Ако в дадена страна притокът на трудова миграция е 10% от работната ръка, това означава пренасочване на 1,7% от Брутния вътрешен продукт от местните работници към собствениците на капитал. Изводът се съдържа в анализ на Европейската комисия под заглавие „Пазар на труда и тенденции в заплащането“, публикуван през 2008 г. Ако експертите на ЕК са прави, и ако в България се изпълнят желанията на работодателите за внос на близо половин милион работници, то това ще означава преразпределение на още 2,7 млрд. лв. към техните сметки.
„Сумата звучи достатъчно мотивиращо за организиране на лобистки натиск за промяна на българското законодателство“, заключи Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ Подкрепа“ и председател на сдружение „Солидарна България“. Тя е сред малцината експерти, които нееднократно са поставяли под съмнение в публичното пространство твърденията на работодателските организации за остър дефицит на работници в България и нуждата от внос на такива от страни извън ЕС.
Григорова припомни, че законодателният режим за внос на работна ръка беше либерализиран с активното съдействие на бившия вицепремиер Валери Симеонов, а част от поправките бяха прокарани през законодателни инициативи на отделни депутати от „Обединени патриоти“ и ГЕРБ, така че да се избегне обсъждането между правителството и социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Ваня Григорова представи пред представители на институциите, експерти, синдикалисти и граждански активисти изследването „Криза на кадрите: дефицит на работна ръка или на достойно заплащане?“. То търси отговор на въпросите – наистина ли свършиха работниците в България; ако има дефицит – какви са причините за това, и какво се крие зад зачестилите искания за внос на работна ръка. Изследването е осъществено с помощта на фондация „Фридрих Еберт“ и се базира върху анализ на официални данни и на нормативната база, анкети с работещи и работодатели, както и на теренни проучвания.
Вместо данни – „усещане“
Изследването стига до извода, че няма никакви официални статистически данни, които да подкрепят тезата за тежък дефицит на кадри в страната. „Ноторно известният факт“, както го наричат представители на работодателски организации, всъщност се основава на… анкети, проведени между работодатели. Тоест, „данните“ се произвеждат от самооценка на респондентите. Наблюдение на бизнеса, което се провежда от Националния статистически институт, сочи, че недостигът на работна ръка е проблем основно за строителството и промишлеността. При търговията на дребно и услугите затруднения от такъв тип имат два пъти по-малко фирми. Същевременно като най-значим проблем се откроява не дефицитът на кадри, а недостатъчното търсене на продукцията и несигурната икономическа среда.
От Агенцията по заетостта в Пловдив са споделили пред авторите на изследването, че бизнесът масово дори не попълва анкетите, които периодично им се изпращат за установяване на конкретните дефицити. От 35 000 компании в тази област на страната, само 500 са се включили в последната вълна на допитването. Прегледът на данните от него пък сочи, че отговор „липса на кадри“ често е първосигнална реакция, която понякога няма нищо общо с отговорите, дадени на останалите въпроси.
Всъщност там, където трудовите възнаграждения са високи, проблем с намирането на кадри няма. При обявена заплата 2200 лв. се отзовават над 1700 кандидати, при това в обезлюден район на страната и за дейност, която вреди на здравето на работниците. Но вместо да се ориентират към стратегия за нарастване на заплатите, бизнес организациите предпочитат да осъществяват натиск за облекчаване на вноса на работници. Първо беше използван аргументът за привличане на хора от българските общности в Украйна и Молдова. След провала на тези планове бизнесът вече се насочва към по-отдалечени дестинации (с още по-ниско заплащане) като Виетнам, Индия, Тунис, Египет и др.
Анализ върху обявите в Бюрата по труда от последните три години сочи, че свободните работни места са десетократно по-малко от регистрираните безработни, търсят се основно хора с ниска квалификация, заплати масово не се оповестяват. Почти 90% от обявите са за кандидати, които са с максимум завършен 10-и клас. Най-търсени са работници за минималната от 2018 г. заплата от 510 лв., огромната част от тях на 8-часов работен ден.
Преглед на обявите в частни агенции за намиране на работа пък показва, че свободните позиции със сравнително високи за страната заплати са предимно за работа в чужбина. Тоест, ако има глад за кадри, той не е за България, а за износ към Западна Европа. Само през 2017 г. са емигрирали почти 27 хиляди български граждани, 89% от които са хора в активна икономическа възраст.
Производство на новини за „нуждите“ на бизнеса
„Кравеферма дава заплата 3000 лева на животновъд без опит, но желаещи няма“ – такава новина гръмва в ефира на една от националните телевизии през юни, сякаш в подкрепа на „ноторно известния факт“, че работници в България липсват. Излъчен е репортаж от село Столетово в община Карлово, където собственикът на животните твърди, че фермата му е модернизирана, не се работи в калта и целият работен процес се контролира с едно копче, но въпреки това работниците му са избягали и той вероятно ще потърси желаещи от чужбина.
