Данъчни промени, които веднага да увеличат разполагаемия доход и да облекчат социално-икономическата ситуация на над 95% от работещите хора в България, без да пострада бюджетът, обсъдиха група икономисти, синдикалисти, университетски преподаватели, журналисти и други на конференция в София.
Темата на срещата, организирана от Сдружение „Солидарна България“ с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“, беше „Десет години плосък данъчен модел. Равносметката“ и имаше за цел да направи преглед на ефектите от въвеждането на налога в България, доколко са изпълнени неговите цели и какви промени могат да бъдат извършени.
Предложенията са за въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица до размера на минималната работна заплата (0% данък върху всеки изкаран лев до 560 лева от всеки работещ), запазване на ставката от 10% за всеки изработен лев между 510 и 5000 лева, въвеждане на ставка от 20% за доходите над 5000 лева, увеличение на корпоративния данък от сегашните 10% на 12% и отпадане на тавана на осигуровките, който се предвижда догодина да бъде 3000 лева.
Изчисленията показват, че така работещите у нас за минимална заплата ще получат в джоба си веднага 48 лева повече, а тези на средна заплата – 56 лева повече. Всички с възнаграждение до 3000 лева ще разполагат с около 5о лева повече, като това са общо над 95% от работещите у нас. Негативен ще бъде ефектът за работещите за 5000 лева на месец – минус 192 лева, а за тези с 20 000 лева месечен доход – минус 3300 лева.
Предложенията стъпват на обширния доклад за настоящата данъчна система на България – „Плосък данък или демокрация“, изготвен от Солидарна България и Колектив за обществени интервенции и представен по-рано през годината.
Директорът на „Фридрих Еберт“ България д-р Хелене Кортлендер обясни, че за тях темата за данъците е изключително интересна и е била във фокуса на много събития през тази година, тъй като 10 години от въвеждането на плоския данъчен модел е подходящо време да равносметка.
„Нашата организация има дълга история на това да оспорваме и да поставяме под въпрос икономическите модели и концепции, особено от 2008-ма година насам след финансовата криза, когато стана ясно, че системата в момента не работи за мнозинството. За нас е много важно да дебатираме върху въпроси, касаещи остеритета (т.нар. „затягане на коланите“), фискалната строгост, нерегулираните пазари“, посочи тя.
„Интересен е фактът, че България въведе плоския данък не като отговор на кризата, а във време на стабилност. Дали това се оказва добро решение, дали е било устойчиво и дали действа добре, особено по отношение на неравенството, бедността и развитието“, постави въпроса Кортлендер.
Председателят на сдружение „Солидарна България“ и икономически съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова направи кратък преглед на показателите в основните сфери, на които се очакваше плоският данък да се отрази положително след неговото въвеждане преди 10 години – преки чуждестранни инвестиции, изсветляване на икономиката и по-висока събираемост. По отношение на сивата икономика тя се позова на периодичните доклади на проф. Фридрих Шнайдер.
„След 2008-ма година в България има лек спад на сивата икономика от 32.1 на 30.6%, но същевременно виждаме, че същото се случва и в Европейския съюз като цяло, приблизително с подобни темпове. Това показва, че и този лек спад не е резултат от въвеждането на плоския данък. Ако беше така, трябваше да очакваме в ЕС също масово да се прилага този данъчен модел. Намаляването на сивата икономика няма общо с въвеждането на плоския данък“, настоя тя.
Относно потока на преките чуждестранни инвестиции Григорова посочи, че в момента се дискутира дали през 2018-та спрямо 2017-ма има лек спад или лек ръст, но дори не може да се говори за нивата от преди 2008-ма, когато имаме около 7-8 млрд. евро чуждестранни инвестиции, при сегашните около 1 млрд. евро.
Най-показателни според нея са данните за ефектите на данъчния модел върху различните групи работещи. „Плоският данък е натоварил доходите на обикновените български граждани. Данъкът върху доходите на хората на минимална работна заплата се е увеличил от 0 лева на 21 лева, което не е незначително за хора с такъв доход. На тези със средни доходи – увеличение от цели 463%, а на тези с високите доходи – намаление от 32%“, показа тя и добави, че това веднага се отразява негативно върху потреблението в страната, а именно то движи растежа на икономиката.
Григорова обясни, че се позовава на медианното заплащане в страната, тъй като средно аритметичното не е коректно да бъде използвано. „Ако в една фирма има 10 души персонал и от тях 9 получават 500 лева, а един – 10 000 лв., очевидно средно аритметичната стойност не е представителна за мнозинството. Медианното заплащане разделя всички заплати и избира тази, която е точно в средата“, обясни тя.
