В категории:България

По-висок данък върху печалбите на бизнеса, за да има пари за хората с увреждания, предлага КТ „Подкрепа“

Синдикатите правят опит заглушените покрай скандала аргументи срещу законопроекта „Манолова“ да бъдат чути, като най-големия проблем виждат в необходимите средства. Пари обаче могат да се намерят, твърдят те, при това не за сметка на други нуждаещи се.

Увеличение на корпоративния данък от сегашните 10% до 15% предлага КТ „Подкрепа“ в свое становище относно Законопроекта за личната помощ, изготвен от НПО „Център за независим живот“ и внесен от омбудсмана Мая Манолова в Народното събрание заедно с протестиращите майки на деца с увреждания.

Според синдикатите финансовата обосновка на законопроекта, предложена в неговата заключителна част, не е пресметната коректно и не отговаря на реалните нужди на хората с увреждания у нас. Изискват се десет пъти повече средства от тези, които според вносителите ще бъдат достатъчни, а за да бъдат намерени пари, от КТ „Подкрепа“ предлагат 50% увеличение на данъците за бизнеса. Според тях това ще отключи необходимия финансов ресурс, за да бъдат покрити средствата, необходими за всички хора с увреждания в страната.

Законопроектът за личната помощ е дело на НПО „Център за независим живот“ по проект, финансиран от друга неправителствена организация – „Балкански тръст за демокрация“. Той беше подложен на разглеждане на заседание Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, на който се заформи скандал между Мая Манолова, представители на майките на деца с увреждания, национално представителните организации на хората с увреждания и президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.

Законопроектът беше подложен на сериозни критики за неговата юридическа издържаност и основна идея, като впоследствие беше сериозно преработен, по признание на самата Мая Манолова. Той беше входиран в парламента чрез правото на частична законодателна инициатиава на омбудсмана, а малко след това се превърна в актуален законопроект, след като беше „припознат“ от две парламентарни групи. На 2 юли текстът беше внесен с подписите на депутати от ВОЛЯ, а два дни по-късно същият законопроект беше входиран официално и с подписите на депутати от БСП, сред които Корнелия Нинова.

Въпреки някои промени, касаещи най-вече юридически неуредици, от КТ „Подкрепа“ отново изразяват негативно становище за законопроекта на НПО „Център за независим живот“, редактиран от Манолова и внесен от БСП и ВОЛЯ. Именно критиките на синдикатите към същността на текста по време на печално известното заседание в Министерския съвет стана причина за скандала, в който и двете страни впоследствие изпуснаха нервите си, а това от своя страна доведе до огромна неяснота и липса на внимание какво всъщност се предлага и дали то ще проработи за онези, чиито проблеми уж трябва да реши.

Защо КТ „Подкрепа“ не подкрепя законопроекта „Манолова“ ?

Според синдикатите още в изготвения от НПО „Център за независим живот“ (ЦНЖ) законопроект са заложени тежки правни дефекти, а целта му е „пренасочване на държавни средства към неправителствени организации“ или казано иначе – „аутсорсинг на социални услуги, а не по-висока устойчивост на социалните грижи“.

„В представените ни „нови“ законопроекти за личната помощ част от най-абсурдните юридически текстове са премахнати, но идеологическата база е запазена“, пишат от КТ „Подкрепа“ в своето становище. Те изтъкват, че проектът на Закон за личната помощ преповтаря част от материята, залегнала в изработвания в момента от Министерството на труда и социалната политика Закон за социалните услуги. „Не е целесъобразно, а и законосъобразно, една и съща област да се регламентира в различни нормативни актове. Дори поради риска текстове от различните закони да влизат в противоречие помежду си“, предупреждават синдикатите.

Проектът на ЦНЖ и Манолова предвижда създаването на нова Агенция за правата на хората с увреждания, което от КТ „Подкрепа“ не считат за целесъобразно. Подобен подход е свързан с допълнителни разходи за създаване и поддържане на успоредна администрация и мрежа от областни структури със задължителните за това разходи, изтъкват те.

