещата да се влошат чак дотам, че да се стигне от положението през така наречения „специален период”. Става дума за времето веднага след разпадането на някогашния соцлагер, с който Куба осъществяваше 85% от търговския си обмен. В резултат на скъсването на онези връзки в началото на 90-те кубинският БВП се срина с 35%, по 12 часа на денонощие беше спиран токът поради липса на енергийни ресурси, хората загубиха около 70% от покупателната си способност. И до днес само споменаването на „специалния период” кара повечето кубинци да изтръпват.
Куба излезе от онези тежки времена, отваряйки тогава икономиката си към чужди инвестиции и залагайки на бързото развитие на туризма. Този бранш наистина бързо и успешно процъфтя. През миналата 2018 г. страната е била посетена от 4,7 милиона туристи. Сега Тръмп се опитва да прекъсне този живителен канал.
Настоящото американско ръководство е поставило двустранните отношения с Куба „на най-лошото им ниво от десетилетия насам,” заяви на 13 април кубинският президент Мигел Диас-Канел. Той също спомена „специалния период”: „Нека го кажем на добър кубински език: сегашният суров момент изисква ясно да формулираме приоритетите си, за да не се налага да се връщаме в трудните времена на специалния период”.
Разбира се, и Кастро, и Диас-Канел подчертават, че родината им устоява вече 60 години на непрестанните опити на САЩ да я смачкат, така че ще устои и сега. „Куба вече е показвала, че може и винаги ще може да издържи, да се пребори и да постигне победа”, изтъкна Кастро пред парламента.
Това е фонът, на който кубинското министерство на туризма за 38-ми пореден път организира ежегодния Международен панаир на туризма FITCuba 2019, който тази година ще се състои от 6 до 11 май. Акцент на събитието ще е „перлата на Карибите” Хавана, тъй като намиращият се под закрилата на ЮНЕСКО град навършва 500 години от основаването си.
Всяка година съответният FITCuba определя една от десетките страни участнички (през 2018 г. те бяха 62) като „почетен гост” на панаира. Сега това ще е Испания, която има съвсем пряко отношение към основаването на Хавана. Организаторите нямат никакво намерение да позволят на новите деструктивни мерки на Тръмп и компания да помрачат празника. Подготвена е атрактивна програма за очакваните хиляди участници във FITCuba 2019.
Нека направим една фоторазходка по някои от емблематичните места на Хавана.
На скалите край легендарния крайбрежен булевард „Малекон” винаги могат да се видят рибари.
Ярко боядисани, лъснати и поддържани обикновено с резервни части от съветски автомобили, американските коли от 50-те са сред любимите атракции на туристите в кубинската столица, които винаги ги предпочитат пред стандартите жълти таксита.
Хаванският Капитолий е строен между 1926 и 1929 г., по времето на кубинския диктатор Херардо Мачадо, и е умалено копие на вашингтонския. Твърди се, че архитектът Еухенио Райнери Пиедра се е вдъхновявал също от парижкия Пантеон и от „Свети Петър” в Рим.
След дълъг ремонт днес Капитолият в Хавана е обновен и укрепен. В него има музейна част, но там е разположен също и парламентът.
По съседство е красивата сграда на Националния театър „Алисия Алонсо”.
Туристите обичат да обикалят наоколо и така – тук файтонът им преминава покрай разположените един до друг хотели с дълга история „Инглатера” и „Телеграфо”.
Съвсем наблизо от тях е и най-новата хотелиерска гордост на Хавана – петзвездният гранд-хотел „Мансана” от швейцарската верига „Кемпински”, който бе открит през 2017 г. Той има и басейн на покрива, от който се открива чудесна панорамна гледка. С тази екстра, впрочем, разполагат вече много от хотелите в кубинската столица.
В Хавана има три различни паметника на националния герой и поет – Апостола на кубинската свобода Хосе Марти. Най-старият се намира в Централния парк и е открит през 1905 г. Именно тук се разиграва прочутият скандален епизод от 1949 г. – тогава няколко американски морски пехотинци уринират край паметника, а после се покатерват върху него. Това отприщва бурни протести, прераснали в улични сблъсъци, чийто деен организатор и участник е тогава още следващият право Фидел Кастро.
По-известният по света паметник на Марти, характерен с високата „игла” зад фигурата на поета революционер, е завършен през 1958 г. и е на Площада на революцията. Край него са преминавали всички митинги и манифестации след революцията.
А отскоро Хавана се радва и на трети паметник на Марти. Той е бил подарен на града от… Ню Йорк, където поетът е живял в изгнание 15 години, подготвяйки войната за независимост на Куба от испанското владичество. Разположен е на алеята точно срещу някогашния президентски дворец, в който днес е Музеят на революцията.
Интерес привлича и високата 20 метра скулптура на Христос, разположена на хълм срещу Хаванския залив и обърната с лице към града. Дело е на красивата скулпторка Хилма Мадера (1915-2000 г.), която е била приятелка на близката съратничка на Фидел Кастро – Селия Санчес (1920-1980г.). Познавала се е и с Че Гевара. Твърди се, че при един от неколкократните ремонти на статуята, налагали се заради удрянето ѝ от мълнии през 1961, 1962 и 1986 г., Хилма Мадера придала на чертите на лицето на Христос прилика с Че.
