Мехди Фатахи, Associated Press
Те са родени след като протестите на родителите им свалят шаха на Иран през 1979 г. – в години, в които първоначалния ентусиазъм отстъпва място на трудностите от налаганата от САЩ изолация и кървавата осемгодишна война с Ирак.
Иранските “бебета на революцията” представляват голяма сила в страната днес, 40 години след свалянето на шах Мохамед Реза Пахлави и създаването на ислямската република.
Повече от половината от 80-милионното население на Иран е под 35-годишна възраст. Всичките те обаче трябва да живеят с последствията от бунта на предишното поколение, особено на фона на трудностите, причинени от подновяването на икономическите санкции от страна на САЩ.
Според мнозина целите на революцията все още не са достигнати.
“Ние имахме конкретни цели и все още вярваме, че тези цели са правилни”, казва 22-годишният студент Фарзад Фарахани. “Имахме искания и все още считаме, че тези искания са справедливи, но революцията не успя да ги изпълни в цялост”, добавя той.
Освен с инсталирането на управление чрез шиитска теокрация, ислямската революция в Иран се хвалеше и с установяването на независимост както от Запада, така и от Изтока. Тази революция дойде и с редица планове, прокарвани от левите сили, които се бяха обединили с иранското духовенство – включително такива за икономическо развитие, образование и социална справедливост. Лидерите на революцията обещаваха на хората дял от доходоносните продажби на петрол.
Днес почти всеки иранец е грамотен, в сравнение с едва 47% през 1976 г., според официалните статистики от онова време. Много хора се записват за висше образование, както си личи от тълпите млади хора по улиците около Техеранския университет.
Но поне един от всеки четирима млади не успява да си намери работа. Безработицата в страната е 11%, а сред младите е повече от два пъти по-висока. Тези, които си намират работа, често приемат позиции под нивото си, поради което има случаи като таксиджия със защитен докторат.
Манния Филум, студентка на 27 години, казва, че революцията наистина е произвела повече образовани иранци, но сега тя и приятелите ѝ са решени да емигрират, ако получат възможност за реализация в чужбина. “Всеки чертае планове да спечели стипендия и да напусне Иран. Тези, които остават, имат богати татковци, които са собственици на фабрики или са на добра служба. Те могат да останат тук и да имат работа и стабилен живот”, казва тя.
Големият дял на млади хора в Иран поне отчасти се дължи на това, че клиниките за семейно планиране са закрити след революцията. Властите се надяваха да създадат “армия от 20 милиона”, която да се противопостави на “глобалната арогантност” и да поведе мюсюлманския свят. Много от младите са израснали и след кървавата война, започната от Ирак през 80-те, която доведе до смъртта на един милион души.
“Икономическата ситуация е много лоша. Моят баща участва във войната и бе ранен в бой. Той бе готов да жертва живота си и обичаше аятолах Хомейни. Дори днес, когато разговаряме, той не иска да приеме лошата реалност”, казва 20-годишната студентка Кимиа Закери. “Родителите ми са много нещастни. Те мислят, че икономическата ситуация би трябвало да е много по-добра. Вярата на хората не е толкова твърда, колкото преди”, казва тя. “Не можем да се забавляваме или да си купуваме неща. Трябва просто да свързваш двата края и да оцеляваш”.
Младото поколение иранци познава основно времена на изключителен политически натиск и само кратък период на размразяване. Западните санкции са част от живота през всички десетилетия след щурма на щатското посолство през 1979 г. и 444-дневната заложническа криза.
Имаше усещане за оптимизъм през 2015 г., когато Иран сключи споразумение, ограничаващо обогатяването на уран срещу вдигане на санкциите. Но надеждата избледня при управлението на Тръмп, който изтегли САЩ от сделката, оправдавайки се с ролята на Техеран в региона и програмата за балистични ракети.
27-годишният Шаян Момени, следващ стоматология, обвинява Съединените щати за текущите проблеми на Иран. “Това има много малко общо с революцията. Става въпрос най-вече за желанието на Америка да показва мускули. Америка иска да доминира Близкия Изток, но не може да го постигне. Сега се мъчат да ни поставят на колене, но не са успели”, казва той.
Друга студентка – Филум, обаче не е съгласна. “Япония можеше да отреже връзките с Америка след Хирошима и да продължава да повтаря “Смърт на Америка” до ден-днешен. Но те запазиха връзките и се радват на ползите, и това помогна много за прогреса на страната им. А в Иран не е така. Тук все още се настоява, че Америка е лоша и ни е враг, че Великобритания е лоша и ни е враг”, казва тя. “На каква цена идва тази независимост? На цената живота ни да става все по-лош?”, пита Филум.
Тези виждания са споделяни от много от хората, израснали с достъп до интернет и сателитни канали, предлагащи различна гледна точка от държавните телевизии. Това поколение обаче също така наблюдаваше как протестите на “арабската пролет” прераснаха във войни и репресии, което им служи за предупреждение предвид нарастващия натиск от страна на САЩ върху правителството им. Те си спомнят и хаоса и сблъсъците след оспорваните президентски избори в Иран през 2009 г.
Фарахани казва, че според него революциите като цяло не са добро нещо. “Смятам, че реформите са по-добър вариант от революциите и радикалните промени, които унищожават и добри неща”, казва той.
Мохамед Ахади, 25-годишен готвач, обаче е горд от прогреса, постигнат от Иран. “Преди този 40-годишен период хората нямаха думата”, казва той пред техеранската джамия, където се е молел преди малко. “Но днес, като погледнем всичко след тези 40 години, нашите ракети и ядрени технологии, нашите постижения в Близкия Изток – по целия свят се говори за това. Това е страхотно чувство и ние се чувстваме силни”, заявява той.
Дори на фона на икономическите санкции той вижда неподчинение, което носи независимост и “напълно си заслужава”. “Да, Америка е по-напред от нас, защото е започнала да работи преди 300 години, а нашата революция е едва на 40. Ако революцията не се беше случила, днес щяхме да сме в позиция като Саудитска Арабия… Целият ни живот, дори дишането ни, щеше да зависи от Америка”, добавя той.
