“Къде го Тръмп?”, провиква се с леко налуден смях боецът от отрядите за народна отбрана YPG Толхилдан, докато сочи празното сиво небе. Покрай нас свистят куршуми и се удрят в тенекиената колиба, зад която сме се скрили.
ИДИЛ бяха предприели изненадваща атака срещу пътната артерия, около която се разиграваше тяхната последна кървава битка за оцеляване. Те използваха мащабната си мрежа от тунели, за да обградят намиращите се на фронта части на Сирийските демократични сили от Юг, Изток и Запад.
Толхилдан е наясно, че джихадистите са твърде близо, за да има полза от американски въздушни удари, и че бръмчащите над главите ни дронове са на ИДИЛ. Те вече са на по-малко от 50 метра, което е твърде близо, за да могат дори тежките картечници на YPG да ги задържат. Ако кюрдските сили ще си пробиват път с бой, ще трябва да го направят сами.
“Американците казват, че са победили Даеш”, казва ми Толхилдан в един по-спокоен момент, използвайки пренебрежителното местно название за Ислямска държава. “Без нас, без кюрдите, те никога не биха могли да победят Даеш. Ти видя днес как се бием. Светът се нуждае от нашите герои, от нашите мъченици”, добавя той.
Според Доналд Тръмп официалната война срещу ИДИЛ наближава края си, като президентът на САЩ многократно си приписва заслугите за свиването на територията на “халифата” до под 1% от първоначалния му размер. Последните джихадистки бойци са се окопали в няколко села на юг от Деир Ез-Зор. От няколко месеца кюрдските и арабски отряди, обединени под знамето на “Сирийските демократични сили” (SDF) водят изтощителна битка за всяка къща, за да изтрият остатъците от халифата.
На фронтовите линии видях със собствените си очи колко горчива е тази борба. Само в деня на засадата SDF изгубиха десет бойци. Един от тях падна на пет крачки от мен, с дупка от куршум в гърдите. Настроението сред бойците като цяло бе триумфално, но се помрачи, когато имената на падналите станаха известни на другарите им, а телата им бяха върнати от фронта, увити в окървавени покривала.
Местни и чуждестранни бойци и командири, с които разговарях, дадоха ясно да се разбере, че победата над ИДИЛ ще бъде куха, ако Турция изпълни заплахите си срещу Автономната администрация на Североизточна Сирия – известна най-вече под името Рожава.
Дали Турция ще предприеме тотална война с подкрепа на джихадистки ударници, както направи в кюрдския анклав Африн, или просто ще получи 30 километрова “зона за сигурност”, която обхваща всички големи селища в Рожава, резултатът ще бъде хаос – обстановка. в която ИДИЛ и подобни групировки процъфтяват.
“Честно казано не се страхувам за живота си, когато съм на фронта”, казва командирът от YPG Вилат, докато разговаряме в базата в близост до фронтовата линия. “Но когато отида в Рака, Манбидж… тогава се плаша. Повечето ни мъченици не са паднали тук, а в тези градове, които са освободени преди година или две”, добавя той.
Докато още сме на фронта се разбира, че ИДИЛ са поели отговорност за бомбения атентат в Манбидж, който отне живота на четирима американци и 15 местни жители. Поради американските жертви, тази атака оглави международния новинарски поток. Вилат обаче изтъква, че само в Манбидж силите за сигурност на SDF хващат по “една-две бомби в коли и четири-пет в мотоциклети“ всеки ден. “Всички чуждестранни журналисти изведнъж надойдоха тук през последните дни. Те искат да пишат за края на ИДИЛ. Но в Рака и Манбидж ИДИЛ не са мъртви. Те са организирани”, казва той.
Подобни настроения изказва и боецът от YPG Фират, докато се движим към фронта в брониран Хамър. Той и приятелите му се държаха шегаджийски, но когато минахме през едно село, настроението му помрачня. “Братовчед ми беше убит тук. Тук все още има хора, които подкрепят ИДИЛ и всеки ден извършват атаки – мини, ракети, самоубийствени атентати”, обясни той.
Излизаме от осеяния с мини път и се придвижваме през петролни полета, използвайки осигурен от американците таблет с GPS, който показва безопасния маршрут. Фират се шегува, че ще откаже да го върне, когато американците се изтеглят, както Тръмп се зарече да направи до няколко месеца.
В база до фронтовата линия разговарям с германската доброволка в женските отряди за отбрана YPJ Амара, докато топлим ръцете си до димящ мангал. Престъпленията на ИДИЛ срещу жените са трудни за възприемане. Поробват ги, колят ги… но винаги си спомням какво ми каза една другарка за това какво са представлявали турските бомбардировки в Африн… как е събирала парчета от телата на другарите си, защото не е искала да ги остави на бойното поле…”, разказва тя.
Престъпленията на ИДИЛ са добре документирани. Но джихадистките милиции, които Турция обедини под името “Национална армия” също са обвинявани във военни престъпления от ООН и Amnesty International – изнасилване на жени, масови убийства на кюрдски цивилни, изтезания, екзекуции и дори излагане на затворени в клетки цивилни по улиците като жив щит.
За да разберем какво заплашва да се случи в Рожава, трябва само да погледнем към Африн. През 2018 г. Турция нахлу в кантона – религиозно разнообразен регион, в който живееха над 200 000 етнически кюрди и около 300 000 вътрешно разселени лица от други части на Сирия. Преди инвазията това бе една от най-мирните и сигурни части от Сирия, която на практика не бе ставала арена на военни сблъсъци от началото на конфликта.
