Мандатоносителите от ГЕРБ и техните „плаващи“ партньори от „Обединени патриоти“, ВОЛЯ и ДПС отхвърлиха президентското вето върху промените в Изборния кодекс.
Поправките, отнемащи по същество възможността за преференциално пренареждане на партийните листи на всички видове избори, бяха приети окончателно от парламента на 14 февруари благодарение на задругата между ГЕРБ и ДПС.
След обществена реакция от ГЕРБ се отметнаха от решението си и обявиха, че ще върнат старите правила за преференциално гласуване. Последва президентско вето, което даде възможност на управляващите да ревизират решението си.
Актът на държавния глава Румен Радев на практика представлява връщане на закона за ново, трето разглеждане, а с гласуването си днес мнозинството по същество потвърди отново волята си, декларирана на 14 март, от която уж се отметнаха няколко дни по-късно. Получи се като в култовия лаф на избирател от столичния квартал „Филиповци“ на президентския вот и референдума през 2016 г. – „Исках да гласувам, ама нямах желание“.
Общо 154 народни представители подкрепиха отново промените в Изборния кодекс. Групата на БСП, която бойкотира работата на парламента, отсъстваше от залата, а в подкрепа на ветото нямаше нито един глас, както нямаше и въздържали се.
Липсата на гласове „против“ означава, че Волен Сидеров и „Атака“, които заявиха само преди дни, че ще подкрепят ветото само преди дни, че ще подкрепят ветото, в крайна сметка не го направиха в залата.
Парламентарните игрички на ГЕРБ се случват поради факта, че в своето вето Румен Радев връща за ново разглеждане и други поправки в изборното законодателство, които не се отнасят до преференциите. Управляващите обявиха готовност да ревизират само тази част от приетите в средата на февруари промени, които от своя страна бяха внесени на ръба на закона. Такива са например поправките, касаещи машинното гласуване и определянето на секциите, в които то да се случва, възможността за обжалване на актове, свързани с изборния процес, начинът на вземане на решения от страна на ЦИК при съдебни решения и други.
Тъй като гласуването на ветото е общо, ако го бяха приели, управляващите трябваше да се съгласят с всички забележки на държавния глава, които не касаят само преференциите. ГЕРБ обаче не искаха да се случи това, поради което отхвърлиха ветото. Междувременно бяха внесли нови изменения в Изборния кодекс, които касаят само преференциите и целят да върнат стария режим.
Въпреки отсъствието в пленарната зала на формация, която да гласува различно от останалите, преди да натиснат едно и също копче, депутатите успяха да спретнат пореден парламентарен цирк под формата на имитация на „дебат“, продължил над два часа.
От ДПС заявиха, че ще отхвърлят ветото, защото истинските ограничения пред конституционни и основни права на гражданите не са отчетени в него. Основният закон постановява, че където и да се намират, българските граждани имат еднакви права и задължения, но основната част от българските граждани, които се намират извън Европейския съюз, са лишени от избирателни права, заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Визирайки ограничението за броя секции извън ЕС и уседналостта при евроизбори, Карадайъ призова президентът да сезира Конституционния съд по този въпрос.
Неговият колега от ДПС Йордан Цонев заяви, че партията ще подкрепи закона, не защото го смята за съвършен, а защото е „една крачка напред към повече справедливост и по-чист и качествен изборен процес“. От ДПС не са съгласни с мотивите на президента като и Цонев, подобно на Карадайъ, подчерта, че президентът не обръща внимание на големият проблем в този изборен кодекс.
„Не са права на гражданите, дадени от Конституцията, нито от някой закон, правата да избираш преференциално. Това не е основно гражданско право. Основно право е където и да се намираш, да имаш право да избираш и да бъдеш избиран. Тези граждани извън ЕС са лишени от правото въобще да гласуват – нито машинно, нито виртуално, нито ръчно, нито на ум“, каза Цонев.
Цонев повтори тезата на ДПС още при приемането на промените, че преференциалното гласуване не помага или дори пречи на изборния процес, тъй като е станало способ за корпоративен вот, манипулации и изкривяване. „Тази преференция е средство за решаване на борбите в една дясна коалиция, която няма шанс да се яви иначе заедно, ако няма преференции. Това решаваме – никакви права на български граждани не решаваме“, каза още Цонев. Той все пак защити машинното гласуване с аргумента, че то е възможен механизъм за покачване на доверието в изборния процес, тъй като ще намали хаоса с протоколите, попълвани от секционните избирателни комисии.
