Новината, че Словакия ще бъде оглавена за първи път от жена, обиколи всички световни медии този уикенд. Адвокатката и природозащитничка Зузана Чапутова от извънпарламентарната партия Прогресивна Словакия събра 58,40% от гласовете на втория тур спрямо 41,58% за Марош Шефчович от управляващата партия СМЕР-СД. Шефчович, който е европейски комисар по енергетиката, изоставаше значително на първия тур на изборите, но потенциалното преливане на ориентираните към крайната десница избиратели му даваше шансове да навакса преднината на Чапутова. Те обаче предпочетоха да си останат вкъщи – избирателната активност достигна рекордно ниското ниво от 41,79%. Чапутова фактически е подкрепена от 24,39% от всички имащи право на глас.
Въпреки социалдемократическия си профил и членството в Партията на европейските социалисти, СМЕР-СД до финала полагаха усилия да активизират и консолидират… консервативния вот. Буквално в последните два дни преди изборите се случиха поредица от събития, които покачиха градуса на политическото напрежение. Един от коалиционните партньори на СМЕР-СД в настоящото правителство – Словашка народна партия (СНС) на Андрей Данко, прокара в дневния ред на парламента в четвъртък, 28 март, предложение правителството да не внася за ратификация Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Беше изразено и желание Словакия да оттегли подписа си от споразумението, известно като Истанбулска конвенция. Според вносителите, тя противоречи на Конституцията, където е записано, че брак може да се реализира само между мъж и жена.
101 от общо 133 присъствали народни представители гласуваха против това правителството да започне процес по ратификация. Словакия обаче все още не е оттеглила подписа си, а документът не е изпратен на Конституционния съд. Така остава възможността при сформиране на ново правителство той да влезе за гласуване в Народното събрание. Развилите се толкова бързо обстоятелства около Истанбулската конвенция еднозначно се разпознават като опит от страна на СМЕР-СД да дискредитират Чапутова, разпалвайки страхове от „джендър идеологията“, тъй като кандидатката подкрепя легализирането на съжителството и осиновяването на деца от гей двойки. Лидерът на социалдемократите Роберт Фицо дори се закани, че ще забрани с конституционен закон осиновяването на деца от гей двойки, тъй като това според него било „извратено“.
Друг е въпросът как самият той си променя ситуационно позициите спрямо Истанбулската конвенция. Преди повече от година още в качеството си на министър-председател Фицо защитаваше документа с аргумент, който се споделя и от Шефчович, а именно – че „арабите“ проявяват сексуално насилие към „нашите жени“, които трябва да опазим. Тази ислямофобска перспектива към проблема за насилието над жени впрочем броди и сред други европейски държави. Така например неотдавна в съседна Австрия, където управляващата австрийска коалиция на консерватори и крайнодесни е на власт, въведе по-тежки наказания за сексуални престъпления, изтъквайки именно участието на „чужденци“ в тяхното извършване.
Но да се върнем в Словакия, където наред с отхвърлянето на Истанбулската конвенция в същия ден се взе и друго значимо политическо решение. След шестмесечно отлагане, преговори и обсъждане СМЕР-СД успяха да прокарат въвеждане на таван на възрастта за пенсиониране от 64 години. Той ще бъде вписан изрично в Конституцията, което не би позволило безкрайното ѝ увеличение, обричащо „хората на смърт от старост покрай машините“, според думите на Фицо. Паралелно се предвижда и намаляване на възрастта за пенсиониране на жени спрямо броя отгледани деца. При едно дете 63,5 години, при две – 63 години, при три или повече 62,5.
Това предизвика дискусии дали отглеждането на децата и съответното намаляване на възрастта трябва да бъде изрично обвързано с пола на родителя. Притеснението е, че тази формулировка ще действа дискриминационно както спрямо жените, така и спрямо мъжете. Тя вменява единствено и само на жената отговорност за отглеждане на децата, което също така, макар и косвено, обвързва майчинството с биологичното раждане. От друга страна мъже, които сами отглеждат своите деца, няма да бъдат възнаграждавани с намаление на възрастта. Трето, стои въпросът какво се разбира под „отглеждане“, тъй като се чуха проблематични тези, които дефинират едно дете като отгледано само, ако е минало успешно матура.
Посланието, че жените ще бъдат стимулирани от държавата да раждат с оглед на решаването на демографската криза, резонираше и в предизборната ситуация. Повдигането на темата за раждаемостта може да се тълкува като косвена атака срещу Чапутова, която заявява ясно позицията си против забраната на абортите. Тя вижда в забраната отнемане на възможността на жената да разполага със собственото си тяло. Темата за абортите неведнъж е изплувала на повърхността в словашките обществени и политически дебати. Откровеният фашист Мариан Котлеба, който на първи тур на президентските избори събра 10% и се нареди на четвърто място, на два пъти прави неуспешно опити да прокарва законови изменения в посока ограничаване и забрана.
В деня преди изборите – 29 март, кабинетът излъчи още едно важно послание – воля за реформа на данъчната система. Наред с демографската криза, тя също беше в центъра на предизборните дебати. Бяха нахвърляни всякакви разнопосочни идеи, които предстоят да бъдат обсъждани в дълбочина с оглед на икономиката на Словакия, която се задвижва предимно от производството на автомобили. Обсъдени бяха идеи за намаляване на корпоративния данък от сегашните 21% на 15%; по-ниски данъци за работещите чрез намаляване на данък общ доход; въвеждане на 10% ДДС върху всички храни (в момента в Словакия има диференцирано ДДС, така че ставката от 10% е само за някои основни стоки, а за останалите е 20%); намаляване на ДДС за печатните медии от 20% на 10%; увеличение на коледните надбавки за пенсионерите от 100 на 200 евро; увеличаване на минималната заплата от 520 евро на 600 и др.
Въпреки тези наситени с политическо съдържание последни дни на предизборния период, СМЕР-СД очевидно не успя да привлече подкрепа в полза на своя кандидат Шефчович. Потенциалът на крайната десница, макар и да не бе мобилизиран в изборния ден, остава важен фактор и успява да задава посока на политическия дневен ред. Поради това победата на Чапутова не бива да се възприема за показателна, тъй като е повече от видимо, че в страната има сериозна ниша за антисистемен и едновременно с това вероятно откровено фашизиран политически играч.
В тази връзка предстои изключително важно решение на Върховният съд, който през април трябва да се произнесе дали организацията на Котлеба “Народна партия – наша Словакия” е противоконституционна. А и, разбира се, тепърва ще се разбере дали Чапутова ще успее да се утвърди на президентския пост, така че да задава тон в политиката на страната.
About The Author
