„Фалшивите инвалиди“, под лозунга за борба с които премина цяла година, излязоха на светло. Открихме ги в Пета градска, но може да ги срещнете всеки ден в още девет болници, в които се провеждат ТЕЛК комисиите в столицата.
Изглеждат умислени, отчаяни, примирени. Всеки е вглъбен в собствения си случай и се пита защо точно на него се е случило. Гледали са безбройните телевизионни новини за „фалшивите инвалидни пенсии“ и вероятно са си мислели – или поне тайно са се надявали – това да се отнася за някой друг, не за тях.
От тези хора не струи енергия за общи действия в защита на колективните им права. Но бъдете сигурни – няма човек на света, който иска да чуе за себе си това, което те казват за управляващите и техните близки. Ще го спестим, защото децата на когото и да било не са отговорни за деянията на своите родители.
Само ще припомним, че по темата за „фалшивите инвалиди“ се упражнявали партийни лидери, вицепремиери, омбудсман(ка) и всички социални министри в последните 10 години, включително позабравените Емилия Масларова и Тотю Младенов. За да привлекат на своя страна общественото мнение политици са прибягвали и до произвеждане на фалшиви новини.
„В момента хората с решение на ТЕЛК са 988 000, което означава 15% от населението на страната“
Цветан Цветанов, зам.-председател на ГЕРБ, цитира фалшиви данни пред bTV на 14.04.2017 г. Всъщност, към този момент броят на получаващите инвалидни пенсии е почти два пъти по-малък – около 518 хиляди (7,3% от населението), а разликата до над 900 хил. идва от това, че някои хора с увреждания са получавали и друга добавка от 25-30 лв., кой знае защо наречена „втора пенсия“. Въпросната фалшива новина става основа на всички последвали реформи в сектора, а бомбастичното, но невярно число продължава да се цитира от политици и медии, включително от протестиращи майки на деца с увреждания.
Хората с увреждания се категоризират в три групи – над 90 %; от 70 до 90% и от 50 до 70%. От тях зависи и размера на материалното подпомагане, което ще получат. Както е известно, променената наскоро Наредба за медицинската експертиза въведе нови правила за категоризация. При определянето степента на инвалидизация вече се взима предвид само основното заболяване, не и съпътстващите. От началото на август ТЕЛК комисиите работят по новите правила и регистрират масово слизане на хора в по-долна категория или под 50%, тоест налице са множество случаи на частична или пълна загуба на инвалидни пенсии.
Хората с увреждания са длъжни да минават пред експертна оценка на ТЕЛК веднъж на две-три години. Всички ще се извървят до лятото на 2021 г., когато ще се разкрие пълната картина. Засега виждаме достатъчно елементи от нея, които показват, че са били напълно прави онези, които още в началото на миналата година предупреждаваха, че смисълът на цялата т.нар. „реформа“ е отнемане и пренасочване на финансови средства от най-нуждаещите се. Колко точно са случаите към момента вероятно ще научим в началото на 2019 г., когато здравният министър Кирил Ананиев трябва да отговори на питане на депутатката от БСП Виолета Желева.
Венцислава Дудева споделя историята на сина си Виктор. Видео: Ивайло Атанасов
15-годишният Виктор, чието стъпало е смазано от автомобил, е един от пациентите, които тези дни излизат от ТЕЛК със степен на увреждане под 50%. Ако погледнем на нещата в материално изражение – детето влиза в комисията с подпомагане в размер на около 300 лева, излиза с 0 лева. Водещата му диагноза е „Смазване на други части на глезена и стъпалото“, заедно с нея има още една – деформация на подбедрицата, предстои изследване и на трета – скъсяване на единия крак.
Всекидневието на Виктор се променя коренно в сравнение с живота на връстниците му, когато в последния учебен ден 2013 г. стъпалото на третокласника попада под колелото на бус в близост до 119 СОУ в София, където учи. Първоначалните прогнози на лекарите са, че десният му крак ще бъде ампутиран под коляното. Д-р Николай Узунов и екипът му в „Пирогов“ обаче правят чудеса и спасяват крака. Буквално събират ходилото на части. Казват, че това им е първи такъв случай. Налага се обаче ампутация на два пръста и ходилни кости, а стъпалото остава деформирано. Последната операция на ученика е от май тази година. Детето продължава да не може да ходи нормално и вероятно никога няма да може.