След като представи конкретните предложения, Григорова добави: „Много е важно да се каже, че огромната част от хората страдат от настоящия данъчен модел. Той не постигна нито една от целите, с които беше въведен – нито една. Крайно време е да се опитаме да нормализираме данъчната система, да оставим малко повече доходи в населението с ниски такива. Виждаме какво се случва в момента – всички протести, и без значение дали хората могат да формулират ясно какво трябва да се промени, за да живеят по-добре, ние знаем какво трябва да се случи. Предлагаме част от задължителните мерки, които ще имат мигновен положителен ефект върху 95% от работещите хора в България“.
В амплоа на защитник на плоския данъчен модел, наречен от него „красив“, влезе бившият икономически министър и вицепремиер Николай Василев. Той посочи, че има две неща, в които България е по-добра от Германия – данъчната система и отбора по художествена гимнастика. „Както Лотар Матеус, ваш футболист, стана треньор на националния отбор по футбол на България, така Нешка Робева наскоро беше треньор на националния ви отбор по художествена гимнастика. И другото нещо, в което сме по-добри е, че ние имаме по-проста, по-красива и във всяко отношение по-ефективна данъчна система от вас“, заяви Василев и подкрепи идеята за приравняне на данъчните модели, но не на българския към германския, а обратното.
„Ако Европа иска изобщо да бъде конкурентна, да не сме най-заспалият и най-умрелият континент във всяко едно отношение, и да сме далеч изпреварени от САЩ, които току що намалиха данъците, от цяла Източна Азия, която е супер по-динамична, и от Великобритания, която сега ще намали рязко данъците заради Брекзит, вие трябва да правите като нас. Със сигурност ние не искаме да правим като вас“, каза Василев, обръщайки се към директора на „Фридрих Еберт“ – България.
„За мен е изключително бедствие премахването на тавана на социалните осигуровки“, каза още Василев. Според него никой „нормален бизнесмен“ няма да си декларира доходите, ако се въведат предложените промени и вместо това „ще избяга в чужбина“. Василев беше категоричен, че „България може да се гордее с това, че има проста данъчна система“.
Бившият министър на финансите и вицепремиер проф. Христина Вучева коментира, че още през 1926-та година в учебниците по финанси дори в България е записано, че пропорционалните или „плоски“ данъци са изключително вредни за реализирането на обществения интерес. „Ако обществото иска да живее в общ мир, в някакво цивилизовано единство, за това са нужни общи блага. Те гарантират съществуването на една цивилизация – на първо място образование, здравеопазване, грижи за децата, охрана на обществения ред. За съжаление днес много хора са заразени с тази липса на усет към обществените блага и оттам относно смисъла на данъците“, коментира проф. Вучева.
Тя даде пример, използван в същия учебник: ако имате един доход 10 хил. и един 100 хил. и 5% плосък данък, то първият ще дължи 500 единици, този със 100-те ще дължи 5000. Необходимият екзистенц жизнен минимум обаче е един и същ за двамата, например 5000 единици, но представлява много по-голяма относителна сума за човека с по-малък доход. Затова след покриването на данъка и абсолютния минимум за съществуване, на по-богатия остава в пъти по-голям разполагаем доход. „И това е обяснението в чисто алгебричен план на дегресията, която се случва при пропорционалното облагане“, обясни тя.
В последвалата дискусия участие взеха и проф. Иван Ангелов от БАН, присъстващи журналисти и синдикални дейци. Икономическият екперт в КНСБ Любослав Костов също потвърди, че според изчисленията на синдиката няма значително подобрение по отношение на сивата икономика в резултат от въвеждането на плоския данък, а още по-категоричен е провалът що се касае до инвестициите.
„Преките чуждестрани инвестиции бяха в размер на около 15-17% от БВП, докато сега между 1 и 2%“, посочи той. Според Костов едва 9 икономики в Европа имат плосък данък и сред тях са такива като Македония, Русия и Черна Гора, с които едва ли трябва да се сравняваме.
Участие в дебата взе и Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, който заяви, че приходите от данъка върху доходите растат през годините и това е едно от доказателствата за изсветляване на икономиката. По повод цитирани по време на дискусията думи на Адам Смит относно факта, че справедливостта е в основата на обществото и е справедливо богатите да плащат по-голяма част от доходите си, Стайков отвърна, че „да се цитират икономисти от преди няколко века и да си мислим, че онова, което те са говорили тогава, едно към едно можем да го пренесем сега, е несериозно“.
Видео:
About The Author