Скулптурата е била открита официално на 24 декември 1958 г. в чест на тогавашната Коледа. Направена е по поръчка на жената на диктатора Фулхенсио Батиста, която се надявала така да измоли от Бог пощада за съпруга си, виждайки набиращата сили в страната революция. Но както е известно от историята, революцията все пак побеждава само седмица по-късно, на 1 януари 1959 г., и Батиста и семейството му бягат от Куба.
Старата част на Хавана е старателно реставрирана и поддържана. За опазване на културно-историческото наследство се грижи специална служба, оглавявана от историка на града (така се нарича длъжността му) Еусебио Леал.
Сред уникалните места с възродени фасади и с неповторима атмосфера, кръстосваща финеса на старината с жизнения и артистичен дух на града, е Старият площад.
Площадът край манастира и църквата „Сан Франсиско” винаги е оживен от разхождащи се младежи, двойки, семейства, деца и гълъби.
А на Площада на оръжията – класическият централен площад за всички колониални испански градове – се намира малкият храм El Templete, издигнат през 1827 г. на мястото, където се смята, че е била основана Хавана на 16 ноемвр 1519 г. Всъщност самото основаване е станало в сянката на една сейба, типично за Куба дърво. И оттогава винаги на същото място се поддържа жива една сейба. Отиде ли си от старост поредното дърво, задължително веднага се засажда ново. Именно край такава сейба е направен и храмът през 1827 г.
Вярва се, че сейбата е свещена. Ако в нощта срещу 16 ноември обиколиш три пъти дървото в посока, обратна на часовниковата стрелка, хвърлиш в корените му монета и си пожелаеш нещо наум, желанието непременно ще се сбъдне. Затова на всеки 16 ноември вечерта край храма и дървото се проточва дълга опашка…
Сегашната сейба е съвсем младичка – била е засадена през март миналата година, на мястото на предишната, изживяла дните си.
В друга част на Старата Хавана, на Хълма на Ангела, се намира и още една легендарно място. Това е църквата „Свети Ангел Закрилник”. Тя е описана в прочутия роман на кубинския писател Сирило Вияверде (1812-1894 г.) „Сесилия Валдес или Хълмът на Ангела”, смятан за първия кубински роман и сравним по значение и отзвук с „Под игото” на Иван Вазов.
Сюжетът разказва за красивата креолка Сесилия Валдес, незаконна дъщеря на богат испанец и на една от робините му, която е отгледана в имението на баща си, без да си дава сметка за неравностойното си социално положение. В нея се влюбва младият Леонардо, официалният син на господаря, без да знае, че тя му е полусестра. Те стават любовници. Но под натиска на семейството Леонардо трябва да се ожени за благородничката и богата наследничка Исабел. Заслепена от ревност, Сесилия кара влюбения безответно в нея млад мулат Хосе Долорес Пимиента да убие Исабел на излизане от венчавката ѝ с Леонардо в църквата „Свети Ангел Закрилник”. Само че младежът пронизва не Исабел, а самия Леонардо…
От 2014 г. по средата на улицата пред църквата стои бронзовата фигура на Сесилия Валдес с ветрило в ръка. Направена е от скулптора Ериг Ребуй по идея на Еусебио Леал и е притегателна атракция и за кубинците, и за гостите на града.
Разбира се, никой от туристите не пропуска да наобиколи и двете любими заведения на дълбоко свързания с Куба американски нобелист за литература Ърнест Хемингуей. В „Ла Флоридита”, съвсем близо до Централния парк, той обичал да пие дайкирито си. В края на бара в заведението, точно на неговото любимо място, завинаги стои бронзовата му скулптура.
Според легендата, мохитото пък Хемингуей предпочитал да му сервират в „Ла Бодегита дел Медио” – бар в тясна уличка, отвеждаща до Хаванската катедрала. Вярно, някои твърдят, че второто заведение от десетилетия си е разработило просто добра PR-митология, без изобщо да е достоверно, че Хемингуей е бил редовен клиент там. Но мълвата работи добре и днес вътре е толкова пълно, че някои пият мохитото си отвън, на крак…
Наблизо е строената през 18-ти век внушителна Хаванска катедрала с обширния площад пред нея и с характерните колонади. Край една от колоните там се е подпряла бронзовата фигура на големия испански танцьор на фламенко и голям приятел на Куба Антонио Гадес (1936-2004 г.), който е гостувал и в България.
Тези красиви площади и улици често стават естествена сцена на карнавали и артистични шествия, на фестивали на изкуствата, на спонтанни фиести. Независимо дали е делник или празник, няма как из тях да не попаднете на музикални изпълнения.
Има магазинчета и сергии със сувенири и играчки. Разхождат се продавачи на мекици, понесли тави с лакомството. Срещат се и търговци на плодове и зеленчуци, тикащи количките си.
А край някогашния колониален дворец на генерал-губернатора, превърнат днес в музей, е царството на продавачите на книги.
500-годишна Хавана е пълна с живот, деца, усмивки, мечти… Най-сигурната гаранция, че всеки, който ѝ мисли злото, е обречен на провал.
About The Author