Майката на Виктор – Венцислава Дудева, не е работила три години, за да се грижи за сина си, да го води и взима от училище, да го развежда по безкрайни прегледи и процедури. Заедно със съпруга ѝ имат още един син на 13 години. И двамата не са от София, плащат за квартира. Мъжът е работник – поставя рамки на картини, а жената е започнала работа преди няколко дни в хипермаркет. И още преди да е получила първата заплата, идва „честитка“ за Виктор – инвалидната пенсия на детето е спряна.
В първите години след катастрофата финансовата помощ от държавата е стигала общо до 350 лева – инвалидна пенсия и социално подпомагане с добавки за транспорт, диетично хранене и индивидуално обучение. После добавките отпадат и парите намаляват с около 50 лв. С последното решение на ТЕЛК отпреди няколко дни, Виктор губи цялото подпомагане, включително и ученическата си стипендия от 25 лв. за дете с трайно увреждане.
„Директно ще кажа, масово у нас има хора, които си минават през ТЕЛК и се изкарват болни от най-различни заболявания, а те всъщност са здрави и получават абсолютна неправомерно инвалидна пенсия, става дума за една сума от 1,7 млрд. лв. годишно за 988 хиляди „инвалиди“. С парите, които ще бъдат спестени от преразглеждането им, ще бъдат индексирани абсолютно всички пенсии.“
Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, пред в. „Стандарт“, 21.04.2017 г., ретранслира неверните данни на Цветан Цветанов
70+70+70=70! В математиката подобно съждение е абсурд, но е абсолютно меродавно по новите правила за определяне на медицинската експертиза. „Идва инвалид първа група с три заболявания, всяко от което му е носило 70% инвалидност. Сега приемаме само водещото заболяване и от тук човекът излиза вече във втора група със 70%. Или друг случай – миналата седмица дойде пациент в инвалидна количка, първа група инвалидизация, с ампутирано ходило и още две заболявания. Тръгна си с трета група, малко над 50%…“, споделя д-р Боряна Холевич, травматолог, председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК-София. „След новата оценка, която се принудихме да му поставим, пациент ми сподели – щом съм вече толкова добре, ще кажа утре на шефа да започне да ме пише нощни смени. Представяте ли си! Става дума за човек с два инфаркта, а това е предпоставка за трети…“, добавя интернистът д-р Рускова.
„Една трета от решенията на ТЕЛК са фалшиви. Системата и самата методика позволяват да има прозорчета за злоупотреби… Вече има работна група, която ще очертае приоритетите… Целта е хората, които са с доказана инвалидност, да получат по-висок процент…“
Султанка Петрова, зам.-министър на труда и социалната политика, 28.06.2017 г.
Следващият случай чука на вратата пред кабинета на д-р Костадинова, невролог. Психичното болната Милена Христова (39 г.) е дошла с майка си Мария Христова от софийското село Желява, за да вземе новото решение на ТЕЛК. То я прехвърля от първа във втора група, въпреки че доскоро е била с 92% инвалидност заради три заболявания – епилепсия, психична (органична) промяна на личността и артериална хипертония. Нито едно от тях не се е подобрило. Сега остава със 75% заради епилепсията, останалото е… все тая.
Жените изглеждат примирени – майката следи новините, опасявала се е, че реформите ще ги засегнат. Милена е отраснала в помощно училище, психодиспансеризирана е. Въпреки тежките заболявания, някога е работила надомна работа. Лепила е свирки за панаирите, сглобявала е пластмасови кончета за стрелбищата. По стотинка за бройка, в най-добрия случай – 200 лева месечно. Само че никой вече не купува свирки, панаирджийските стрелбища са изчезваща атракция. Кой ще я вземе на работа сега? Майка ѝ е проверявала – търсят се жени за миене на чинии в заведение. Работното време е 12 часа, няма предвидени изключения за психично болна жена с епилепсия и още две диагнози.
„Толкова години съм пред кабинетите. Не съм видяла случай на фалшив инвалид, всичко това е измислено и нарочно е поставено по този начин. Никой не е дошъл пред ТЕЛК за удоволствие, а от нужда“ – споделя Мария Христова – „Участвала съм в протести на организациите на хора с увреждания. Вече съм се примирила с всичко“. На онези, които не спират да говорят за „фалшивите инвалиди“, Мария пожелава само едно – да взимат пари, колкото е инвалидната пенсия. Халал да им са!
„Той примерно е инвалид с краката, обаче може да работи с ръцете, но ние казваме: Няма да работиш, ще ти даваме едни пари. Не ми харесва, наистина… Истината с инвалидните пенсии е такава – не желаят да работят, желаят някой друг да ги издържа.“
Валери Симеонов, бивш вицепремиер пред заседание на Националния съвет по медицинска експертиза на 25 октомври 2017 г. , водено лично от него
Милена се усмихва топло, кима с кротък и невинен поглед – като че ли в момента разбира всичко. Освен за нея, майка ѝ се грижи вкъщи и за своята майка – възрастна жена на легло, с пет стенда на сърцето и още множество заболявания. 57-годишната жена е работничка във фармацевтичен цех, съпругът ѝ е пенсионер от „Кремиковци“. Имат и по-малка дъщеря, която си е стъпила на краката. Пенсията на Милена е 145 лв. плюс 22,50 лв. доплащане за лекарства. Вече ще е по-малка. Досега е стигала основно за храна, обувки, чорапи и дамски превръзки. Нещо ще трябва да отпадне от списъка…
Ако се стигне до влошаване на състоянието, пациентите имат право да поискат нов преглед от ТЕЛК след 6 месеца, напомня им д-р Костадинова и ги изпраща със съчувствие – „…и да се надяваме, че наредбите ще се променят“.
Това е напълно възможно да се случи, само че промяната, която се задава, не е от лошо към по-добро, а от лошо към по-лошо. А още по-обидно и нелепо е, че новата заплаха, която е надвиснала над хората с увреждания, този път идва не от политици и институции, а… от други нуждаещи се.
Сигурно се досещате – да, става въпрос за майките на деца с увреждания от инициативата „Системата убива!“, които спечелиха всеобщи симпатии в битката си с вицепремиера Валери Симеонов и в крайна смета го свалиха от поста, макар че по горчива ирония повтарят част от неговите тези (например, квалифицирайки останалите хора с увреждания като „социални паразити“). Наред с това подкрепят и документите за „реформа“ – както Наредбата за медицинската експертиза, така и Наредбата за работоспособността, пробутвана от бившия вицепремиер и антуража му, но спряна от национално представителните организации на хора с увреждания. Сега „майките“ всъщност настояват да се приеме и втората наредба на този, когото в социалните мрежи наричаха WC.
На 30 ноември във фейсбук страницата „Мостове“, брандирана с мотото „Системата ни убива!“, беше разпространен един базисен документ: „ТЕЛК – Защо е необходима промяна“. Майките дори заплашиха с нов палатков протест на площада, ако исканията в него не бъдат изпълнени. Есенцията на основното им искане (ако игнорираме шикалкавенето и съблазнителните лозунги), се свежда до разформироване на системата на ТЕЛК, чиято най-голяма слабост била универсалният ѝ характер. Иначе казано, според майките, ТЕЛК трябва да издава индивидуална оценка на работоспособността (функционалността), а не на неработоспособността. Зад галещото ушите на мнозина жонглиране с термини обаче се крие опасен капан – ако ТЕЛК или някаква друга комисия ще казва, че някой е работоспособен, то близко до ума е, че това ще доведе до намаляване или премахване на подпомагането за него.
„Тези, които искат индивидуална оценка на функционалност, дават ли си сметка, че например раково болен, който сега получава след петата година от заболяването 50%, при оценка на функционалност ще остане без никаква подкрепа? И това не се отнася само за раково болните. Добре е, когато се искат реформи, да се мисли за всички хора с увреждания“, коментира д-р Холевич.
„Ето тук трябва да бъде тежката реформа, която ние ще направим. Да, има увреда, жената е с една гърда по-малко, не дай Боже, нали… обаче не рефлектира по никакъв начин в нейната работоспособност“
Д-р Николай Петров, бивш министър на здравеопазването в кабинета „Борисов-3“ пред заседанието на Националния съвет по медицинска експертиза на 25 октомври 2017 г.
Всъщност, индивидуалната оценка на работоспособността едва ли би донесла нещо реално на тези хора при положение, че държавата не е предвидила мерки за тяхната трудова реализация, нито някъде ги чакат готови пригодени работни места. И без да разполагат с въпросната оценка мнозина от хората с увреждания сами знаят каква работа могат да подхванат, стига да успеят да си намерят такава. А скромната им пенсия, която боде очите на мнозина, не е в състояние да бъде заместител дори на минимална работна заплата. Реално представлява малка и недостатъчна компенсация за това, че често не могат да бъдат толкова конкурентни, колкото останалите здрави работещи.
