Иде ли интервенция на Съединените щати във Венесуела

Мега-ястребът Елиът Ейбрамс, съветвал Буш-младши за войната в Ирак и участвал в аферата „Иран-контри” срещу Никарагуа, бе назначен от Вашингтон за спецпратеник по венесуелските въпроси. Дали Тръмп ще употреби обявеното триседмично примирие с Конгреса за военни действия срещу Каракас?

Майк Помпео представи Елиът Ейбрамс като спецпратеник за Венесуела на пресконференция в Държавния департамент на САЩ. Снимка: Twitter
Майк Помпео представи Елиът Ейбрамс като спецпратеник за Венесуела на пресконференция в Държавния департамент на САЩ. Снимка: Twitter

Няма американски президент, който да не е водил „своя” война. Доста са сигналите от последните дни и часове, че и Доналд Тръмп се готви за подобна авантюра – срещу Венесуела. Дори обявеното от него триседмично примирие с Конгреса, което временно отпушва функционирането на държавната администрация в САЩ, може да се приеме като знак, че вероятно се задава нещо сериозно.

Още по-директен белег е назначаването за специален пратеник на Вашингтон за Венесуела на мега-ястреба Елиът Ейбрамс, съветвал Джордж Буш-младши за войната в Ирак и участвал в аферата „Иран-контри” срещу Никарагуа по времето на Роналд Рейгън. Държавният секретар Майк Помпео го представи пред публиката броени часове преди насроченото за днес заседание на Съвета за сигурност на ООН тъкмо по темата Венесуела, което бе поискано от САЩ.

Всички помним, че и преди войната в Ирак имаше такова инфарктно заседание на най-висшия световен дипломатически орган, който не подкрепи американските планове за военна намеса. Скоро след това обаче Вашингтон все пак изпрати войската си срещу Ирак, като привлече и позорната „коалиция на желаещите”, към която, уви, се присъедини и България.

Това ли предстои да гледаме и във Венесуела? Сигурното е, че САЩ няма да успеят да прокарат през Съвета за сигурност удар от никакво естество по официалната власт в Каракас, която вече получи твърдата подкрепа на две от държавите постоянни членки на Съвета с право на вето – Русия и Китай.

Вашингтон не успя тази седмица да постигне достатъчно мнозинство за антивенесуелската си позиция и в Организацията на американските държави, в която от 34-те държави членки само 16 подкрепиха неговата линия.

От своя страна Европейският съюз засега продължава вътрешните си консултации за изработване на обща позиция по венесуелската криза. Според цитирани от испански медии източници първоначалната по-мека линия, при която ЕС предлагаше да посредничи за вътрешен диалог във Венесуела, за да се постигне мирно разрешаване на кризата, вече се трансформирала в ултиматум към венесуелския президент Николас Мадуро да проведе незабавно „демократични избори” в страната. В противен случай ЕС щял да признае самообявилия се за „временен президент” Хуан Гуайдо, който е и председател на суспендираното от венесуелския Върховен съд Национално събрание, смятано за „единствено легитимно” в Брюксел и Вашингтон.

Докато тази очертаваща се обща позиция още се съгласува, испанският премиер Педро Санчес пръв я обяви като официална за своето правителство. Той постави на Мадуро 8-дневен срок да обяви избори. Последваха го Франция, Германия и Великобритания. Засега това са все още позиции на отделните правителства, но става дума за държави със сериозно влияние в света, а две от тях са и членки на Съвета за сигурност на ООН.

Малко след тях със своя позиция, доста подобна на тяхната, излезе и висшата представителка за външната политика на ЕС Федерика Могерини. В нейния текст също се иска насрочване на „свободни, прозрачни и надеждни президентски избори“ във Венесуела, но вместо 8-дневния срок стои „в близките дни“. Името на Гуайдо никъде не се споменава. Но е отбелязано, че ако изборите не бъдат обявени, „ЕС ще предприеме по-нататъшни действия, включително по въпроса за признаването на лидерството в страната в съответствие с член 233 от конституцията на Венесуела“. Това е членът за „вакуум във властта“, с който Гуайдо мотивира своето самопровъзгласяване за „временен президент“, но който юридически не съответства на създалата се сега ситуация.

Същевременно е очевидно, че каквито и да е позиции и ултиматуми, отправяни от чужди държави и съюзи към венесуелското правителство, са несъмнена намеса във вътрешните работи на суверенна държава, чиито граждани са единствените с право да решават кое е легитимно и кое не в тяхната собствена страна. Така поне повелява международното право.

Уви, това международно право отдавна е драстично пропукано от многобройни предходни случаи на произволни военни удари по други суверенни държави (Афганистан, Ирак, Либия, Сирия), така че няма да е никакъв прецедент, ако САЩ изоставят непродуктивния за техните цели дипломатически фронт и предприемат пряк военен сблъсък и сега. Не е задължително да го осъществяват със собствени сили. Помпео ненапразно в началото на януари координира американската позиция спрямо Венесуела с двете ѝ ключови съседки – Колумбия и Бразилия. И на двете места получи твърда подкрепа от президентите Иван Дуке и Жаир Болсонаро. Така че е много вероятен сценарият за военна операция срещу Каракас, осъществена именно от Колумбия и Бразилия.

