Българите, които декларират, че използват интернет, се увеличават през 2018 г. с 2 процентни пункта до близо 2/3 от населението. Въпреки това, страната ни остава на последното място в ЕС по този показател, непосредствено след съседите Румъния и Гърция, при които този дял е малко над 70%. Средното ниво за общността е 85 на сто.
Достъпът до мрежата у нас традиционно се коментира в контекста на неговата скорост и цена. Но докато в големите градове бързият и евтин широколентов интернет отдавна се приема за даденост, реалността е по-различна в някои части от страната, където подобни резултати биха изисквали инвестиции, които биха били нерентабилни за търговските компании. Макар това да се променя в последните години с развитието на сателитните технологии и особено на мобилния интернет, далеч по-голям фактор занапред ще бъде комбинацията от застаряващо население и голям дял на застрашените от бедност.
Това си личи от възрастовата разбивка на данните. При младежите до 30-годишна възраст България отново е последна (заедно с Италия), но вече с 92% използващи интернет. Сред възрастните (65-74 г.) обаче едва 19% влизат в мрежата, срещу средно 56% за общността. Ролята на социалноикономическите фактори също е значителна. При най-бедната четвърт от населението само 26% ползват интернет, спрямо 72% средно за ЕС. За най-богатата четвърт този дял е 83%. При хората с ниско или никакво образование делът е 39%, докато сред висшистите – 90%.
Най-старите данни, с които разполага Евростат, показват, че още през 2003 г. в Дания, Швеция и Финландия интернет е ползван от по-голяма част от жителите им, отколкото в България 15 години по-късно. Днес в Скандинавието над 90% от населението използват интернет. До 2015 г. страната ни е предпоследна, преди Румъния, но в следващите три години северната съседка отчита подобрение с 15 пр. пункта срещу само 8 пр.п. за България през същия период.
Интересни са и начините на употреба на мрежата. В България делът на хората, които я използват за телефонни разговори, е по-висок от средноевропейския, което вероятно се дължи на високата емиграция в последния четвърт век. Близо до средните равнища е и делът на ползващите социални мрежи (51%). При възрастните над 65 г. този дял обаче е едва 19% (56% за ЕС). Най-значителна е разликата при интернет банкирането, което се използва от повече от половината европейци и едва 7% от българите, като страната ни е убедително на последното място по този критерий редом с Румъния.
About The Author
