Великобритания владее Индия в продължение на около 200 години – период, характеризиран от крайна бедност и глад. Богатството на субконтинента се стопява за тези два века. В опит да отговори на въпрос, задаван от всички индийци, изявеният икономист Утса Патнаик изследва фискалните отношения между Колониална Индия и Великобритания, за да открие колко пари източват британците от Индия, пише BusinessToday.
В есе, наскоро публикувано от изданието на Колумбийския университет, Патнаик заявява, че Великобритания е източила повече от 45 трилиона долара от Индия, което и до този момент възпрепятства способността на страната да излезе от бедността.
Белезите на колонизацията остават, въпреки че Великобритания напуска Индия преди повече от 70 години, споделя икономистът. „Между 1765 и 1938 г. източеното се оценява на 9,3 трилиона паунда или 45 трилиона долара, като за мярка са използвани търговските излишъци на Индия, комбинирани с 5% лихвен процент“, разкрива Патнаик в интервю за изданието Mint.
Индийците така и не получават достъп до ценните си ресурси като златото и приходите от него. Вместо това всичко отива за Великобритания и жителите на Острова.
Изследването на Утса Патнаик разкрива, че доходът на глава от населението в страната остава почти непроменен за периода от 1900 до 1945-46.
„През 1900-02 г. доходът на глава от населението в Индия е 196.1 рупии, докато през 1945-46 година е само 201.9 рупии – това е непосредствено преди освобождението на страната. Максимумът в доходите е регистриран през 1930-32 г., когато са достигнати 223.8 рупии. Всичко това се случва на фона на факта, че за три поредни десетилетия до 1929 г. Индия регистрира втория най-печеливш експорт в света“, заявява тя пред изданието.
Според Патнаик всяка година британците източват средства, равностойни на 26-36 процента от бюджета на централното правителство. Това неизменно повлиява на Индия по пътя в превръщането ѝ в „развита страна“. Ако тези приходи бяха останали в Индия, страната би имала много напреднала социална система и здравеопазване, смята икономистката.
Представяйки някои наистина шокиращи данни, Патнаик споделя, че докато индийците умират „като мухи“ от недохранване и други болести, то британците продължават да отнемат трудно спечелените пари от бедното население. Великобритания изнася хранителни продукти и налага високи данъци, намалявайки покупателната способност на индийците и в крайна сметка причинява глад. „През 1911 година очакваната продължителност на живота при раждане в Индия е само 22 години“, разкрива Утса Патнаик.
Годишното потребление на храна на глава от населението е 200 кг през 1900 г., но спада до 137 кг по време на Втората световна война и след това. Когато Индия става независима през 1947 година позицията ѝ по всички социални параграфи е наистина мрачна.
Освен Патнаик, бившият заместник-генерален секретар на ООН и писател Шаши Тарур проследява жестокостите на Британската империя в книгата си „Безславната империя“. Там той нарича, считаният за велик лидер Уинстън Чърчил – „един от най-големите диктатори, отговорни за геноцид“.
„Човекът, който британците ни караха да почитаме като апостол на свободата и демокрацията има толкова кръв по ръцете си, колкото и най-кръвожадните диктатори на ХХ век“, заявява Тарур в интервю за американската телевизия ABC.
About The Author