Синдикатите се противопоставят на предвиденото в законопроекта предложение посредници между хората с увреждания и личните асистенти да бъдат неправителствени организации (НПО). В първоначалния вариант на законопроекта, възпламенил страстите, се предвиждаше и допълнително заплащане към тези НПО, но в преработения вариант този текст е отпаднал. Въпреки това, според КТ „Подкрепа“, тези НПО няма как да работят без финансови средства.

„Опасяваме се, че такива могат да бъдат определени в подзаконов нормативен акт, което би представлявало държавна помощ за ненужна администрация между човека с увреждане и държавните институции. Надяваме се, че целта на вносителите не е разпиляване на и без това ограничените ресурси за административни разходи, които да бъдат усвоявани от НПО-та. Това по същество е аутсорсинг на услуги“, пишат те.

Един от най-големите проблеми на законопроекта е пълната неяснота кои ще бъдат хората с увреждания, които ще имат право да ползват асистентска грижа. „В законопроекта е записано, че той ще се отнася за всички хора с увреждания. Но вносителите не са уточнили какво увреждане. Законът за интеграция на хората с увреждания дава определение на „човек с трайно увреждане“ като лице с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек или с вид и степен на увреждания 50 и над 50%. Но не това визира текстът на „Център за независим живот“, г-жа Манолова, депутатите от „ВОЛЯ“ и БСП, тъй като в целия законопроект никъде не се позовава на решенията на ТЕЛК. Вписан е единствено неопределеният термин „валиден медицински документ“. Нашето недоумение идва от това, че представителите на протестиращите, чиито искания г-жа Манолова твърди, че защитава, еднозначно отхвърлят решенията на ТЕЛК, като основен документ за определяне на инвалидността“, обясняват от КТ „Подкрепа“.

Според тях този фундаментален проблем – неяснотата кой точно според закона всъщност ще има право да бъде ползвател на услугите, за които е създаден – прави невъзможен коректния финансов анализ.

Друг проблем на законопроекта според КТ „Подкрепа“ е, че направените в глава трета от него предложения по същество описват хората с увреждания като работодатели. „КТ „Подкрепа“ категорично заявява, че те не са и не могат да бъдат такива. Хората с увреждания трябва да имат възможност да получават социални грижи, не да определят условия на труд, сключване и прекратяване на договори с асистентите“, настояват синдикатите.

Синдикатите заявяват още, че не могат да подкрепят законопроект, който регламентира труд в крайна несигурност. „Заложените в чл. 9, ал. 3 и 4 текстове позволяват неконтролируеми злоупотреби с трудовите права на заетите асистенти, които ще зависят дори от моментни настроения на ползвателите. Предлага се последните да „управляват и контролират вида, качеството и времетраенето на положения от асистентите труд“, да „определят момента за възникване и прекратяване на договорните отношения с асистентите“. Ние проявяваме разбиране към възможни ситуации, в които асистент и ползвател не се разбират и не могат да продължат да си взаимодействат.

Но от това не може да зависи заетостта на асистентите. Те следва да имат възможност да помагат на друго лице с увреждания, а не да остават без работа. Това обаче може да се случи само, ако асистентът е сключил договор с голяма, държавна институция, която може да го ангажира с друг нуждаещ се. Но не може да стане, ако асистентът има договор с неправителствена организация или с отделно лице“, пише още в становището на синдикалната конфедерация.

Законопроектът предвижда и възможност асистентите да бъдат наемани на граждански договор, тоест без всички задължителни за трудовите договори осигуровки и сигурност, което също според КТ „Подкрепа“ е недопустимо и няма как да бъде подкрепено. Предвижда се и наетото лице да работи при „сумирано изчисляване на работното време“, което дава огромни възможности за злоупотреба с правата на трудещите се, дори при нормално сключен трудов договор.

Законопроектът позволява и забавяне на изплащането на дължимата заплата, което е обвързано и с изплащанията на осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване – още една причина, която от КТ „Подкрепа“ изтъкват като достатъчно основателна, за да не подкрепят така предложените текстове.