В резултат на турската офанзива стотици цивилни бяха убити, а стотици хиляди бяха прогонени от домовете си. Оцелелите и останалите в Африн са подложени на групово управление от страна на подкрепяните от Турция групировки, които налагат шериата, отвличат, изтезават и екзекутират цивилни. Според Amnesty International извършваните от тях нарушения на човешките права вероятно представляват военни престъпления.
ООН е установило, че въпреки номиналното местно представителство, “надзорът на управленските структури (в Африн) се поддържа от Турция”. В региона са инсталирани обучени от Турция полицейски сили, които обаче не успяват да предотвратят кървавите междуособици между джихадистките милиции. Улици и площади в Африн биват преименувани с турски имена, или направо биват кръщавани на Ердоган, отворени са турски пощенски станции и други служби, а турският език е наложен в училищата.
“Ако хората не са с теб, не можеш да направиш нищо”, казва боецът от YPG Маслум. Гласът му е станал дрезгав след три месеца на фронта. “ИДИЛ бяха тук от години, но дали хората са били с тях? Не. Сега стотици цивилни напускат тяхната територия всеки ден. Виждате колко са щастливи да дойдат при нас – защото ги питаме от какво имат нужда и им го осигуряваме”, заявява той.
Той прави проста съпоставка между начина, по който той и другарите му оперират и действията на ИДИЛ и подкрепяните от Турция милиции. “Защо ми е да плячкосвам? Нямам жена, семейство, къща… не ми трябват дори парите които ми плащат YPG. Аз се сражавам за жените на Кюрдистан”.
Рожава си е спечелила поддръжници по целия свят заради създаването на “демократично-конфедералистка” политическа система, основана на квартални съвети, наречени “комуни” и отстояваща принципите на равенството и еманципацията на жените, масовата демокрация и екологията. Но тези идеали изглеждат далечни по фронтовете в Деир Ез-Зор, намиращи се далеч от сърцето на революцията в градове като Кобане и Камишли.
Движейки се зад сапьорските екипи, бойците на YPG и YPJ укрепват позиции в къщи, които допреди 24 часа са били в ръцете на ИДИЛ. Оцелелите сгради, в които са се били настанили командирите от ИДИЛ, са учудващо просторни и луксозни, дори за този богат на петрол регион. Почти всички имат решетки на прозорците – предназначени не толкова за сигурност, колкото за да задържат жените затворнички вътре.
В една от къщите открихме окървавен ловджийски нож. 19-годишната Нужин от YPJ сподели, че изцяло женският ѝ отряд е открил прясно обръснати бради. Бойци на ИДИЛ със сигурност се укриват сред цивилните, напускащи т.нар. Хаджински котел през хуманитарните коридори.
Доколкото е възможно автономната администрация се опитва да прехвърля управлението към жителите на наскоро освободените региони като въвежда егалитарни демократични принципи. Но недоверието между кюрди и араби остава силно – кюрдите се страхуват от останала лоялност към ИДИЛ сред арабското население, докато арабите се боят, че ще имат второстепенна роля под кюрдско управление.
Бойците по тези фронтове са предимно местни араби, но кюрдските бойци изразяват опасения относно тяхната ангажираност към борбата за изчистване на бруталните джихадисти от региона. По време на засадата, докато бързах по пътя заедно с кюрдски отряд, видях демонстрация на тези обтегнати отношения. Разминахме се с арабски бойци, масово изоставящи позициите си – препъващи се в прахта и придържащи кървави превръзки. Кюрдските бойци крещяха с цяло гърло, за да удържат хаотичното отстъпление, но с малък успех.
В продължение на час бяхме приклещени от огъня на ИДИЛ. Кюрди и араби се биеха рамо до рамо, постоянно търсеха укритие, и в един момент бяха принудени да отстъпят, тъй като бойците на ИДИЛ се приближаваха все по-близо от всички страни. В един хаотичен момент картечар от SDF погрешка откри огън по един от собствените си отряди, останал отрязан зад настъпващия враг. “Приятели или джихадисти? Приятели или джихадисти?“, крещеше командирът в уоки-токито си.
В края на краищата преимуществото в живата сила, тежките оръжия и издържливостта на SDF се оказваха твърде голяма хапка за ИДИЛ. Джихадистите започнаха бързо да отсътпват, а SDF се втурна да си върне изгубените позиции. За този ден битката е спечелена. Нощта ще донесе нови въздушни удари от все още присъстващите сили на САЩ.
Прочистването на спящите клетки на ИДИЛ и самоделните експлозиви в региона обаче ще отнеме години. Още повече време ще изисква намирането на компромисна точка между демократично-феминисткия проект на Рожава и желанията и нуждите на местното население в номинално освободени региони като Манбидж и Рака.
Ако на Турция бъде позволено да възпроизведе катастрофалната окупация на Африн в цяла Североизточна Сирия, крехкият мир, установен тук с огромни жертви, ще се срине за дни.
“ИДИЛ са почти разгромени в този район”, казва доброволката Амара, докато гледа към опустошените останки от Ислямска държава от покрива на щаба. “Можем да дадем на хората тук шанс сами да градят живота си – но разбира се това няма да е истински край на ИДИЛ. Ако Америка наистина иска да се бори с терора, би трябвало да се бори с турския режим, който идва със самолетите си и бомбардира цивилни”, казва тя.
Амара добре знае, че няма особен шанс това да се случи. Тя и другите бойци в Деир-Ез Зор рискуват живота си, знаейки, че западните държави, които разчитат на тях за довършването ИДИЛ, им обръщат гръб. И потенциално ги изоставят на милостта на точно този тип хаос, в който ИДИЛ процъфтява – и отново ще има шанс да се възроди.
About The Author
