Наводнението в Пакистан е хуманитарна криза с епични размери. Отнесени са цели градове, жизненоважна инфраструктура, домове, земеделски земи и посеви. Една трета от страната е под вода, 33 милиона души са засегнати, а броят на жертвите надхвърля хиляда и се увеличава, а човешките и икономическите разходи ще бъдат астрономически.
По предварителни оценки щетите, нанесени на страната, ще струват поне 10 милиарда долара. Страната е изправена както пред непосредствените предизвикателства, свързани с огромното разселване, бездомността, глада и разпространението на болести, предавани по воден път, така и пред дългосрочните разходи за възстановяване и реконструкция. Пакистан е изправен пред задълбочаваща се дългова криза, за да плати разходите за климатична катастрофа, която не е предизвикал.
Шери Рехман, пакистанският министър по въпросите на изменението на климата, отправи остро предупреждение, че Пакистан е „в кота нула“ на „внезапни наводнения, многобройни изригвания на ледникови езера, горещини, а сега и на най-ужасния мусон на десетилетието“. В Пакистан има над 7000 ледника – най-големият брой извън полярния регион. Затоплянето на глобалните температури ги кара да се топят по-бързо и по-рано, създавайки ледникови езера и добавяйки огромни количества вода към реките и потоците. Тазгодишният сезон на мусоните започна по-рано и продължи по-дълго, тъй като силните потоци неумолимо увеличаваха натрупването на излишна вода.
Тези фактори превръщат Пакистан в осмата най-уязвима по отношение на климата страна в света – макар че тя е отговорна за по-малко от един процент от световните въглеродни емисии. Независимо от това пакистанският народ плаща смъртоносна цена за криза, която не е по негова вина, а е създадена в глобалния Север чрез вековен добив на изкопаеми горива. Дори и след многобройните предупреждения на експерти и учени да се оставят изкопаемите горива в земята, в страни като Великобритания и САЩ продължават да се одобряват нови проекти за добив на газ и нефт, което има фатални последици за места като Пакистан, които са най-изложени на опасностите от климатичната криза.
Богатите страни обещаха да предоставят финансиране, за да помогнат на страните с по-ниски доходи да се справят с последиците от изменението на климата, като признание за своята отговорност за историческите въглеродни емисии. Но целта от 100 млрд. долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата до 2020 г. така и не беше постигната, нито пък се доближава до трилионите долари, необходими за преодоляване на мащаба на кризата. Още по-лошо е, че предоставените средства са предимно под формата на заеми, а не на безвъзмездни средства.
Пакистан беше в дългова криза още преди внезапните наводнения да отприщят мащабни разрушения – само през тази година трябваше да изплати 12,5 млрд. долара. От години заемите от Международния валутен фонд се използват за изплащане на лихви на хищнически кредитори – тази седмица бяха отпуснати още 1,1 млрд. долара – докато дългът продължаваше да расте. Дълговата криза се изостри от икономическите последици от пандемията, както и от рязкото покачване на цените на храните и енергията, предизвикано от войната в Украйна и спекулациите със суровини на финансовите пазари.
Влошаването на световните икономически условия вече бе довело Пакистан до ръба на икономическия колапс. Дълговата криза означава, че Пакистан продължава да изплаща дълговете си към чуждестранни кредитори, въпреки че това е свързано с отклоняване на основни ресурси от изграждането на устойчивост на климата и инвестирането в основни обществени услуги, което оставя страната на милостта на климатичните бедствия.
Без спешни действия за справяне с дълговата криза Пакистан ще продължи да поема все повече дългове, за да посрещне огромните икономически разходи, свързани както с дълговата криза, така и с щетите, причинени от наводненията, като същевременно ще продължи да изплаща задълженията си към богатите си кредитори. Тези кредитори включват западни банки и притежатели на облигации, които са закупили облигации на преференциални цени много под номинала. Ако бъдат изплатени изцяло, те ще получат огромни печалби. Частните кредитори отдавна използват тези безсрамно хищнически действия, за да печелят на всяка крачка. Но изплащането на дълговете на богатите кредитори никога не трябва да се поставя на първо място пред човешките нужди – факт, който е още по-валиден в условията на тази изключителна катастрофа.
Пакистан се нуждае от незабавно преустановяване на изплащането на дълга си, за да се гарантира, че така необходимите ресурси няма да бъдат насочени извън страната, за да се изплащат на богатите кредитори в този критичен момент. Едно по-дългосрочно решение би включвало отписване на пакистанските дългове до устойчиво ниво, за да може правителството да постави нуждите на хората пред печалбите на богатите кредитори.
Богатите държави също трябва да престанат да се отклоняват от своите отговорности и да увеличат необходимото финансиране за борба с изменението на климата в размер на трилиони долари. Важното е, че това финансиране трябва да се предоставя под формата на безвъзмездни средства, а не на заеми. Богатите държави, които замърсяват околната среда, трябва също така да създадат фонд за загуби и щети, който да позволи на държавите с по-ниски доходи да финансират възстановяването и реконструкцията след климатични бедствия. Това не е въпрос на помощ или благотворителност, а на компенсация и обезщетение за вековния добив на изкопаеми горива и въглеродните емисии на богатите държави и корпорации.
Пакистан не е изолиран случай: В момента 54 държави са в дългова криза, а много от тях са и на предната линия на климатичната криза. Двете кризи – на климата и на дълга – са неразривно свързани. Ако богатите кредитори като Международния валутен фонд, богатите държави и западните банки и хедж фондове не предприемат конкретни действия за широкомащабно опрощаване на дълга, дългът ще продължи да действа като ускорител на климатичния хаос..
