Над половината българи срещу готвените промени в Кодекса на труда

Мнозинството от българските граждани не харесват идеите на работодателските организации и Министерството на труда и социалната политика, които се готвят в трудовото законодателство, показват данни от изследване на агенция „Афис“.

Подчиненото на Бисер Петков министерство в момента работи по законопроект, който трябва да бъде „продаден“ на публиката с благозвучните обещания за „гъвкав“ пазар на труда. Данните обаче показват, че работещите хора в България все по-трудно се залъгват от подобни мантри, зад които стои ново отнемане на права.

„Вече стана традиция в първите месеци на годината работодателските организации да инициират законови промени, които увеличават гъвкавостта на трудовите отношения в посока намаляване на правата на работниците“, уточняват още в началото на своя анализ социолозите.

Те изследват три от основните идеи на работодателите, които имат шанс да намерят място във финалния вариант на законопроекта – премахване на надбавките за трудов стаж, разрешаване на сключването на трудови договори, при които работникът е длъжен да се явява на работа „на повикване“ и двойно увеличение на разрешените часове за извънреден труд – от 30 на 60 часа месечно.

Трима от всеки четирима граждани или 75.8% не одобряват отмяната на надбавките за трудов стаж към основното възнаграждение, а само един от десетима я одобряват. Останалите 14% нямат мнение.

Негативното отношение по въпроса е сравнително равномерно застъпено в градове и села, сред млади и стари и различни етноси и занятия. Но с едно логично изключение, уточняват социолозите – в категорията „работодатели и арендатори“ мярката се подкрепя от 35% от хората или три пъти по-често от обичайното.

Сред хората във възрастовия интервал 18-29 г., съотношението „одобрение – неодобрение“ също е доминиращо негативно (11% към 59%). „Следователно може да се отхвърли предположението, че младите работници възприемат надбавките на по-опитните си колеги като дискриминация“, пишат авторите на анализа. Аргументът за „дискриминация“ е лансиран от представителите на бизнеса, когато се опитват да защитят тази своя стара идея.

Дали това говори за остаряло мислене? Всъщност говори за наблюдение върху реалността – обявите за търсене на наемни работници обичайно съдържат изискване за определен стаж със сходен предмет на дейност. Следователно трудово наетите осъзнават, че стажът е ценно качество на работната сила.

Над половината българи не подкрепят и трудовите договори „на повикване“ – 54.8%, 17.2% нямат мнение, а според 28% подобна мярка трябва да бъде въведена, сочат данните. Точният въпрос, зададен от социолозите, гласи: „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща разрешаване на сключването на трудови договори, при които работникът е длъжен да се явява на работа „на повикване“ и да му се заплаща само за отработените часове?“

Очевидно става дума за т. нар. договори „zero-hour”, които все по-широко се прилагат във Великобритания след кризата от 2008 г. Там те са остро критикувани от левите партии и профсъюзите заради това, че правата и задълженията на двете страни по такива договори образуват трайна пазарна ниша за „прекариат“ (от „precarious“ – рисков, несигурен и „пролетариат“). Причината е, че уж временната плаваща заетост се превръща в капан за дълговете и бедността. Въпреки това подобна уредба се предлага и у нас.

И тук по-подробните разбивки на социолозите показват, че гледната точка силно зависи от позицията на гражданина и дали той е работодател или работник. При бизнеса и категорията на „самонаетите“, съотношението между съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%. Все пак това означава, че дори сред тях няма мнозинство за въвеждането на подобна мярка.

Преобладаващо негативното мнение се обяснява не толкова с масово познаване на тенденциите в британския и други трудови пазари, колкото с фактическото положение в България – „гъвкавостта“ на труда у нас реално гарантира нестабилен живот на наемния работник и без специално предназначен за това регламент. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) поне един член губи работа в течение на година.

Третият въпрос в изследването касае идеите за увеличаване на допустимите часове извънреден труд и гласи: „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща двойно увеличение на разрешените часове за извънреден труд – от 30 на 60 часа месечно?“.

54% или отново над половината не одобряват тази инициатива, а 27% я одобряват. Останалите 18.7% нямат мнение. И по този въпрос е налице инверсия при „предприемачи, арендатори“ (60% са за, 31% против), отбелязват от „Афис“.

Ако допълнителният труд годишно нараства от 150 часа на 300 часа при около 260 работни дни, се прекрачва границата на 8-часовия работен ден и се преминава към „нова нормалност“ – 9-часов работен ден. Исторически, идеята „8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време“ е минималното искане, от което тръгва в последната четвъртина на 19 век световното работническо движение. Нейното осъществяване структурираше начина на живот през 20-ти век, при което огромното мнозинство, съставено от наемни работници, се ползваше от благата на цивилизацията.

Проучването на „Афис“ е национално представително за мнението на българските граждани на възраст от 18 до 65 години. То е проведено в периода 9 – 15 март тази година сред 1008 лица в 126 гнезда чрез метода „лице в лице“ в домовете им.