30-годишният преход към дъното не е необратим процес, стига достатъчно много хора да са готови да се преборят заедно за добре осмислена и конкретна промяна. В момента в България действа система, която редуцира до минимум кръга на взимащите важните решения, които съответно налагат политики, облагодетелстващи най-много 5% от населението за сметка на останалите 95%.
Около тези изводи се обединиха участници и гости на дискусия в Казанлък, част от обиколката „Да спрем прехода към дъното“ на Сдружение „Солидарна България“ и Колектив за обществени интервенции. Съорганизатор на срещата в Града на розите беше местният Дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков“.
Синдикалисти, журналисти, университетски преподаватели и други се събраха в Дома на културата „Арсенал“, за да дискутират механизмите и причините, в резултат на които страната ни днес се намира в дъното по почти всички социално-икономически показатели, както и възможните пътища и решения за изход от тази ситуация.
Председателят на сдружение „Солидарна България“ и икономически съветник в КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова обърна внимание на историческия избор, който страната ни е направила след 1989 година. Въпреки всички наложи отвън решения – за ликвидиране на държавните предприятия и приватизация, за пропазарна реформа в здравеопазването и образованието, орязването на социалната система и други – някои неща, които сме направили и продължаваме да правим, не са били поискани от нас.
„Дори Иван Костов, който се съгласява да приватизира, ликвидира и унищожи детски огромни държавни предприятия, да реформира генерално социалната система, да реформира образованието и здравепазването, но дори той не посяга на детските надбавки. Днес има три законопроекта за това как допълнително да орежем достъпа до детските и социални помощи и никой не ни натиска за това. Ние станахме по-големи зверове, отколкото беше поискано от нас. Престарахме се, вживявахме се“, коментира Григорова.
Тя добави още, че работещите хора в страната трябва да разберат, че никой няма да се пребори за техните права, условия на труд и заплащане. „Когато атакуват техните интереси, трябва веднага да излязат пред Министерския съвет и пред централите на работодателските организации. Другият изход е Терминал 2“, коментира тя.
Политологът и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Страхил Делийски беше категоричен, че в България в момента действа система, която редуцира кръга на тези, които взимат решения, до минимум.
Това е система, в която интересът на едрия финансов капитал доминира над интереса на мнозинство и система, която е подчинена на интереса на 1% от населението срещу този на останалите 99% от хората“, коментира Делийски.
Неговият колега от Софийския университет и член на Колектив за обществени интервенции Огнян Касабов представи някои идеи за конкретни промени, които могат да подобрят сравнително бързо живота на голям брой хора. Такива са данъчните реформи, свързани с въвеждане на необлагаем минимум за доходите на всички работещи, намаляване на ДДС за стоки от първа необходимост, повишаване или премахване на максималния осигурителен праг, повишаване на корпоративния данък и други.
„Голяма част от идеологическата ни работа през последните години беше да разделим фалшивата връзка между капитализъм и демокрацията – нещо, което се наложи след 1989-та година. Според мен по-скоро капитализмът и демокрацията си противоречат“, коментира Касабов и илюстрира как една конкретна политика – данъчната – вреди на демокрацията, тъй като води до съсредоточаване на още повече икономическа власт, а оттам и политическа, в твърде малко на брой хора.
„Плоският данък не е справедлив и задълбочава социално-икономическите неравенства. Данъчната система може да изглежда доста суха тема и да е присвоена от т.нар. „експерти“, но те много често преследват чисто идеологически цели“, коментира Касабов. По думите му, плоският данък в България работи в полза на около 5% от населението, а ощетени от него са останалите 95%.
„Всичко онова, което се случи в последните 30 години, не беше грешка и не трябва да бъде наричано по този начин, защото така се оневиняват виновните, които днес казват – „Каква я мислихме, а тя каква стана“, но истината е, че точно каквато я мислиха, такава стана“, настояха жители на Казанлък и съседните селища. Ако не беше станало точно това, едва ли днес същите хора щяха да имат тези апартаменти и имоти, които разтърсиха общественото мнение в последните дни, коментираха присъстващи на дискусията.
About The Author