Финансова обосновка

Предложният към самия законопроект анализ на необходимите за неговото влизане в сила разходи се базира на броя на пенсионерите с трайно намалена работоспособност и увреждане над 90% с чужда помощ (чл. 103 от КСО), подчертават от КТ „Подкрепа“ и добавят, че „макар че заявената цел е задоволяване на нуждите на децата с увреждания, те не са включени във финансовите разчети. Тук не са включени и разходи за добавки за процент прослужено време, нощен труд, извънреден труд и други“.

„Анализът на омбудсмана сочи, че необходимите допълнителни средства са 105 млн. лв., като в разполагаемите за асистентска помощ г-жа Манолова включва добавките за чужда помощ на пенсионерите, които се изплащат в момента. Това означава само едно – за да се изпълнят предложените ни разчети, трябва да се отнемат добавките за чужда помощ от пенсионерите. Но дори така няма да бъде гарантирано финансово предоставянето на асистентска грижа. Тъй като не обхваща лицата с увреждания под 90%, не обхваща и децата с увреждания“, обръщат внимание синдикатите.

КТ „Подкрепа“ твърди, че разчетите за реалните финансови нужди, за да бъде изпълнена целта на законопроекта, показват необходимост от поне 10 пъти повече средства. „Намираме за безотговорно предлагане на такива текстове, без да бъде посочено откъде могат да дойдат те“, изтъкват синдикатите и предлагат възможен източник на средства – корпоративния данък.

„Настояваме всички вносители на проекта на Закон за личната помощ да включат и промени в Закона за корпоративното подоходно облагане за увеличаване на стандартната данъчна ставка от 10% на 15%. Така ще има възможност за финансово обезпечаване на изпълнението на Закона за личната помощ. Не като се отнемат и без това нищожните средства от други лица с увреждания!“, пишат синдикатите.

В обобщение те твърдят, че не могат да подкрепят законопроект, който „не е издържан юридически, не са дефинирани получателите на асистентска подкрепа, предполага многобройни нарушения на трудовите права и допуска отнемане на права на пенсионерите с 90% увреждания“. Те добавят, че отказват „да бъдат част от национално безотговорни предложения за аутсорсинг на социални грижи към неправителствения сектор“. „Препоръчваме на вносителите да предложат увеличение на корпоративния данък от 10% на 15%, за да не остават текстовете на проектозакона празни декларации, а да има реална възможност за извършване на социалната грижа за хора с увреждания“, завършва становището.

Десет пъти повече средства – мисията e възможна

Приходите от данъци върху печалбата (корпоративен данък) на бизнеса за 2017-та година в държавния бюджет са в размер на около 2.30 млрд. лева или под 2.3% от БВП на страната. За сравнение, преди 10 години, през 2008-ма година, приходите от корпоративен данък са били в размер на 3.1% от БВП. Сметките показват, че ако бъде увеличен с 5 процентни пункта, при същото ниво на събираемост, това ще донесе в бюджета още около 1 млрд. лева допълнителни средства. За сравнение приходите от данъка върху доходите на физическите лица, който също е 10% за всички работещи граждани, за 2017-та година е донесъл на бюджета 3.33 млрд или милион повече, отколкото държавата прибира от печалбите на бизнеса. Близо 3 пъти пък са по-големи приходите от ДДС – около 9.32 млрд лева.

България е една от страните в целия Европейския съюз с най-ниски данъци върху печалбата на фирмите, но дори това не спира десетки предприемачи да укриват своите печалби, за да избягват данъчно облагане. Други бизнесмени пък се стараят да демонстрират своето богатство, като например разливат скъпо шампанско в елитни курорти или си купуват уникални и супер скъпи нови модели спортни автомобили.

Същевременно няколко последователни правителства аргументират ниските данъци върху печалбите на бизнеса с необходимостта от „привличане на инвестиции“, макар данните на БНБ за спада на преките чуждестранни инвестиции в страната да показват, че този аргумент на практика не е валиден.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар