Помните ли скандалите с роднинските назначения по времето на СДС и знаменитата фраза на Костов – „България е малка страна, всички сме братовчеди!“?
Оттогава минаха 20 години и „братчедите“ на Костов днес са като трупа самодейци. Ако можеха да оживеят, щяха да изглеждат като изпаднал шмекер с „Тука има, тука нема“, който опитва да разгъне масичката си пред лъскав щанд на Националната лотария.
После дойдоха „Батко и братко“ при тройната коалиция, „Тъщата с шестте апартамента“ и „На Цецо кумецо“ при първото и второто управление на Борисов, а при третото – „Кумгейт“ с участието на бившия министър на икономиката Делян Добрев… Не само сюжетът, но дори имената на скандалите, звучаха като семейни комедии. Щом се разчуеше за необяснимото забогатяване на лица от изпълнителната или съдебната власт, все се намираше някоя оправна стринка, чевръста кака, предприемчив шурей или находчив баджанак, който да поеме „политическата отговорност“ за натрупаното семейно състояние.
Да не си на мястото на днешните управляващи – не останаха вече роднини по пряка и съребрена линия, с които да се оправдаеш. Всичко е употребено. Затова и министърът на финансите Владислав Горанов прибегна до последния възможен „аргумент“. След като се разчу, че ползва безвъзмездно апартамент от 180 кв.м. в луксозен комплекс, построен от близкия до правителството работодателски бос Кирил Домусчиев, той обясни положението, в което се намира, с получен жест от своя Кръстник.
Обяснението звучи като извадено от филм. Седи си Кръстникът, кръстосал крака върху масата и докато от пурата му пада пепел, споделя с дрезгав глас житейска философия пред своя кръщелник: „Отделяш ли време за семейството си? Добре. Защото мъж, който не отделя време за семейството си, никога не може да бъде истински мъж“. Или – „Приятелството е всичко. Приятелството е повече от таланта. Повече от правителството“. Това вече е класика, но не в комедийния жанр.
В случая така нареченият „Кръстник“ и формален собственик на жилището – някой си Иван Сариев, дори не е толкова интересен. Такива като него с лопата да ги ринеш около всяка власт, дори и да се окажат верни слуховете, че въпросният Сариев е нещо като „Софжилфонд“ не само за финансовия министър, но и за други членове на политическото семейство на ГЕРБ.
Колкото до Горанов, той дори не опита да се оправдае като хората, явно защото е слушал Кръстникът – „Има неща, които трябва да се направят и човек ги прави, но никога не говори за тях. Не се опитва да ги оправдава. Те не могат да бъдат оправдани. Човек просто ги прави“.
Горанов не може да си позволи и да каже, че България е малка страна и всеки е кръстник на някого. Защото всички знаят, че Кръстникът тук е само един. И той не се казва Иван Сариев.
About The Author
