Няколкостотин български граждани, най-вече от ромския етнос, протестираха шумно пред сградата на Министерския съвет в София с искане за оставка на вицепремиера Красимир Каракачанов. Повод за протеста стана изказване на лидера на ВМРО след побой над военоослужещ в село Войводиново, когато той нарече „много нагли“ всички роми в България, включително тези, които нямат никакво отношение към инцидента.
„Каракачанов, не разделяй обществото“ и „Каракачанов, върви си“ бяха най-често срещаните плакати на протеста, който се проведе в т.нар. „Триъгълник на властта“ – пространството между сградата на правителството, Народното събрание и президентството. Имаше и лозунги, които гласяха „Родино моя, ти си ваза, в която не цъфти омраза“ и „България казва „Не!“ на фашизма“. Възгласи „Оставка!“ многократно огласиха площада.
От импровизираната трибуна се изказаха десетки граждани, които изразиха възмущението си, че вече 30 години ромите в България са удобен параван за управленска немощ и винаги вниманието се насочва към тях, когато политиците не могат да покажат капацитет. „Свърши вече времето на кебапчетата“, заяви един от говорителите по адрес на подобни действия от страна на политиците, които използват ромите по време на избори, държат ги в бедност, мизерия и гета, работят с т.нар. барони в тази посока, а след това виреят върху омразата към ромите, която често съзнателно инициират и подклаждат.
Друг плакат беше насочен срещу събарянето на къщи по средата на зимата. „Войводите не събарят къщи!“, гласеше той, а критиките от трибуната бяха, че не е нормално, дори да има незаконни жилища, събарянето да се случва в този момент и по този начин.
Карачаканов от своя страна отказа да се извини и коментира днес пред медии, че няма причина да прави това, като същевременно признава правото на всеки да протестира. Междувременно от Министерство на отбраната съобщиха, че Каракачанов е бил сурвакан за празника Василица от ученици от ромски произход, за които не е известно дали са били обвинени, че са „много нагли“, но така или иначе обобщената констатация, за която вицепремиерът не пожела да се извини, би трябвало да се отнася включително и за тях.