„Определяйки ги като негодни, системата реално превръща хората с увреждания в социални паразити, тъй като тя не прави необходимото, за да ги подкрепи адекватно и да им позволи да бъдат равноправни граждани, да се издържат и да дадат своя принос към обществото“ – четем по-нататък в документа, който започва да звучи като писан от някоя организация на работодатели, а не на хора с увреждания – „Необходимо е възприемането им като човешки ресурс, в който следва да се инвестира… Да се инвестира с подкрепа за преодоляване на бариерите, за да може същият този човешки ресурс да даде своя принос за формиране на БВП на страната“.
Колкото до „социалния паразитизъм“, явно се имат предвид дребни отстъпки към инвалидите, наречени „привилегии“ – финансова подкрепа „на калпак“, синьо картонче за безплатно паркиране и безплатна винетка, статут за преференциално третиране в НАП… Но нима данъчните преференции за най-уязвимите и останалите дребни права и придобивки са нещо лошо?!
Вместо изброените „привилегии“ майките искат подкрепа за достъпен транспорт, съвременни технически средства, достъп до образование и трудова реализация, лична помощ, адаптиране на жилище или лично превозно средство, помощ в дома, в училище, на работното място… Чудесно! Но дали си дават сметка, че при сегашната регресивна данъчна система в България и един от най-ниските дялове на преразпределителната функция на държавата в целия ЕС, почти всичко това звучи като утопия? Никак не е утопично обаче под лозунга за „реформа“ на сегашната система да отпаднат и малкото съществуващи придобивки. Не е като да не сме виждали как се случва тъкмо това. Променената наредба за медицинската експертиза под напора на фалшивите новини за „фалшивите инвалиди“, е само най-пресният, но не и единствен пример.
Впрочем, оценката, която социалните работници и сега правят въз основа на експертното решение на ТЕЛК, в значителна степен е съобразена с индивидуалните нужди на конкретния човек. Със сигурност има още какво да се желае, но няма нищо по-опасно от превръщането на „индивидуалната оценка“ във фетиш. Всички виждаме с очите си до какви антисоциални идеи за реформи доведоха безотговорните приказки за чудодейните „индивидуални здравноосигурителни партиди“ („Това са си мои пари, не да се лекуват циганите с тях!“), които са на път да сринат и последните остатъци от солидарния модел на всеобщото здравеопазване. Някои от най-гласовитите, които се вързаха на подобни легенди, скоро с ужас ще установят, че индивидуалните им партиди стигат за няколко прегледа, измерване на кръвното и превръзка на един пръст, а за всичко останало ще плащат отделно, ако могат да си го позволят.
Да, всеобщите социални системи са до голяма степен универсални. И да, те понякога действат „на калпак“. Но все пак държавата не е келнер, а обществените системи не са нито клуб, нито частно парти. В противен случай всички деца щяха да учат по индивидуални програми, съобразно техните заложби и желания, щеше да има и различни пътища със собствени правилници, адаптирани към потребностите на водачите на различни автомобили. Разбиването на универсалните социални системи доказано е път към по-малко до никаква социална политика. Чудно е как все още има хора, които не са научили този урок.
Тук няма да се спираме надълго на други странни твърдения като: „100% степен на увреждане не означава задължително 100% неработоспособност!“ (Е, добре – нека да са 2% или 5% работоспособност, и какво от това? Случайно да познавате някой, който да предлага заплата за 5% свършена работа?). Или: “Всичко това може да бъде постигнато с участието на цялото общество, защото ползите ще са за всички“ (Хм, а кой засипваше участници в протестите на национално представените организации на хора с увреждания с куп цветисти определения – от обидното „Телкаджии“ до циничното „Убийци“?).
За финал си представете следния сюжет: Малко бедно градче в Дивия Запад, където властва самозабравил се шериф. Вечер всички са в бара, понеже няма къде другаде да отидат, и щат – не щат са се примирили управникът да ги обира с белязани карти, а отгоре на всичко да търпят подигравките му. Внезапно вратата се отваря с ритник и нахлува каубой, който гръмва омразния шериф. Всички са щастливи, избухват бурни аплодисменти, но след малко радостните викове се сливат с писъци от ужас. Зашеметен от успеха си, каубоят е започнал да стреля наред…
Искат ли майките от „Системата убива!“ да заприличат на този „герой“?
About The Author