Междувременно се форсира и вътрешна офанзива срещу венесуелската армия, каквато вече обяви признатия от САЩ „временен президент” Гуайдо. Той оповести, че започва кампания по пряко обработване на семействата на военнослужещите. Опозиционни емисари щели да ги обикалят къща по къща, за да ги убеждават армията да оттегли подкрепата си за „узурпатора” Мадуро.

Впрочем, разбра се, че Гуайдо е преминал инструктаж какво и как да прави при совалките си през декември именно между САЩ, Колумбия и Бразилия, за които откровено разказа пред АР друг активен опозиционер – установилият се в Испания бивш кмет на Каракас Антонио Ледесма. Разследвания и на други американски медии показаха, че Гуайдо е получавал напътствени обаждания лично от вицепрезидента на САЩ Майк Помпео.

На състоялото се днес в Ню Йорк извънредно заседание на Съвета за сигурност, свикано по инициатива на САЩ със стремежа да се иска отстраняването на Мадуро и утвърждаването на Гуайдо като „временен президент“, остро изказване направи венесуелският външен министър Хорхе Ареаса. Той изрази учудване защо темата на заседанието не е друга – за намесата на САЩ във вътрешните работи на Венесуела, за оглавения от тях държавен преврат срещу законното правителство в Каракас и съответно за погазване от тяхна страна на Устава на ООН.

Външният министър на Венесуела Хорхе Ареаса настоя да се спазва Устава на ООН по време на изказването си пред Съвета за сигурност. Снимка: TeleSur
Външният министър на Венесуела Хорхе Ареаса настоя да се спазва Устава на ООН по време на изказването си пред Съвета за сигурност. Снимка: TeleSur

Ареаса беше рязък и към страните от ЕС, отправили 8-дневен ултиматум към Венесуела, като ги запита откъде им е хрумнало „подобно вмешателско и дори инфантилно действие“. Той ги посъветва „да си гледат европейските работи“ и се поинтересува защо никой на иска от испанския премиер Педро Санчес също да организира избори – намек за факта, че правителството на Санчес бе сформирано след парламентарни рокади, а не като пряк резултат от избори.

„Готови сме да браним нашия суверенитет и нашето достойнство. Венесуела е необратимо свободна!“ – изтъкна венесуелският външен министър.

В остри спорове по време на заседанието на Съвета за сигурност влязоха държавният секретар на САЩ Майк Помпео и представителят на Русия в ООН Василий Небензя.

Помпео призова всички държави да решат дали искат да „със силите на свободата“ или „с лигата на Мадуро и нейния хаос“ и настоя да бъдат прекъснати финансовите транзацкии с венесуелското правителство. Той порица Русия, Китай, Сирия, Иран и Куба, че подкрепят официалната власт в Каракас.

На свой ред Небензя настоя, също като Ареаса, че същинската тема на обсъждането в Съвета за сигурност трябва да е „чуждата заплаха срещу Венесуела“ и ролята на САЩ за дестабилизиране на целия латиноамерикански регион. А ултиматумът на някои страни от ЕС спрямо Каракас беше наречен от Небензя „провокация“.

Русия и Китай заедно с непостоянните членки на Съвета за сигурност Южна Африка и Екваториална Гвинея блокираха приемането на декларация в подкрепа на венесуелското Национално събрание.

Що се отнася до споменатия прясно излъчен спецпратеник на Вашингтон за Венесуела Елиът Ейбрамс, самото назначение на подобна личност е повече от красноречиво за начина, по който САЩ се канят да действат спрямо Каракас. Ейбрамс е от преките участници в нашумелия скандал „Иран-контри”, гръмнал през 80-те години. При онази афера американски държавни служители организират тайни оръжейни сделки с ембаргов Иран. С получените пари са финансирани „контрите”, които ЦРУ обучава и въоръжава на територията на Хондурас, за да ги праща после да воюват срещу правителството на сандинистите в Никарагуа. По същото време Ейбрамс е помощник-държавен секретар по междуамериканските въпроси и е вътре в цялата схема.

Елиът Ейбрамс на пресконференцията в Държавния департамент, на която бе представен като спецпратеник за Венесуела. Снимка: RT
Елиът Ейбрамс на пресконференцията в Държавния департамент, на която бе представен като спецпратеник за Венесуела. Снимка: RT

През 1991 г. е осъден за това, че е лъгал пред Конгреса на САЩ, давайки показания по делото „Иран-контри”. Но е амнистиран от тогавашния президент на САЩ и бивш директор на ЦРУ Джордж Буш-баща. По-късно пък грейва като звезда в администрацията вече на Джодрдж Буш-син, който през декември 2002 г. го назначава за директор на направление Близък изток и Северна Африка в Съвета за национална сигурност. Само три месеца по-късно – през март 2003 г., САЩ нападат Ирак.

„Елиът ще бъде най-активният в нашата мисия за подпомагане на венесуелския народ при тоталното възстановяване на демокрацията и просперитета в страната,” обяви Помпео, представайки Ейбрамс на пресконферанция във Вашингтон снощи.

Ако съдим по едно такова „тотално възстановяване” в Ирак, където се е упражнявал този „експерт”, нищо омиротворяващо не се очертава и в предстоящите планове на САЩ спрямо Венесуела.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар