Проблема с работещите бедни като част от общия преход към дъното в България през последните десетилетия обсъдиха на среща-дискусия във Видин граждани, икономисти, социолози, журналисти, синдикалисти и други. Срещата беше част от националната обиколка „Да спрем прехода към дъното“, организирана от Сдружение „Солидарна България“ и Колектив за обществени интервенции от началото на 2019-та година.
Обиколката, която вече премина през Велико Търново, Варна и Русе, е посветена на равносметката от последните 30 години, които протекоха в лашкане между лоши и по-лоши политически и икономически решения, обясни в началото на дискусията журналистът и политически PR Мирена Филипова, която беше координатор на инициативата „Да спрем машината за неравенство“. Дискусиите из страната, които се организират с подкрепата на Фондация „Роза Люксембург“, са своеобразно продължение и надграждане на въпросната инициатива от края на 2017-та и началото на 2018-та година, събрала над 30 000 подписа в подкрепа на данъчни реформи.
На срещата във Видин бяха начертани краткосрочни и по-дългосрочни възможни мерки за излизане от настоящата неблагоприятна ситуация за мнозинството от хората у нас, която е най-тежка именно за живеещите във Видинска област и Северозапада.
В сравнително кратки срокове са възможни промени в данъчно-осигурителната система за облекчаване на мнозинството от населението, което в момента работи за най-ниските доходи в Европейския съюз, без те да му позволяват да покрива дори базови човешки нужди. Същевременно именно върху тези хора пада основната част от данъчната тежест, коментира журналистът от „Барикада“ Николай Драганов, който беше един от участниците в срещата.
Промените в данъчно-осигурителната система, които да облекчат ситуацията за мнозинството работещи, са най-общо три: въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица до размера на минималната заплата, което ще остави по 50 лева месечно в джобовете на всеки; въвеждане на намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост – хляб, вода, детски храни, учебници и др.; повишаване или премахване на максималния осигурителен праг, който в момента е 3000 лв.
Председателят на „Солидарна България“ и икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова обърна внимание на ролята на международните финансови институции като Международния валутен фонд и Световната банка за избрания в България път след промените през 1989-та година. Тя цитира своя доклад „Международните финансови институции и българския експеримент“, в който е изследвано мястото на България в глобалните процеси по онова време, и посочи, че за да не се лутаме в конспиративни теории за „митични същества, които искат да сторят лошо на България“, е добре да познаваме фактите.
За да намерят финансиране в новата ситуация, българските правителства избират път на шокови реформи, свързани с тотална приватизация и деиндустриализация, които имат тежка социална цена. Очаквани са бързи позитивни резултати след кратък период на шок, но 30 години по-късно знаем, че този положителен сценарий не е реализиран, посочи Григорова. „Шоковата доктрина“ обаче е приложена напълно, страната е силно деиндустриализирана, а „плодовете“ на това берем днес, особено в обезлюдени региони като Видин, коментира тя.
Излизането от тази ситуация на голяма бедност, социално разслоение и икономическо неравенство не може да се случи бързо, но чрез реформа на данъчно-осигурителната система могат да се облекчат в краткосрочен и средносрочен план над 80% от българските граждани. В момента, по данни на финансовия министър Владислав Горанов, представени в парламента през миналата година, 80% от работещите у нас изкарват доходи до 1000 лева, а общо 95% работят за до 2300 лева. Въвеждане на необлагаем минимум и намалени ставки на ДДС и ще се отразят веднага положително за всички тези 95% от работещите, посочи Николай Драганов. Повишаването на осигурителния праг пък също ще донесе повече справедливост, тъй като в момента малцината хора с доходи над този праг плащат процентно по-малко от своите доходи за данъчно-осигурителната система, отколкото мнозинството под прага. Освен това подобна мярка ще добави пари в пенсионната система, която страда от липса на финансов ресурс и съответно не дава големи възможности за повишаване на пенсиите.
Дългосрочните мерки са свързани с категоричен и окончателен отказ от мантрата, че „държавата е лош стопанин“, в резултат на която поредица български управляващи на практика са извършили най-големите кражби на общи ресурси и блага в полза на частни интереси, обединиха се участниците. Гостите от града си припомниха за работещите някога държавни предприятия, а по време на дискусията бяха дадени примери, че в редица държави по света и в момента действат успешно държавни и общински предприятия.
Политологът Ивайло Динев коментира, че излизането от сегашната ситуация няма и не може да се случи през сблъсък и противопоставяне на етнически принцип или изостряне на други разделителни линии в българското общество. Противопоставянето на една група бедни на друга група още по-бедни няма да доведе до нищо добро, категоричен бе той. Подобряването на живота на мнозинството не минава през решаване на противоречието либерализъм/мултикултурализъм срещу консерватизъм/патриотизъм, подчерта Динев. Той даде пример, че ако в европейски и световен план продължи нагнетяването на напрежение спрямо чужденците, това ще се отрази много лошо и на огромния брой наши сънародници, които са пръснати из целия свят.
На срещата присъства и бившият председател на Народното събрание и лидер на БСП Михаил Миков, който припомни подробности за начина, по който са обезкървени видински предприятия като „Видахим“. До 1997-ма година в страната е действало антидъмпингово законодателство, което е пазело българското производство. След отмяната му чужди производители превземат пазара с непазарни методи. Чужда компания е продавала под себестойност гуми в България за известен период, за да изтласка българския производител „Видахим“ от пазара“, след което увеличава цената многократно, обясни Миков. Той припомни, че видинският завод е произвеждал гуми не само за леки автомобили, но и за трактори и друга земеделска техника. В момента те са изцяло вносен консуматив, за който земеделските производители плащат изключително високи цени.
Отказът от полезни за българската икономика регулации също е част от процеса, наложен чрез мантрите за „лошата държава“, обединиха се участниците в дискусията. Държавата не може да бъде лош стопанин по презумция, но е напълно възможно конкретни държавни „стопани“ да бъдат лоши, добави Николай Драганов. Според Ивайло Динев, ако все пак можем да контролираме нещо, това са в много по-голяма степен държавните институциите, а не корпорациите.
Сред гостите на дискусията беше и заместник-кметът на Десислава Тодорова, която обясни, че присъства в лично качество. Тя коментира, че основната причина за сегашното състояние на редица общини в страната е липсата на успешна регионална политика. „Нашият регион се нуждае от специално отношение, за да се отлепим от дъното, на което се намираме“, каза тя.
Ваня Григорова призова хората от региона и местната управа да се опитат да бъдат по-шумни и категорични в своите искания, да се свързват с депутатите от своя регион, да им пишат и да ги държат отговорни, когато не работят върху поставените от гражданите въпроси.
Журналистът от региона Ваня Ставрева посочи, че голям проблем пред промяната е липсата на политическа и икономическа грамотност. Липсва и достатъчно познаване на правата, възможностите за сдружаване и механизмите за защита на интересите на работещите хора в страната от тях самите, добави тя. Повишаването на тази грамотност минава през сдружаване още на работното място, посочи Ваня Григорова.
Видеозапис от срещата:
Снимки:
About The Author
