Индийски политик поставя Уинстън Чърчил в категорията на „най-кръвожадните диктатори“ на ХХ век, заради съучастието му в Бенгалския глад.
Новата книга на д-р Шаши Тарур „Безславната империя“, проследява жестокостите на Британската империя и твърди, че репутацията на бившия британски премиер като велик военен лидер и защитник на свободата е изцяло погрешна – особено предвид ролята му в Бенгалския глад*, довел до смъртта на 4 милиона души.
През 1943 година около 4 милиона бенгалци умират от глад, в следствие от решението на Чърчил да „пренасочи“ доставките на храна към британските войници и други страни, като Гърция, докато Бенгал е разтърсван от глад.
По време на появата си на Мелбърнския писателски фестивал, излъчен от ABC, индийският депутат припомня заповедите дадени от Чърчил на австралийските кораби, превозващи пшеница към индийските докове.
„И това е човекът, който британците ни караха да почитаме като апостол на свободата и демокрацията, докато той има толкова кръв по ръцете си, колкото и най-кръвожадните диктатори на ХХ век“, заявява Тарур на аплодиращата публика.
„Хората започнаха да умират, но според Чърчил самите те са си виновни, защото се размножавали като зайци. Чърчил заявявя, че „Мрази индийците. Те са диваци с дивашка религия“, допълва Тарур.
Д-р Тарур, който е бивш заместник-секретар на ООН, дава подробно описание на британската колониална експлоатация и унищожаване на традиционните индийски индустрии, като например текстилния отрасъл. Когато британците напускат Индия през 1947 година, тя е превърната в типичната държава от Третия свят.
„Апологетите на Британската империя се оправдават, казвайки че вината за това не е тяхна. Просто ние сме изпуснали влака за индустриалната революция. Е, ние изпуснахме влака, защото вие ни бутнахте под него“, казва Тарур.
Това не е първият път, когато той изразява недоволството си от начина, по който Чърчил се помни от историята. През март Тарур отново заяви, че бившият премиер, довел Великобритания до победа във Втората световна война, трябва да бъде запомнен заедно с най-известните диктатори на ХХ век.
„Чърчил е човекът, който британците настояват да се почита като някакъв апостол на свободата и демокрацията. За мен обаче той е един от най-злите владетели на ХХ век, а мястото му е до това на Хитлер, Сталин и Мао“, заявява Тарур пред UK Asian при представянето на своята книга.
„Ръцете на Чърчил са толкова окървавени, колкото тези на Хитлер. В следствие на решенията, които той лично е взел и одобрил, 4,3 милиона човека умират от гладна смърт в Бентал“, продължава Тарур.
„Британците не само преследваха собствената си политика да не помогнат на жертвите на глада, предизвикан от техните действия. Чърчил е настоявал износът на пшеница към Европа да продължи, като тя не е била пряко предназначена за изхранването на британските войници, а просто е била складирана за бъдещ евентуален десант в Гърция и Югославия. Кораби, натоварени със зърно, са пристигали от Австралия в Калкута. Но Чърчил им е заповядал да не разтоварват своето карго, а да продължат с него към Европа“, разказва Татор.
„И когато съвестта е проговорила в някои британски чиновници и те са написали писмо до Чърчил, в което са заявили, че политиките му водят до безсмислена загуба на човешки животи, то британският премиер лаконично е отвърнал „Защо Ганди още не е умрял“, споделя бившият заместник-секретар на ООН.
Популярността на д-р Тарур нараства след негова реч пред Оксфордския Съюз, който е третият най-стар клуб за дебати в Обединеното кралство. Там той дискутира ефектите от британските икономически политики върху Индия.
* Докато британските историци спорят относно причините и броя на жертвите в Бенгалския глад (според някой са умрели „само“ 2 милиона души). То в следствие на масов глад през 18-и, 19-и и 20-и век умират около 60 милиона човека в Индия. При всички от тези трагедии, с много малко изключения, действията на британците са пасивни, тромави или липсващи, което води до нарастването на броя на жертвите.
