Виц от венесуелски чавистки сайт. Венесуелец пита испанец: „За какво си говорите в Испания, когато не говорите за Венесуела”. Испанецът: „За Каталуня”. „А когато не говорите за Каталуня?”. „За Венесуела”…
Испанският премиер Педро Санчес, който преди броени дни стана европейски знаменосец в признаването за „временен президент” на Венесуела на самозванеца Хуан Гуайдо, в момента е потопен в остра вътрешнополитическа криза заради Каталуня. Градусът е толкова висок, че може да доведе дори до падане на правителството.
Поводът е задвижването на процес на диалог между представените в местния парламент на Каталуня политически партии под егидата на централното правителство в Мадрид. Целта е да се намери изход от патовата ситуация около претенциите за независимост на автономната област, издигани от сепаратистките сили, и позицията на интегристите. За започването на такъв диалог се разбраха на среща в Барселона на 20 декември Педро Санчес и ръководителят на каталунското правителство Ким Тора. Сега, когато диалогът вече трябва да тръгне, станаха ясни подробностите по механизма му и именно те отприщиха гнева на дясната испанска опозиция в целия ѝ спектър – от парламентарните Народна партия и „Сюдаданос” до извънпарламентарната и ултрадясна Vox.
Възмущението им кипна още заради самия формат на предстоящите обсъждания, които няма да се водят в каталунския парламент, а на т.нар. „партийна маса”, на която ще са представени пак всички партии от местния законодателен орган в Барселона плюс евентуално някои партии от Конгреса на депутатите в Мадрид. Десницата смята, че това означава създаване на дублираща каталунския парламент структура и я клейми като противоконституционна и „тъмна”, защото дебатите там няма да са публични.
А най-скандализиращо за десницата е въвеждането в този формат на преговори и на фигурата на посредник, който вероятно ще е чужденец „с международен авторитет” и от каталунски произход. Макар личността на въпросния посредник изобщо още да не е уточнена, самата идея да бъде включено такова лице отприщи мощен протест отдясно. Посипаха се и остри персонални хули към премиера социалист Санчес, когото лидерът на Народната партия Пабло Касадо нарече „най-големия предател”, „некадърник”, „безотговорен”, „лъжец”, „съучастник в държавен преврат” и т.н.
Трябва да се знае, че в спора около Каталуня най-болезнената за Мадрид тема е желанието на сепаратистите в автономната област да водят диалога с централната власт на равна нога, като между две самостоятелни и равноправни сили. Това искане наистина противоречи на конституционния статут на областта, която е само автономна. Съставна част от тактиката на сепаратистите по тази линия е и стремежът им да изведат темата на международно ниво. Те отдавна настояват за вкарването в преговорите именно на посредник отвън. Което всъщност би отворило възможност индиректно пак да се признае, че става дума за конфликт между два самостоятелни субекта, дори между две отделни държави. Хипотеза, която особено в средите на десницата, а и сред голяма част от социалистите, се приема като взривоопасна за конституционния ред.
Ето затова сега е толкова остра реакцията на Народната партия, „Сюдаданос” и Vox, които дори сформираха по този случай истински единен фронт помежду си срещу Педро Санчес и правителството му. Трите партии за първи път се съюзиха още през януари, за да може с общите им гласове местен премиер на Андалусия да стане кандидатът на Народната партия Хуан Мануел Морено. Още тогава това бе опасен симптом за единение между умерената и крайната десница.
Сега, покрай каталунския казус и „посредника”, този съюз вече се затвърждава и на национално ниво. Народната партия, „Сюдаданос” и Vox обявиха, че свикват обща антиправителствена демонстрация тази неделя под мотото „За единна Испания. Избори!”. Пабло Касадо предупреди, че партията му започва да се подготвя за вот на недоверие към кабинета на Санчес, а лидерът на „Сюдаданос” Алберт Ривера повтори искането на своята формация за предсрочни избори. Явно обединената десница поема курс към сваляне на Санчес и към премерване на силите отново пред урните.
За Санчес ситуацията е повече от гореща. Той предприе отстъпките пред каталунските сепаратисти по формата на предстоящия диалог, защото техните партии, представени в Конгреса на депутатите в Мадрид, са сред онези, които крепят неговото правителство на малцинството. Те бяха предупредили, че няма да подкрепят внесения в парламента от премиера бюджет, ако той не приеме условията им за „партийната маса” и „посредника”.
Другата важна сила, която крепи правителството на Санчес с гласовете си, е Unidos Poodemos – изборен съюз между партиите „Подемос” и Обединена левица. Само че „Подемос” в момента преживява дълбока вътрешна криза. Тя се персонализира в разминаването във възгледите за партийните съюзи между лидера на „Подемос” Пабло Иглесиас и друг съосновател на партията – Иниго Ерехон. Конфликтът им удари сериозно по авторитета на тази формация и подкопава шансовете ѝ за предстоящите през май избори за Европарламент и за местни органи на властта в Испания.
Добре е да се знае също, че заетата от Санчес позиция по кризата във Венесуела беше остро критикувана от „Подемос” и Обединена левица. Някои наблюдатели допускат, че решението на Санчес да подкрепи Гуайдо е свързано с опасенията му, че отслабената от вътрешните си разпри „Подемос” вече няма да е достатъчно сигурна „патерица”. И затова е побързал да заеме позицията на десницата по венесуелския казус, разчитайки на хипотетичен бъдещ съюз с усърдно адвокатстващата на Гуайдо „Сюдаданос”. Сега обаче, покрай разгорялата се много бързо нова фаза на каталунската криза, тази врата със сигурност му се затваря. Ясно е, че Алберт Ривера иска единствено предсрочни избори, а ако ще търси съюзи, те ще са в дясно и в ултрадясно. Бъдещето на Санчес увисва в неизвестност.
Самият испански премиер днес е в Страсбург, където си е уговорил среща с председателя на Европейския съд по правата на човека Максимо Раймонди. Този съд другата седмица ще гледа делото, заведено от сепаратистките партии в Каталуня срещу испанската държава, която обвиняват в нарушение на човешките права. Делото е заради това, че Испания държи техни лидери в затвора. Целта на Санчес е да убеди Раймонди, че Испания е правова и демократична държава, а намиращите се зад решетките каталунски политици са там, защото са престъпили конституцията. Същата тема ще имат и планираните срещи на испанския премиер в разположения също в Страсбург Съвет на Европа.
Застигнат по пътя от нападките на Пабло Касадо и от обявената за неделя антиправителствена демонстрация на десницата, Санчес написа в социалните мрежи: „Когато надделява гневът над споразумяването и едностранният разрив над консенсуса, когато се зове за прости и анахронични формули, демокрацията отслабва. Когато се залага на лъжата, манипулацията или измислената носталгия, демокрацията страда. Ако демокрацията иска да надделее, трябва да приеме тези предизвикателства”.
Доста испански наблюдатели смятат, че в създалата се ситуация никоя политическа сила в страната не е на висотата на отговорностите си. А известният коментатор Иняки Габилондо обобщи така тази оценка: „В момента на най-дълбока политическа криза разполагаме с най-повърхностните политици. Те упражняват политика на късите панталонки, на туитовете”.
