Две ядрени държави с обща граница, история и дълга история на въоръжени конфликти. Двама министър-председатели, изправени пред обществен натиск за военни действия. И един снеговит, планински регион, за който и двете държави ламтят и окупират с войски вече над 70 години.
Поредното избухването на боеве между Индия и Пакистан бе почти неизбежно, пише New York Times. В сряда пакистански и индийски самолети се обстрелваха над оспорваната граница на щата Джаму и Кашмир. Поне един индийски самолет бе свален, а Пакистан плени пилота.
Ден по-рано индийски самолет извърши бомбардировки на пакистанска територия в близост до град Балакот. Индийското правителство твърди, че ударът е бил срещу лагер на Джаиш-е-Мохамед, терористичната групировка, отговорна за самоубийствения атентат на 14 февруари в Южен Кашмир, при който бяха убити 40 души от паравоенен отряд. Пакистан настоява, че няма нищо общо с терористичната атака.
Това поражда страхове за нова ескалация на насилието между двете държави, създадени от кървавото разделяне на британските колониални владения преди повече от 70 години и съжителстващи в постоянно напрежение оттогава.
Когато британците най-после се отказват от колонията си в Индия през август 1947 г., те налагат разделение на две държави: Пакистан, населен предимно с мюсюлмани, и Индия, където мнозинството е хиндуистко (Бангладеш, намиращ се от другата страна на индийския субконтинент, първоначално е част от Пакистан, но получава независимост през 1971 г. след кратка война между Индия и Пакистан).
Внезапното разделяне на бившата колония кара милиони хора да мигрират между двете новосформирани държави и предизвиква религиозно насилие, довело до смъртта на стотици хиляди.
Без решение остава статута на Джаму и Кашмир – щат с предимно мюсюлманско население в Хималаите, който е управляван от местен принц. Бързо се стига до боеве, като и двете държави пращат войски. Пакистан окупира една трета от територията на Кашмир, а останалата част остава под индийски контрол. Макар принцът да подписва споразумение за присъединяване към Индия, по-късно Обединените нации препоръчват да се проведат избори, чрез които решението да бъде взето от местните жители.
Такива избори никога не се провеждат, и двете държави продължават да администрират своята част от територията на щата, като се надяват някога да го овладеят целия. Войниците от двете страни на “линията на контрол” редовно се обстрелват едни други.
Мюсюлмански бунтовници често прибягват до насилие в опит да прогонят индийските войски от територията. Пакистан е подкрепял много от тези въоръжени бойци, включително и терористи, нанасящи удари дълбоко в територията на Индия. Най-бруталният подобен случай бяха продължилите четири дни масови убийства в Мумбай през 2008 г., които отнеха живота на над 160 души. Репресиите на индийската държава срещу недоволството в Кашмир, които се засилиха след идването на власт на хиндо-националиста Моди, засилват допълнително напрежението.
Непосредствената причина за сегашната ескалация бе самоубийствения атентат, извършен от млад ислямист, който взриви камион, превозващ паравоенни отряди в Пулвама, Южен Кашмир. Това бе най-смъртоносната атака в региона от 30 години.
Влияние оказва и конкретната политическа обстановка. Индийският министър-председател Нерендра Моди се бори за преизбиране през май и е решен да се възползва от нападението, което предизвика обществен гняв. Пакистан от своя страна има нов премиер – Имран Хан, който бе избран през миналата година с подкрепата на силната армия на страната. Хан иска да демонстрира, че може да се изправи срещу Индия, въпреки икономическите проблеми на Пакистан, който в момента търси финансова подкрепа от Саудитска Арабия и Китай.
Напрежението между двете ядрени държави очаквано създаде притеснения сред великите сили. Във вторник държавният секретар на САЩ Майк Помпео призова Делхи и Исламабад да избягват ескалация. Той също така изтъкна, че Пакистан трябва да предприеме “съдържащи действия срещу терористичните групи, действащи на негова територия”.
След идването на власт на Доналд Тръмп външната политика на САЩ започва да се отдръпва от Пакистан, дългогодишен клиент на американската помощ, и да клони повече към Индия. Администрацията на Тръмп гледа на Делхи като на опора срещу нарастващото влияние на Китай в Азия.
Китай от своя страна също има гранични спорове с Индия и вече се е утвърдил като близък съюзник и финансов патрон на Пакистан. Пекин също призова двете страни да се въздържат от ескалация.
Като цяло обаче индо-пакистанските отношения не успяха да изместят фокуса от друг външнополитически проблем – разговорите между Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен-ун за ядрено разоръжаване и установяване на истински мир на Корейския полуостров.
През 2016 г. имаше подобна на сегашната ситуация около Кашмир. След като ислямистки бойци нападнаха база на индийската армия в спорния регион, индийски части преминаха демаркационната линия и според заявленията на Делхи извършиха “хирургически удар” срещу лагер на терористи (тогава пакистанските власти отричаха, че изобщо е имало такива атаки).
“Ударът през 2016 г. беше логичен. Тогава индийското правителство имаше симпатиите на западния свят”, коментира Мира МакДоналд, автор на две изследвания за индийско-пакистанския конфликт. Сегашната ситуация обаче изглежда по-опасна, особено след свалянето на индийския самолет. “Невъзможно е да се излезе от такава ситуация без да се изпадне в спирала “око за око”, предупреждава тя.
Според Шреерам Чаулия, декан на школата по международни отношения към Университета Джиндал в Ню Делхи, военното напрежение скоро ще се уталожи (Пакистан сигнализира за готовност да освободи пленения индийски пилот като знак за помирение). Той обаче се притеснява за подкрепяните от Пакистан ислямистки групировки, които продължават да представляват терористична заплаха за Индия.
Пакистанският премиер Хан призова Индия проблемът да бъде разрешен чрез разговори. “Всички големи войни са започнали поради погрешни сметки”, заяви той в телевизионно обръщение. “Въпросът ми към Индия е предвид оръжията, с които разполагаме, можем ли да си позволим погрешни сметки?”.
About The Author
