Половината родители във Великобритания са виждали антиваксинационни послания в социалните мрежи, според доклад на Кралското общество по публично здраве. Новините все пак не са изцяло лоши – 90% от родителите все още са достатъчно съзнателни, за да ваксинират децата си, каквото и да са прочели. Точно както почти всички потребителки на Mumsnet (еквивалент на БГ Мама) не са се юрнали да напускат семействата си и да се местят в женски комуни, въпреки всички фалшиви новини, които се бълват на сайта.
Но шегата настрана – това е сериозен въпрос. За да издържи имунитета срещу морбили – нещо, върху което антиваксърските конспирации често се изхождат – се изисква 90-95% от населението да е имунизирано. Това важи само за заразните болести. Ако антиваксърите се бяха концентрирали върху разпространението на безсмислици за инжекциите против тетанус, нямаше да вредят на никого освен на себе си и на собствените си деца. Но къде би било забавлението в това? Те имат изненадващо малко да кажат за тази предавана през почвата болест.
Така че ние вече усилено подриваме общественото здраве – единствената причина за което е, че една нелепа конспиративна теория, която в други времена би била бързо дискредитирана, отнасяйки със себе си една-две репутации, извади късмет в ерата на интернет и глобалната културна война. Това е класическа “гореща” тема, комбинираща елегантността и взискателността на базираната върху доказателства наука (от страна на про-ваксинационната позиция) с избухливия първичен гняв на родителското покровителство.
Все пак корените на антиваксинационното движение са показателни. Подобно на много неща, прикачени към родителството, и конкретно към майчинството, това движение представлява значимо културно развитие, което е изолирано и игнорирано, докато се стигне до трагедия. Според мен това се дължи на измамното разбиране, че родителството е аполитично – или по-конкретно, че нищо, което майката мисли или прави, не би могло да има по-широко контекстуално значение.
Недоверието към медицината, или както архаично се нарича – “западната медицина”, някога бе резервирано за хипарите. В ранните дни на антиваксинационното движение около началото на века изказващите недоверие към ваксините се простираха из целия политически спектър. Едва през последното десетилетие това се превърна в репертоар на американската десница, и едва през последните няколко години изявени представители на Републиканската партия – като Крис Кристи и Ранд Пол през 2015 г. – започнаха да го използват като свой боен зов. Как точно теми от политически кампании в САЩ стигат до Facebook страници в други държави е трудно да се каже с точност. Достатъчно е да се отбележи, че това се случва, както е видно от други неща, като започнем от ислямофобията и стигнем до случаи като бебето Чарли Гард.
Антиваксърството е в унисон с цялостното антинаучно движение: отричането на климатичните промени, презрение към всякакви данни за неравенството и неговите ефекти, генерализирано отхвърляне на експертизата. Склонни сме да разглеждаме тези тенденции поотделно, и то от грешния край на телескопа.
Отричащите климатичните промени са финансирани от индустрията с изкопаеми горива, пазарните фундаменталисти пък удобно ръководят хедж фондове. Тези повърхностни обяснения изглеждат смислени, но пропускат нещо основно: не тесният личен интерес движи похода срещу доказателствата, а по-скоро става въпрос за цялостен светоглед.
Научните открития клонят към колективното: за създаването им е нужно колективно съзнание, и отговорите, които осигуряват, са насочени към обществото – ваксинирайте се, преразпределяйте, рециклирайте. Науката е изравняваща и плуралистична, тя поставя авторитета не върху конкретен човек или тип човек, а върху безплътното, безкрайно достъпно пространство на доказателствата. Дали ще е ваксина против морбили или климатичен модел, крайната десница го мрази. Освен това, когато фактите биват толкова енергично оспорвани, когато са толкова ефективно заличени от обществения терен, всичко, което остава, са чувствата. Властта се връща при човека, който чувства най-силно – там, където човекът винаги е вярвал, че ѝ е мястото.
Въпросът е как това идеологическо хвърчило си намира публика? Защо хората не са по-устойчиви, по-обвързани със света на доказателствата? Тук контекстите се разделят. Отричането на климатичните промени просто е далеч по-комфортно от съобразяването с доказателствата. При родителството установените авторитети до такава степен са започнали да се определят от нерационална предпазливост („не сядай на новите мебели“, „бебешката формула причинява рак“ и т.н.), че надделява манталитетът на Дивия Запад.
Според настроенията на деня експертите сами са се подкопали след години на преувеличения и вече всичко трябва да се проверява във Facebook. Основата на решението обаче си остава същата: достоверността на доказателствата някак трябва да се обнови. В противен случай рискът от епидемия на морбили ще е само началото на порочна спирала.
About The Author
