Случващото се в България през последните години със засилването на насилието над жените и неговата публична нормализация, е стълкновение на няколко процеса.
Първо, усещаме резултатите от разбиването на промишлеността и земеделието, което остави поколения наши сънародници без работа и изгони много от нас да търсят препитание в чужбина. Tова поставя много семейства на прага на мизерията, затънали в заеми и зависимост от мафиотски структури, за да оцелеят. При растящото неравенство, жените често се превръщат в жертви и на икономическо, и на физическо насилие.
Второ, виждаме подронването на социалната система – докато корупция и безправие виреят сред работодателите, които не са задължени да предоставят условия на достоен труд, осигуряване и възнаграждение, институциите за социално подпомагане са сринати. Това удря до най-голяма степен жените, които извършват грижовен труд и често са принудени да извършват неформална, невидима и ниско платена работа.
Трето, свидетели сме на консервативни сили, които се опитват да върнат едно светско общество в мрачното средновековие. Няма и век след постигането на значими права и законово равенство за жените, днес виждаме как унижението на жената се превръща в норма. Безнаказани остават публични прояви на домашно насилие и убийство на жени. В последните месеци с убийството на Виктория Маринова и с публичния линч на Десислава Иванчева и Биляна Петрова виждаме как насилието над жени се превръща и в политически инструмент за смазване на инакомислещите.
Това трябва да спре!
За да спре, ние искаме следното от българската държава и ще се борим за постигането му:
1. Искаме увеличаване на социалното подпомагане, касаещо майчинството, родителството, отглеждането на деца и пенсиите.
2. Искаме оттегляне на предложението на Българската стопанска камара – докато тече майчинството, да не се натрупва платен годишен отпуск.
3. Настояваме да се сложи край на спекулирането с образа на „многодетната млада ромка“. Рестрикциите в социалната сфера, които се оправдават с него, са в интерес само на бизнеса. Те ощетяват всички жени, но поставят стигма особено на сестрите ни от ромски произход.
4. Искаме гаранция, че работодателите ще осигуряват работниците си на реалната им заплата. Злоупотребите удрят по-силно жените, защото засягат размера на майчински и пенсии.
5. Искаме достойно заплащане на труда на жените във всяка една сфера и особено в сферите, където повечето работещи са жени, които традиционно са и по-нископлатени.
6. Искаме увеличение на държавните субсидии и достъп до повече болници във всички населени места, училища, общински ясли, детски градини и детски кухни.
7. Искаме намаляване на ДДС върху детските храни, базови медикаменти и други стоки от първа необходимост. Намираме за необходимо да бъде преразгледана данъчната ни система – долу плоският данък! Както знаем от едноименната кампания, той е Машина за Неравенство, която засяга централно жените.
8. Искаме разбирането за родителска грижа да бъде разширено, така че отговорността за отглеждане на деца да пада върху обществото като цяло, а не единствено върху жените.
Борбата продължава!
Текстът представлява позиция на неформалния ляв феминистки колектив ЛевФем/LevFem, прочетен от Мария Иванчева по време на протеста срещу насилието над жени в София на 26 ноември.
About The Author