Шест месеца по-късно обаче ситуацията на живо изглежда съвсем различна от картината в телевизионния екран. През ноември екипът на изследването е посетил селото и е разговарял с кмета и с местни хора. Те са споделили, че такава обява за работа изобщо не им е била известна преди да бъдат изненадани от видяното по телевизията. И че най-вероятно заплатата от 3000 лв. не е за един, а за всичките четирима работници, които се трудят във фермата. Колкото до „работата с копче“, само единият обор е модернизиран и автоматизиран по европейски проект. А словоохотливият през лятото собственик вече не бил толкова разговорлив.
Оказало се, че преди няколко месеца той действително имал проблем, когато семейство работници се прибрало в родния си град Луковит, защото на жената ѝ предстояло раждане. След няколко месеца обаче хората се върнали и в момента продължават да работят там. А междувременно през карловското село се извървяла върволица от търсещи работа, привлечени от нечуваната заплата. Идвали отчаяни хора от цялата страна, дори от Видин, а акордеонист от Карнобат предложил на кмета услугите си с обещанието, че ако му съдейства за работа във фермата, ще свири безплатно на общоселските празници.
„Не разказвам всичко това, за да стигматизирам собственика, който действително предлага по-добри условия от много други, но в случая се очертават два проблема със съответните поуки“, заяви Ваня Григорова. „Първо, ако семейството е имало трудови договори, то не би си позволило да напусне без предупреждение. Когато работодателите не предлагат трудови договори, трябва да знаят, че неизвестността и несигурността е както за наетите, така и за тях. И второ – първата реакция на собственика гласи: „Всички сте запознати, че проблемът с работната ръка е сериозен“. Дори не е нужно да се обосновава, обществено известно е, че е така. Но под лупа ситуацията изглежда съвсем различна“.
Зад привидния хаос – стратегия
Макар оценките на различните страни в пазара на труда да звучат разнопосочно и дори хаотично, зад целия привиден хаос прозира една стратегия, задействана още от края на 90-те години. Поредица правителства рекламират България като разходен оазис – с най-ниски данъци върху капитала и с евтини, но квалифицирани кадри. Стратегията обаче започва да се пропуква след влизането на страната в Европейския съюз. Границите за трудова миграция са отворени, а управляващите „пропускат“ да сменят стратегията. В свободна и отворена общност обаче националната стратегия „ниски заплати“ вреди, както на държавите-приемници, така и на държавата-донор, се отбелязва в изследването.
А както подчертава цитираният старши изследовател на Европейския синдикален институт Бела Галгоци, ниските заплати означават също отслабена научно-изследователска и развойна дейност в дадената държава, както и никакви иновации. И до днес посредници продължават да привличат инвеститори с обещания, че в България ще намерят инженери срещу 700 лв. месечно.
На проведените в рамките на изследването работни срещи с представители на институциите, работодателите и синдикатите във Варна, Казанлък и Пловдив са се чули различни, включително екзотични, идеи за изход от ситуацията. Едно от цитираните мнения гласи – „Има твърде много юристи, икономисти и хора, които владеят чужди езици, но такива специалисти не са ни нужни“. Представителите на работодателски организации в два от градовете пък са оценили влиянието на езиковите и математическите гимназии върху пазара на труда по-скоро като вредно, защото подготвяли младите българи за емиграция. Редно било да се помисли за ограничаване на приема в тях, ако не и за затварянето им.
Липсват работници… в целия свят?!
Натискът на бизнеса за поевтиняване на труда чрез внос на работници не е само български феномен. Оказва се, че при търсене на термина „labour shortage“ (недостиг на работна ръка) в интернет търсачки излизат хиляди публикации за „дефицит на кадри“ къде ли не по света, включително в Европа, Канада, САЩ, Япония, Саудитска Арабия, Латинска Америка и дори в Китай. Анализатори, работодатели, синдикати и правителства кроят планове за привличане на работници, пишат стратегии за квалифициране и преквалифициране на работната ръка, за да се справят с този „глобален проблем“.
Въпреки всички твърдения на анализатори, агенции за подбор на персонал, бизнес организации и правителства, тежък недостиг на кадри в цял свят при нарастващо население няма и е невъзможно да има, се отбелязва в изследването. То съдържа следния пример:
В началото на 2018 г. в САЩ избухват масови протести на учители с настояване за увеличаване на заплатите и подобряване на материалното осигуряване в училищата. Вместо да решават тези проблеми, властите започват да се ориентират към решения за внос на учители, включително от Филипините. А бизнес издания подгряват атмосферата с твърдения, че дефицитът на преподаватели е „един от най-сериозните проблеми пред нашите училища“ и че „нарастването на броя на учениците, трудното задържане и проблемите с набирането на нови учители водят до недостиг в критични размери“. Разбира се, намират се и гласове, които предупреждават, че целта на истерията около „липсата на кадри“ е да се прокарат решения за трудов дъмпинг.
И, както отбелязва по този повод главният редактор на списанието „Current Affairs“ Натан Робинсън – „Ако искам да купя велосипед за 5 долара, но никой не ми предлага на такава цена, това означава ли, че в САЩ има тежък недостиг на велосипеди?“.
Видео от представянето на доклада:
Фотогалерия:
About The Author