Според Георги Марков от ГЕРБ, настоящото вето „разсейва мита за срастването на партията и държавата“ по две причини: първо, че България очевидно има държавен глава, който е излъчен от парламентарната опозиция и второ – управляващата партия няма сама необходимите гласове, за да отхвърли неговото вето. В действителност обаче правомощията на президента са такива, че той има право само веднъж да върне даден закон, което го прави неспособен да блокира генерално даден акт на управляващите. Гласуването пък доказва, че когато се налага, дори да нямат пълно мнозинство, мандатоносителите са способни да си осигурят безпроблемно необходимите гласове.
„Всеки може да бъде обладан от нещо в политиката. Аз съм обладан от Орбаномания, а той – от машинно гласуване. Дори на Нова година, когато хората се чукаха с чашите, той говори за машинно гласуване. Той беше ли избран с такова? Когато избират него, няма проблем, а когато избират ГЕРБ по същия начин – има проблем“, коментира още Марков и припомни, че последните избори са проведени от служебното правителство на Радев, а ГЕРБ побеждава БСП разгромно в големите градове, където манипулациите са трудно възможни.
Неговият колега от ГЕРБ Тома Биков добави, че с атакуваните от Радев поправки в изборното законодателство не са направени радикални промени. „Бяха нанесени поправки, които оказват влияние, но не и такова, което да промени радикално системата, да отмени някакви граждански права и да направи така, че управляващата партия или коалиция да спечели повече гласове, отколкото би спечелила без тези промени. Промените, които се направиха, не са съществени. Не са фундаментални и основополагащи за изборния процес“, настоя той.
ГЕРБ ще върнат стария режим за преференциално гласуване, но не защо БСП така им каза, а защото искат да предотвратят опити за внушения. „ГЕРБ ще спечели изборите, защото има по-голяма подкрепа и повече избиратели. А БСП ще ги загуби, защото никой не иска да бъде управляван от хора, в чиито глави освен хаос няма нищо друго“, пророкува Биков.
Мотиви да отхвърлят ветото намериха и от ВМРО, въпреки че на 14 февруари самите те поискаха вето от Радев минути след окончателното приемане на промените. Техният депутат Искрен Веселинов обяви, че групата му ще гласува против, защото е получила гаранции от ГЕРБ, че ще бъдат върнати преференциите в стария им вид. В другата част от своите мотиви обаче президентът правел внушения – че няма да има обжалване на някои решения и други, с които ВМРО не били съгласни.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов обяви, че партията му също ще отхвърли ветото, но с други мотиви – най-вече тъй като изобщо не харесва преференциалното гласуване. Според Симеонов, преференциите не носят нова доза демократичност или мажоритарност. Бившият вицепремиер каза още, те давали възможност на „случайно попаднали в листата хора“ да изместват водачите чрез „корпоративен натиск и роднински връзки“ като не стана ясно как е възможно в една партийна листа, която се нарежда, предлага и гласува от ръководството на партията, изобщо да бъдат включени – макар и на задни позиции – т.нар. „случайни“ хора.
Също така НФСБ са против мажоритарните избори изобщо, тъй като според тях чрез такъв вид гласуване има риск в парламента да влязат „силикони, ботокси и ритнитопковци“. Към настоящия момент, добро или лошо, Народното събрание било легитимно за българското общество, отсече Симеонов.
В размяна на цветущи реплики с него, сред които епитети като „политически проститутки“, влезе лидерът на ВОЛЯ Веселин Марешки, който обвини Симеонов, че след като е нападнал и обидил българските майки, сега е обидил и българските мъже. Идеята на Марешки (евентуално) беше, че на референдум зад мажоритарните избори са застанали огромно мнозинство от български граждани – мъже и жени – а днес Симеонов не се съобразява с тяхната воля. Също така Марешки каза по-адрес на Симеонов, че някои ритнитопковци може би няма да бъдат по-лоши депутати от него.
И ВОЛЯ обаче щели да гласуват против ветото, тъй като основната част от мотивите били „чиста демагогия, стигаща до цинизъм“, като президентът повтарял мотивите на БСП. Същевременно ВОЛЯ искали силна мажоритарна система или пълно премахване на прага на преференциите.
Последното изказване преди гласуването направи председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов, който обвини Радев, че „говори като неформален лидер на опозицията“. „Той самият е избран с 5000 машини, които бяха част от изборния процес и нека се съобразим с одита на ЦИК, които казаха, че има определени дефицити в прилагането и въвеждането на машинно гласуване. Няма държава в ЕС, която да въвежда машинно гласуване. Но ние приехме подход за постепенно въвеждане, за да дадем необходимата гаранция, че дори сме съгласни да приемаме ултимативните искания на БСП, за да спрат с това спекулиране, че изборите у нас не са прозрачни“, каза Цветанов и обвини БСП, че правели политика на инат.
