Народното събрание отхвърли ветото на държавния глава Румен Радев върху промени в Наказателния кодекс, които предвиждат така наречените от журналисти и от опозицията „тайни арести“.
При необходими 121 гласа, общо 137 народни представители от всички групи, с изключение на БСП, гласуваха срещу ветото и препотвърдиха първоначалната воля на парламента. 43-ма депутати – всички от БСП, гласуваха в подкрепа на президентското вето и срещу промените.
Това беше вето №12 на Румен Радев и единадесети случай, в който мнозинството в парламента не се съгласява с мотивите на президента като приема окончателно на извънредно трето гласуване даден спорен законопроект.
Радев наложи 12-тото си вето на 19 декември миналата година като причина да върне обратно поправките в Народното събрание беше заложената в тях възможност за два дни отлагане на уведомяването при задържане на възрастен и еднодневно отлагане при арест на непълнолетни.
„Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага. Президентът подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя“, написа тогава в своите мотиви Румен Радев.
Според него, без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило.
„Имате право на поправителен изпит по държавност и правов ред“, заяви по време на дебатите Филип Попов от БСП. Според него и партията му, поправките противоречат на редица международни актове, както и на самата европейска директива, транспонирането на която е на хартия основна цел на промените в Наказателния кодекс.
„Няма да натриете носа на президента, като отхвърлите ветото. Ще натриете носа на Наказателно-процесуалния кодекс, на тези които боравят с него, на българските граждани, на българските майки и бащи, които ще усетят репресивния апарат на държавата върху себе си“, добави Попов.
Очаквано, от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ не се съгласиха с него и с президента. „Продължава да се внушава, че става въпрос за „тайни арести“. Всички вече разбраха, че няма тайни арести, няма лишаване от право на защита, органите са задължени да осигурят адвокат на задържаните лица, а също така лекарска помощ, преводач, ако е нужен, и така нататък“, заяви депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров.
Аргументите на управляващите повтори и председателят на правната комисия Данаил Кирилов, а Християн Митев от НФСБ подчерта, че законът дава право за защитник да бъде посочен член на семейството. Също така ставало ясно, че който и да бъде назначен за адвокат, той щял да уведоми родителите.
До момента единственото вето на Румен Радев, което беше успешно, е върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол – промени, придобили популярност като поправката „Домусчиев“. От началото на мандата си Радев върна още Закона за концесиите, Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, изменения на Административно-процесуалния кодекс, Закона за държавната собственост и Закона за корпоративното подоходно облагане.
About The Author
